— Никой не е видял как е станало — занарежда Мерсие. — Нямаше никакви викове, никакво предупреждение. Счупената рейка, която виждате, падна от такелажа точно когато капитанът се качваше на мостика. Горкият човек вероятно не е разбрал какво го е ударило. Умрял е в същия миг. Както виждате, острият край на рейката го е ударил във врата, прекъснал е шийната вена. Умрял е от загуба на кръв още преди някой да е разбрал какво става.
Филип откъсна очи от тялото на капитана и вдигна поглед към мястото, откъдето се беше отчупила рейката. После огледа парчето, стърчащо от врата на капитана. Със стиснати зъби измъкна внимателно смъртоносното парче дърво и започна да го оглежда отвсякъде.
Намръщи се и запита:
— Как е възможно подобно нещо да се случи на моя кораб? Стоманеният му поглед обходи моряците и се спря на Марсел Дювал, който тъкмо се бе присъединил към кръга.
— Мога само да предполагам — и Мерсие озадачено вдигна рамене, — че рейката се е пукнала по време на бурята, която ни връхлетя на няколко седмици път от Брест, и е висяла така, готова да падне. Сигурно се е отчупила, когато вятърът се засили тази сутрин, и капитан Жискар е имал нещастието да излезе на палубата тъкмо в този момент. Господи — изруга той, — някой ще си плати за тази небрежност!
Филип не каза нищо, продължавайки да изучава смъртоносното парче дърво. След като мисли продължително, каза:
— Като че ли се е отчупило от гафела. Пратете някого да види откъде точно е паднало.
Един моряк веднага се отдели от групата и се закатери по такелажа. Филип и Мерсие вдигнаха тялото на капитана и го пренесоха в каютата, за да го подготвят за погребение. През цялото време умът на Филип работеше трескаво. Бе загубил не само един превъзходен капитан, но и доверен приятел. Според него инцидентът беше прекалено нагласен, моментът — прекалено точно избран. Освен това краят на рейката, който се бе забил във врата на Анри, бе твърде остър, сякаш изострян на ръка. Беше почти убеден, че смъртта на Анри не е злополука, че има нещо общо с тайния документ, който двамата бяха запомнили и бяха обещали да доставят в Ню Орлиънс, След •смъртта на Анри Филип осъзнаваше, че животът на пял един град, а може би и на цяла една нация зависи единствено от него. Отговорността беше неимоверна.
Когато Филип влезе в каютата на капитан Жискар, веднага видя, че нещо не е наред, но не можа да разбере какво точно. Изведнъж усети — каютата беше прекалено спретната, сякаш всичко е било подредено. Подобно нещо не беше в природата на Анри. Дори картите и книжата, които обикновено лежаха в безпорядък, бяха събрани на купчинки. Това не беше присъщо на Анри, той винаги можеше да намери който и да е документ сред привидната бъркотия. Филип често се бе шегувал с приятеля си по повод любовта му към хаоса, но добросърдечният капитан само се бе усмихвал и бе казвал, че домакинстването е работа за жени. Филип вече не се съмняваше, че някой е ровил из каютата на Анри и след това всичко е било внимателно подредено, Филип беше сигурен в едно — който и да е ровил из каютата, не е намерил онова, което е търсел. След като Анри бе прочел тайния документ и го бе сложил в сейфа, Филип се бе върнал в каютата и без знанието на Анри бе взел документа. Тъй като беше собственик на кораба, естествено бе да знае комбинацията на сейфа. Документът сега лежеше на дъното на сандъка на Габи. Продължавайки да мисли, Филип разбра, че и собственият му живот е в опасност.
Когато се върна след известно време в каютата си, сърцето на Габи се сви, щом видя тънките бръчки, врязали се край устата и по челото му. Сякаш само за няколко часа бе остарял с десет години.
— Филип, кажи ми какво се е случило! — извика тя, когато той влезе уморено в каютата. — Чух хората да викат, сториха ми се потресени от нещо.
— Капитан Жискар е мъртъв — пророни Филип с изменено лице.
— Мъртъв? Как? Защо?
— Нещастен случай на мостика, рано сутринта.
Изведнъж той сякаш рухна и на лицето му се изписа мъчителна болка. Ако не беше поискал помощта на Анри за тази мисия, горкият човек щеше да бъде жив. Нямаше ли да има край върволицата на смъртта, която му отнемаше всички скъпи за него хора? Как да понесе вината за още един живот, отнет заради него?
— Кой ще отведе „Наветрен“ до Мартиника? — запита Габи, прогонвайки мъчителната тишина.
— Първият помощник Мерсие би могъл, но възнамерявам сам да поема командването. Често пъти сам водя собствените си кораби.
Отново се възцари тишина, докато Филип се мъчеше да стигне до някакво решение. Решение, което включваше Габи; но то можеше да я изложи на опасност. Наистина ли искаше да въвлече невинната си съпруга в авантюрата, в която сам доброволно се бе хвърлил? Нямаше избор. Гледа я внимателно дълго време и накрая Габи започна да се върти смутено.
— Какво има, Филип? Защо ме гледаш така странно? С какво мога да ти помогна?
Тя несъзнателно бе взела решението вместо него.
— Какво знаеш за войната, който започна през 1812 година между Англия и Америка? — запита той, изненадвайки я с внезапната промяна на темата.
— Не много — призна Габи. — За какво се бият?
— Воюват главно по вина на Наполеон; както и заради пиратските нападения на британски кораби над американски в открито море. Без да се споменава за нелегалното внедряване на американци в британската флота.
— Какво общо има Наполеон?
— Американците бяха повече или по-малко принудени да вземат страната на французите, когато британците наложиха блокада на пристанищата им и те не можеха да карат важни стоки във френските и испанските пристанища. И понеже Британия не може да патрулира край всички големи американски пристанища, те започнаха да спират в открито море всички кораби под американски флаг и да конфискуват товара им, смятайки го за контрабанден.
— Но, Филип, какво общо има това със смъртта на капитан Жискар?
— Вече стигам и до това, малката ми — каза той тъжно. — На мене и на капитан Жискар бяха поверени важни документи, изнесени тайно от Англия. Трябва да бъдат доставени на генерал Андрю Джаксън, който е в Ню Орлиънс, за да подготви града да се отбранява срещу британска атака. Документът, който имам, потвърждава, че британците се канят да нападнат Ню Орлиънс откъм морето. Там е указана не само точната дата на началото на обсадата, но и приблизителният брой на корабите и хората. Затова вероятно разбираш колко важно е този документ да стигне колкото може по-скоро до генерал Джаксън.
— И ти вярваш, че смъртта на капитан Жискар е свързана с тези тайни документи?
— Това трябва да се предположи. Никак не ми харесват обстоятелствата около този „инцидент“.
— Значи сега нямаш намерение да плаваш към Мартиника? — запита Габи, мъчейки се да подреди в ума си всичко, което й бе разказал Филип.
Като мислеше за Ню Орлиънс, у нея започна да се оформя едно намерение. Ню Орлиънс беше голям град. Може би щеше да успее да се изплъзне на Филип, щом корабът хвърлеше котва. Нямаше да е трудно да намери сестрата на Марсел и да започне нов живот.
Без да знае накъде са поели мислите й, Филип каза:
— Само ние с капитан Жискар знаехме, че корабът плава към Ню Орлиънс. Страхувахме се, че на борда може да се промъкнат шпиони или че документът може да бъде откраднат, ако се разбере накъде плаваме. Затова толкова се ядосах, като разбрах, че Дювал е на борда. Бях наредил на капитан Жискар да не взема други пътници за това пътуване, но тъй като Дювал е мой съсед и лоялен французин, той му е позволил да се качи. Жискар погрешно е предположил, че Марсел още ми е приятел.
— Сигурно не подозираш, че господин Дювал е шпионин! — протестира Габи.
Филип се навъси.
— Според мене е способен на всичко. Но Анри е мъртъв и аз трябва да поема пълната отговорност за доставянето на документа.
— Защо ми казваш всичко това, Филип? — запита тихо Габи.
— Ако с мене се случи нещо неочаквано, преди да сме стигнали Ню Орлиънс, искам ти да отнесеш документа на генерал Джаксън.
За миг сърцето на Габи спря да бие. Нещо да се случи с Филип! Господи! А на глас изрече:
— Да не би да искаш да кажеш, че ако някой, намиращ се на борда, е убил капитан Жискар заради тези