да се обърне и излезе от стаята, оставяйки Габриела задъхана и разтърсена.
— Как можа, татко? — избухна тя, когато Филип си отиде. — И ти, мамо? Как можа да оставиш татко да ме продаде на този невъзможен човек?
— Не сме направили нищо повече от онова, което други родители правят за децата си — отвърна Лили, на която чудатото поведение на дъщеря й вече започваше да омръзва. — В тези трудни времена направихме всичко по силите си, за да те осигурим. Вече не можем да останем във Франция, за да се грижим за твоето благополучие. Ти не си единственото момиче, чийто брак е бил уреден, и то доста задоволително, бих добавила.
— Хайде, хайде — обади се примирително и баща й, — има и далеч по-лоши неща, които могат да се случат на едно младо момиче, отколкото да стане съпруга на богат и виден плантатор. Едно от тези неща е да скриеш красотата си тук, зад стените на този манастир. — Блесналите му очи се спуснаха без стеснение по узрялата фигура на дъщеря му. — Нямах представа, че си се превърнала в такова очарователно създание. Боже господи, какъв щастливец е този Сен Сир!
Лили изфуча, възмутена и донякъде ревнуваща. Според нея Жилбер твърде много се занимаваше с външността на дъщеря си. Парите на Сен Сир му бяха дали правото лично той да дефлорира момичето, независимо от намеренията на Жилбер.
2
Габи се въртеше неспокойно в коравата сатенена сватбена рокля, докато монотонното припяване на свещеника свързваше живота й с непознатия мъж, застанал до нея. Гласът й потрепваше нервно, докато повтаряше думите на обета, който трябваше да спазва. Филип й отправи тежък поглед, когато тръпка разтърси тялото й в момента на обявяването им за съпруг и съпруга. Това сигурно беше лош сън и тя щеше да се събуди на тесния си одър в манастира. Как ненавиждаше надменността на Филип, неговата властност, мрачната му красота!
Изведнъж тишината наоколо им прониза слуха й. Без никакво предупреждение ръцете на съпруга й се озоваха на раменете й и той я завъртя към себе си. Лицето й стана пепеляво, когато разбра, че Филип сега ще поиска от нея целувката, на която му даваше право фактът, че тя бе станала негова собственост. Бе я заварил неподготвена, с леко отворена от учудване уста. Но когато усети лекия, топъл дъх, който се изплъзна в смаяно ахване от устните й, студенината и сдържаността му се стопиха и езикът му дръзко проникна в отворената й уста. Той бързо си възвърна строгото изражение и рязко я пусна, но не преди да я изгледа, смръщил вежди от учудване.
Габи бе шокирана от целувката. Макар че не бе взела никакво участие в нея, тя не й се стори чак толкова неприятна, след като преодоля първоначалното стряскане. Филип сигурно не би я целунал така, ако не изпитваше нещо към нея, помисли си тя наивно. Вдигна глава и срещна очите му; изразът на откровена враждебност, насочена към нея, я разтърси до дъното на душата й — сякаш тя беше виновна за неговия неочакван емоционален изблик.
След това Филип я заведе при малката група прислужници и приятели на семейството, събрани набързо за случая, но тя бе твърде замаяна, за да отговори както трябва на поздравленията. Нещата се бяха развили твърде бързо за нея. В края на краищата, виждаше едва за втори път този мъж, когото сега трябваше да нарича свой съпруг. Върна се мислено към онзи момент преди три дни, когато го бе видяла за пръв път, застанал до родителите й в стаята на абатисата. Тогава го бе сметнала за студен и надменен, пресметливият му поглед се бе плъзгал безсрамно по нея и той не бе направил нищо, за да промени мнението й за него. Гласът на Филип я върна към действителността.
— Изглеждаш ми отнесена. За какво мислиш, малката ми?
Нежното обръщение й се стори подигравателно и не успя да отпъди мрачните й мисли.
— Мисля, господине, че бих искала да се върна в „Света Сесилия“ — избъбри тя, защото не можеше да го лъже.
— Казвам се Филип — напомни й той меко, но решително. — Аз съм ти съпруг и не трябва да ме наричаш „господине“.
— Да, Филип — поправи се тя, но мислено кипна от упрека му.
— Искаш ли да хапнеш или да пийнеш нещо? — запита той, докато я отвеждаше към малката маса, отрупана с ястия, в дъното на стаята.
— Не, господине, нямам апетит.
Ръката му стисна силно нейната, но когато тя изписка, той веднага я отпусна. Устата му се изпъна в тънка черта, веждите му се смръщиха. Тя потърка охлузването, което пръстите му й бяха причинили, и се закле отсега нататък да се обръща към него по име. Боже господи, що за мъж е този, запита се тя.
— Сега, ако ме извиниш, трябва да говоря насаме с баща ти, преди да тръгнем. Предлагам да идеш в стаята си и да смениш тази ужасна сватбена рокля с нещо по-подходящо за пътуване.
— Съжалявам, ако роклята ми не ви харесва — отвърна язвително Габи, — но не можех да направя нищо по-добро, разполагах само с три дни, за да се подготвя за тази сватба. Забравяте, аз излизам от манастир, където подобни финтифлюшки са ненужни. Ако сте искали да бъда красиво облечена, можехте да ми оставите повече време, да се наеме шивачка и да се направи необходимият чеиз!
— Предавам се! — усмихна се Филип, покланяйки се леко, и се отправи към кабинета на баща й.
Габи въздъхна облекчено, когато видя как широките рамене на Филип изчезват от погледа й. Предположи, че в по-други обстоятелства би могла да го намери привлекателен. Забеляза как финият плат на жакета прилепва към широките му рамене, как добре ушитите панталони обгръщат мускулестите му бедра и прасци. Дори черните къдрави косми, подаващи се от яката на ризата му, биха могли да изглеждат очарователни за друга жена. Но студените, безмилостни очи и неподвижната линия на устата не оставяха почти никакво съмнение, че това е мъж, който ще иска безпрекословно да се подчиняват на волята му. С времето той щеше да подчини нейния непокорен дух, щеше да го използва за собствените си интереси. Тя не беше чак толкова наивна, за да не разбере, че в края на краищата щеше да се превърне в покорната, послушна съпруга, от която той имаше нужда, и ще му дава наследници, докато не остарее и не се похаби. В това невесело настроение тя излезе от стаята, за да се преоблече за предстоящото дълго пътуване.
Когато мина покрай спалнята на родителите си на път към собствената си спалня, тя си спомни интимния разговор, който бе дочула предната нощ. Не беше могла да заспи и бе решила да слезе долу, за да вземе някаква книга от библиотеката. Вратата на спалнята на родителите й беше открехната и тя спря пред нея само защото дочу името си.
— Сигурен ли си, че постъпваш правилно, като позволи на онзи ужасен Сен Сир да се ожени за Габи? — чу тя майка си да казва в изблик на закъсняла майчинска загриженост.
— Скъпа — отвърна баща й с примирителен тон, — Сен Сир е богат мъж, тя можеше да попадне и на по-лошо място. Освен това помисли само за всичките красиви нови италиански рокли, които можеш да си купиш, за да обвиеш това твое изкусително тяло.
Настъпи многозначителна пауза, след която Габи чу майка си да изстенва.
— Ах, Жилбер, моля те, не спирай! — Гласът на Лили беше нисък и гърлен, лееше се като топъл мед.
— В думите ми има смисъл, нали виждаш, скъпа?
Сега гласът на Лили стана такъв, какъвто Габи никога преди не бе го чувала.
Да, Жилбер, любов моя, да! — изстена тя, когато страстта започна да я обзема. — Прав си, както винаги. Съгласна съм с всичко, което казваш, само, моля те, не спирай да правиш това, което правиш.
— Няма, скъпа. Ако не беше твоята страст, отдавна да съм се уморил от тебе.
Възторжените викове на Лили оглушаваха Габи; тя затисна ушите си с ръце, за да възпре интимните звуци, които караха сърцето й да бие лудо. Смути се, че бе станала свидетелка на това, как майка й се отдава на повелите на тялото си. Габи безмълвно се закле, че никога няма да позволи на никой мъж да я подчини на волята си, завладявайки сетивата й.
Опита се да се отърси от смущаващите мисли, които сцената от предната вечер беше събудила у нея, докато се освобождаваше от ненавистната сватбена рокля, чиито строги очертания не можеха да скрият гъвкавото й тяло, и обличаше една също толкова непривлекателна пътна рокля от кафяво кадифе. Тъкмо бе закопчала безкрайната редица от копчета на предната част на роклята, когато се появи майка й — малко
