задъхана и доста зачервена.
— Ти си щастливо момиче, Габи — занарежда Лили, приглаждайки къдрите й с цвят на мед. — Съпругът ти може да бъде такъв очарователен негодник, когато поиска. — Яркосините й очи се замъглиха, когато изгледа дъщеря си с малко завист. — Изключително красив, просто като дявол. Сигурно ще бъде издръжлив и изобретателен любовник. Срещнах го, като излизаше от кабинета на баща ти, и той ме помоли да поговоря с тебе.
— Да поговориш с мене ли, мамо?
— Да, за твоите задължения като съпруга.
— И какви са тези задължения? — запита Габи, като сбърчи нос.
— Монахините на нищо ли не са те научили? — възкликна смаяна Лили.
— Не знам много за това, което се случва между мъжете и жените — призна плахо Габи.
— Как може невинно същество като тебе да се надява, че ще се хареса на такъв мъжествен тип като Филип Сен Сир? Не бих се изненадала, ако половината жени в Мартиника си оспорват благоволението му — изрече Лили със замечтан поглед. — За щастие той те иска само за да му родиш наследници, защото се съмнявам, че ще извлече кой знае какво удоволствие от детското ти тяло.
Габи погледна възмутено майка си. Нямаше никакво значение колко любовници ще има Филип. Но ако се окаже, че е безплодна? Ще я захвърли ли, запита се тя. Не се съмняваше, че е способен на всякаква низост.
— Мамо — изрече Габи, премисляйки как ще продължи, — предполагам, че съм доста неосведомена, но имам право да знам какво очаква от мене господин Сен Сир в брачното легло. Монахините не са ми казвали абсолютно нищо по този въпрос и нямам кого другиго да попитам освен тебе.
Лили се вгледа замислено в красивото лице на дъщеря си. Смяташе, че тя самата би била доста по- сполучлива партньорка на мъжествения си зет, отколкото нейната безцветна, неопитна дъщеря, която щеше да се разтопи при първия му интимен допир. Тя разтърси глава, за да отпъди представата за мощното голо тяло на Филип в момент на пълна възбуда.
— Задълженията ти са ясни, Габи — каза накрая Лили. — Съпругът ти несъмнено има голям опит и голям апетит, затова ще очаква пълно подчинение от тебе. Той знае, че си девствена, така че без съмнение ще очаква да се приспособиш към него. Ако иска нещо повече, сам ще те научи.
— Да се приспособя! — Думата дереше като чакъл в устата на Габи и не й говореше нищо. — Как трябва да се приспособя към него, мамо? — запита тя, ставайки дръзка от отчаяние.
Лили погледна дъщеря си, сякаш беше някакво бавноразвиващо се дете, после сви в негодувание кръшните си рамене.
— Филип ще прави това, което му харесва, а ти ще правиш това, което той ти каже — заяви тя завоалирано. — Но за твое добро не се бори с него, остави го да прави каквото иска с тебе. Той не е мъж, когото можеш да отблъснеш.
— Искаш да кажеш, че аз…
— Стига! Стига! Главата ме заболя от твоите безкрайни въпроси — изсъска Лили; искаше само да се спаси от смайващото невежество на дъщеря си. — Хайде… ако си готова, ще те придружа до долу. Съпругът ти иска да побързаш.
Габи последва нерешително майка си по стълбата.
Филип наблюдаваше как Габи се приближава грациозно към него и сърцето му прескочи. Беше толкова млада, толкова невинна, толкова красива, като крехко цвете, свежа като пролетно утро, неосъзнаваща собствената си красота. Само пълните, чувствени устни загатваха какво се крие под тази уязвима външност. Почувства познато стягане в слабините, пулсът му се ускори, пожела по-скоро да стигнат на борда на „Наветрен“. Без съмнение желаеше това добродетелно младо момиче. Но трябваше да внимава, напомни си той. Никога вече никоя жена няма да го зароби с красотата и духа си. Сесили му бе предала добър урок.
— Наистина ли си готова за тръгване, малката ми? — запита той, когато Габи се изравни с него.
Тя кимна и двамата излязоха, последвани от родителите й.
— Къде ще прекарате нощта, приятелю? — запита Жилбер, поглеждайки двусмислено първо Габи, после Филип; нямаше никакво съмнение какво точно иска да каже с този въпрос.
— С изключение на времето за ядене и смяна на конете, ще пътуваме направо към Брест. Достатъчно време изхабих във Франция, нямам търпение да се върна в плантацията си — отвърна малко рязко Филип.
— Хм! — изсумтя презрително Жилбер. — Аз не бих чакал толкова време, за да вкуся от придобивката си.
Един мускул помръдна на бузата на Филип; той едва се сдържа да не избухне. Изпитваше единствено презрение към мъж, който би продал дъщеря си, за да финансира едно предварително обречено начинание. Без да благоволила отговори, той настани Габи в екипажа и даде знак на кочияша да тръгва.
Филип отправи студена усмивка към Габи, която се сви в най-отдалечения ъгъл на седалката.
— Няма да те ухапя — каза й той, посягайки да я прегърне.
След това, сякаш за да я увери, устните му потърсиха нежната форма на устата й, сливайки се с нея. Тя отвори широко очи, когато езикът му раздели устните й и започна ужасяващо бавно да изследва дълбините на устата й, докато ръката му обхващаше нежно едната й гърда.
Когато я пусна, тя едва дишаше, а на бузите й бяха избили червени петна. Бе шокирана от това нападение над сетивата й, по-изненадващо, отколкото изобщо бе предполагала. Да не би да смята да консумира брака им тук, в каретата, запита се тя. Ограничените й познания за мъжете не й позволяваха да отгатне какво се таи в мислите му.
— Моля ви, не ме излагайте пред кочияша — прошепна тя, а виолетовите й очи бяха пълни със страх.
— Как бих могъл да те изложа сега, когато вече сме женени, скъпа? — отвърна той сухо.
Но въпреки това я пусна и се настани удобно сред възглавниците, без повече да й обръща внимание, сякаш я нямаше.
Прекараха в каретата три дни и три нощи, спираха само за да се нахранят, да сменят конете и да се облекчат. Габи никога не се бе чувствала по-нещастна. Никакво четкане не можеше да премахне мръсотията от дрехите й. Нямаше представа, защо Филип така настоява да препускат без спиране по криволичещия път за Брест. Есенните дъждове бяха превърнали пътя в тинесто блато, но той препускаше все напред и напред, ругаейки, когато някое колело затънеше безпомощно в лепкавата кал.
Веднъж, когато Габи заклюма уморено, Филип я привлече към себе си, положи главата й на свитата си ръка и тя спа така удобно часове наред. Когато се събуди и се намери все още в прегръдките на съпруга си, тя пак понечи да се свре в най-отдалечения ъгъл, което доста го развесели.
Габи не можеше да се начуди на поведението на Филип по време на пътуването. Твърде често вдигаше ръка към едно място на жакета си, точно над сърцето. Отначало помисли, че нещо го боли, но скоро й стана ясно, че няма такова нещо, защото той често сам вземаше юздите и подгонваше конете в такъв луд галоп, че тя оставаше без дъх, люшкайки се в тресящата се карета. Налагаше й се да употребява всичките си сили, за да се задържа на седалката.
Четвъртият ден от пътуването беше такъв, че нито Филип, нито Габи щяха скоро да го забравят. Започваше да се смрачава, Филип беше задрямал, мърморейки някакви странни имена насън. Малко преди това бе дал да се разбере, че наближават някакво село, където ще се нахранят и ще сменят конете, затова Габи се взираше разсеяно през прозореца, мислейки само за натъртените си меса. Тъкмо бяха навлезли в местност, където обрасли с гори хълмове обграждаха пътя от двете му страни, когато в ума й се мярна мисълта, какво ли би станало, ако срещнат друг екипаж в това изключително тясно място. Внезапно мозъкът й се смръзна, когато от хълма вдясно от тях един огромен скален къс се затъркаля право към каретата им.
Когато чу предупредителния й писък, Филип веднага се изтръгна от съня като стреснато животно и моментално усети какво трябва да направят, за да оцелеят. Стана му ясно, че при този тесен и затворен сред дърветата път няма място за маневриране, че дори ако конете бъдат спрени в този миг, инерцията ще ги отнесе напред и все едно, ще се сблъскат с търкалящия се надолу огромен камък. Той светкавично отвори вратата от своята страна, грабна Габи през кръста и изскочи навън, опитвайки се да избегне задните
