Ейдриън се върна скоро, но беше сам. Набързо изтупа прахта от жакета си и изпъна брокатената жилетка. Огледа съжалително раничките по кокалчетата на пръстите си и си пожела бъдещата му съпруга да не ги забележи.
— Наистина ли имаш намерение да се ожениш с толкова зле вързана вратовръзка? — попита Джулиън, който се появи сякаш от нищото, и веднага се зае да направи най-сложния възел, който познаваше.
Ейдриън го изгледа укорително.
— Проклятие! Иска ми се да престанеш да се промъкваш така зад гърба на хората. Щях да получа сърдечен удар.
Джулиън кимна ухилено.
— Упражнявах се. Дювалие беше прав поне в едно. Може би наистина е време да използвам особените си дарби — поне полезните от тях.
Ейдриън сложи ръка на рамото му и го притисна до гърдите си с искрена привързаност.
— Съгласен съм, стига да не те заловя как се превръщаш в прилеп и обикаляш около полилеите.
— Каролайн ми каза, че си отиваш.
Двамата братя се обърнаха заедно и се озоваха лице в лице с Порция, която също се беше приближила безшумно. Тъмните й къдрици бяха вдигнати на темето, а високата яка на бялата муселинена рокля беше почти в тон с новата мода и не даваше повод за коментари.
Ейдриън хвърли остър поглед към брат си, извади джобния си часовник от жилетката и щракна капачето.
— Почти полунощ. Трябва да вървя. Не бива да оставям невестата си да чака.
Той щипна с обич бузката на Порция и се запъти към огромната камина, чийто перваз трябваше да послужи за олтар, Джулиън и Порция останаха сами. Тя се огледа, за да е сигурна, че никой не ги подслушва, и заговори решително:
— Каролайн ми каза, че искаш да отидеш в Париж и да намериш вампира, който е създал Дювалие.
Джулиън кимна.
— Точно така. Дювалие вече го няма, Ейдриън се жени и аз реших, че е крайно време да взема живота си в свои ръце. Може би няма да остарея, но това не означава, че няма да стана възрастен. А, ето го и викарият — прекъсна се той, видимо облекчен, че може да смени темата. — Време е да се върнем в залата. Дълбоко съм благодарен на Каролайн и Ейдриън, че не се венчават в църква — осветена земя и тям подобни, — но всички тези свещи и одеждите на свещеника будят у мен желанието да скоча през най- близкия прозорец.
Той се обърна да си върви, но в следващия миг изруга беззвучно и се обърна. Привлече Порция в прегръдката си и нежно я целуна по челото. Устните му потръпнаха от допира с коприненогладката кожа.
— Не ме забравяй, малката — пошепна дрезгаво.
— Как бих могла. — Когато той се отдели от нея, Порция неволно попипа яката си. В очите й вече не светеше детска невинност, а женска мъдрост. — Винаги ще нося белези, които ще ми напомнят за теб.
— Порция! — извика леля Мариета. — Трябва да заемеш мястото си. Остават само три минути до полунощ.
— Идвам, идвам — извика момичето с поглед през рамо. Когато се обърна отново, Джулиън беше изчезнал. Смръщила чело, тя претърси с поглед минаващите наблизо гости, но не откри никъде стройната, елегантна фигура.
Въздъхна с копнеж и се върна на мястото си, без да забележи сянката, която се плъзна покрай огромния полилей в средата на залата.
— Коя мис Кабът ще бъдете днес? — осведоми се сухо Уилбъри, когато Каролайн застана на прага, готова да отиде при съпруга си пред импровизирания олтар, за да изрекат брачните клетви и да станат мъж и жена.
Тя се засмя и игриво потупа по ръката стария иконом с букета от бели рози, които ухаеха зашеметяващо.
— Не се шегувайте така безсрамно, Уилбъри. След тази нощ ще трябва да ме наричате лейди Тревелиън.
Мъжът въздъхна и костите му изпукаха.
— Предполагам, че сте права. Само след една минута ще станете господарка на замъка. — И се покашля многозначително.
— Една минута — пошепна задъхано Каролайн, колкото уплашена, толкова и учудена.
Ала уплахата се разтвори във въздуха, когато надникна в залата и видя, че Ейдриън я чакаше пред камината. Косата му светеше под светлината на безбройните свещи, в очите му грееха любов и нежност. Беше невъзможно да устои на поканата в погледа му.
Каролайн извади едно цвете от букета си и го затъкна зад ухото — безмълвна дан на благодарност към жената, която ги беше събрала. Вдигна букета си и закрачи сама към бъдещия си съпруг. В този момент всички часовници в замъка забиха едновременно и възвестиха идването на новия ден.
Информация за текста
© 2005 Тереза Медейрос
© 2008 Ваня Пенева, превод от английски
Teresa Medeiros
After Midnight, 2005
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Тереза Медейрос. След полунощ
ИК „Ирис“, 2008
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
ISBN-13: 978-954-455-051-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10578]
Последна редакция: 2009-11-18 12:01:10
