— Въпросът ви е оправдан, мис Кабът, но този случай идва след цяла редица подобни изчезвания, станали в същия район, и ние нямаме друг избор, освен да се отнесем към него със същото подозрение. Особено след онова, което е направил нападателят.
— И какво е то? — попита колебливо Каролайн, надявайки се, че не е много късно да се пресегне през масата и да затисне ушите на Порция, за да не чува.
Гостите проточиха вратове и наостриха уши. Всеки искаше да чуе отговора на полицая. Даже устните на Вивиан затрепериха и тя хвърли скрит поглед към Ларкин. Той сведе глава и дългото му лице изрази искрена загриженост.
— Младата жена твърди, че нападателят отишъл при нея и й помогнал да се изправи. Лицето му било в сянка, но тя го описа като човек с поведение и маниери на джентълмен. Сложил в ръката й един златен суверен и й казал да се прибере вкъщи при майка си, защото нощем в квартала бродели много по-страшни чудовища от него. После се обърнал и изчезнал в мрака с развяваща се наметка.
Кейн се изправи и ясно показа че и търпението, и гостоприемството му са на изчерпване.
— Благодаря, констабъл. Беше много любезно от ваша страна да наминете и да ни разкажете забавната си история. Мога да ви уверя, че ще вземем присърце предупреждението ви и ще се постараем да избягваме Чаринг Крос след залез слънце.
Ларкин се надигна също и го погледна втренчено през масата.
— Наистина ви съветвам да го направите. — Когато на вратата се появиха двама силни лакеи, той се усмихна сухо. — Благодаря ви за любезно предложената свита, но предпочитам сам да намеря пътя навън. — Отиде до вратата и спря на прага, сякаш бе забравил нещо маловажно, например ръкавица или салфетка. — За малко да забравя. Дойдох също да ви кажа, че наскоро случайно срещнах още един приятел от годините в Оксфорд. Засякохме се случайно в Ковънт Гардън. Говоря за Виктор Дювалие.
Джулиън пребледня като смъртник, но Кейн остана абсолютно спокоен.
— Доколкото разбрах, наскоро се е завърнал от дълго пътуване в Карпатите. Помоли ме да ти предам поздрави и да ти кажа, че се надява пътищата ви отново да се пресекат.
— И аз се надявам — промърмори Кейн и нещо в загадъчния израз на лицето му отново предизвика студени тръпки по гърба на Каролайн.
Преди да излезе, Ларкин направи лек поклон в посока към Вивиан.
— Мис Вивиан…
— Мистър Ларкин — отвърна сухо тя и продължи да бърка вече пресечената крем-супа, сякаш цялото бъдеще на Англия зависеше от нея.
Заобиколен от двама лакеи, констабълът излезе. В салона се възцари неловка тишина.
— Вместо да се лишаваме от удоволствието да правим компания на дамите, за да се насладим на чаша порто, по-добре всички заедно да отидем в салона за десерта — предложи Кейн и се наведе към Порция. — Ако изобразите на лицето си най-хубавата си усмивка, мила моя, със сигурност ще убедите Джулиън да ни рецитира още нещо от Байрон.
Порция веднага стана и приглади полата си. Останалите гости също наставаха и се запътиха бавно към салона, като разговаряха полугласно.
— Ще позволите ли да ви кажа две думи, мис Кабът? — попита Кейн, когато Каролайн стана от стола си.
— Разбира се, милорд. — Тя се обърна и леко се уплаши от големината му. Самата тя не беше дребна, затова не беше свикнала да гледа толкова нагоре, за да погледне мъжа в лицето. Винаги й беше доставяло злобно удоволствие да гледа братовчеда Сесил отвисоко.
Не разбра как точно е станало, но изведнъж двамата бяха сами в салона. Даже слугите се скриха някъде. В ясните очи на виконта не остана нито капчица веселост.
— Исках само да ви кажа, че съм напълно в състояние да се справя сам с Ларкин и обидните му подозрения. Нямам нужда от вашата защита.
Ядосана от укора, Каролайн упорито вирна брадичка.
— Никого не съм защитавала. Просто зададох въпрос. Всеки, който притежава поне искрица здрав разум, би го задал, не мислите ли?
Мъжът се наведе леко към нея и дрезгавият му баритон отново прозвуча като гальовно ръмжене:
— Ако притежавате искрица здрав разум, мис Кабът, по-добре не се намесвайте в моите дела.
Тя отвори уста, но преди да измисли подходящ отговор на безсрамието му, той направи кратък поклон, завъртя се на токовете си и излезе от стаята.
Каролайн затвори уста. Констабъл Ларкин бе изразил предупреждението си доста учтиво, докато прямите думи на Ейдриън Кейн не оставяха място за съмнение.
Трябваше да се смята за предупредена.
4
Луната беше вече съвсем ниско на небето, когато сестрите Кабът най-сетне се сбогуваха и напуснаха градската къща на виконта. Фина мъгла висеше над тревата и в короните на дърветата и отнемаше от угасващата нощ всички остри ъгли и ръбове. Даже стъпките на винаги забързаната Порция отекваха по- бавно. Каролайн очакваше малката сестра да заспи на рамото й още преди каретата да потегли. Самата тя едва потисна една прозявка, когато леля Мариета се опря тежко на ръката на лакея и се качи в овехтялата си карета.
— Мис Кабът? — И трите сестри се обърнаха рязко, когато от ниския каменен зид до тротоара се отдели мъжка фигура. Кафявите очи бяха устремени към Каролайн. — Моля да ме извините, ако съм ви уплашил, но се питам дали ще намерите минутка за мен?
Констабъл Ларкин застана пред каретата с шапка в ръка. Очевидно беше седял на стената в продължение на три часа и беше чакал да излязат. Ако се съдеше по сенките под очите, това не беше първата му безсънна нощ и сигурно нямаше да е последната.
За изненада на Каролайн думата взе Вивиан.
— Аз на твое място не бих говорила с него, Каролайн. Не е прилично мъж да заговори млада дама на улицата.
— Той е полицай, мила, не сериен убиец — отговори меко Каролайн. — Защо вие двете просто не ме почакате с леля Мариета в каретата? Няма да трае дълго.
Вивиан се забави, колкото да хвърли гневен поглед към мистър Ларкин, после изкриви неодобрително меките си розови устенца и се качи в каретата.
Каролайн се отдалечи на няколко крачки, за да не чуват разговора й с мистър Ларкин. Отдавна знаеше, че Порция е в състояние да подслушва интересни разговори, които изобщо не са предназначени за ушите й, от сто стъпки разстояние.
— Ще ви бъда благодарна, ако не ме забавите, констабъл. Трябва незабавно да отведа сестрите си в дома на леля ни. Те не са свикнали да остават навън до ранни зори.
Макар да се стараеше много, Ларкин не можа да скрие копнежа в очите си, когато бегло погледна към каретата.
— Виждам, че се отнасяте много сериозно към отговорността си за доброто на момичетата, мис Каролайн. Тъкмо поради тази причина реших да говоря с вас. Правя го, за да ви помоля да внимавате много за мис Вивиан. — Той въртеше шапката в ръцете си и избягваше погледа на Каролайн. Силните пръсти се плъзгаха несъзнателно по ръба. — Макар че познавам сестра ви едва отскоро, тя заслужи най-дълбокото ми уважение и никога няма да си простя, ако й се случи зло.
— Мога да кажа същото и за себе си, констабъл. Точно поради тази причина ви моля да престанете със загадъчните намеци и просто да ми кажете: имате ли доказателства, че лорд Тревелиън представлява заплаха за моята сестра или за някоя друга жена? Истински, убедителни доказателства, не предположения.
Мъжът рязко вдигна глава. Очевидно не беше очаквал тя да заговори направо и това го извади от равновесие.
— Може би трябва да попитате него какво се случи с младата жена, която ухажваше. Впрочем, тази жена учудващо прилича на сестра ви.
