знания да предаде.
В ашрама на Рама Кришна цареше спартански дух. Нямаше нищо излишно: на стените бяха окачени портрети на религиозни водачи. Всичко бе издържано в оранжеви тонове.
Майсторът също беше облечен изцяло в оранжево. Съпровождаше го свита от петима души. Седнахме на масата — от едната страна ние, от другата — той със свитата си. Точно срещу него седна Венер Гафаров, отляво — Сергей Селиверстов, отдясно — аз. В този момент Венер все още не подозираше на какви изпитания ще бъде подложен.
— Чух, че сте дошли при мен за дълбоки знания — започна майсторът.
— Дойдохме, за да сравним нашите знания с вашите — отвърнах.
— Вашите знания? А какви са те? — погледна ме майсторът.
— Ето го резултатът от нашите изследвания — казах аз и му подадох изображението на хипотетичния атлант.
Майсторът протегна ръка към рисунката, но щом я видя, рязко се отдръпна. Протегнах се през масата и сложих рисунката пред него. Той я погледна с крайчеца на окото, но не я взе. Настъпи мълчание.
— Откъде научихте за него? — прекъсна мълчанието майсторът.
— Това е резултатът от изследванията ни върху очите на различните земни раси. Позволете ми да ви разкажа накратко…
— Били ли сте в Тибет?
— Не, не сме били.
— Срещали ли сте се с тибетски лами?
— Не.
— За това по-добре знаят самите те. Разкажете ми по-подробно.
Аз извадих материалите и изложих същността на нашите изследвания, като наблегнах върху обективността на компютърния анализ.
Майсторът слушаше внимателно, но изведнъж ме прекъсна и каза:
— Компютрите нямат душа. Вие руснаците разсъждавате като американците. Америка ненавижда Индия заради нейното духовно развитие. Бездушният американец ще разруши света.
— Бих искал да съпоставим получените резултати с…
— Разумът не е само мозък — сякаш не ме чу майсторът. — Тялото има по-малко значение от душата. Важно е да разбираме какво е възприятието. Да оценяваме онова, което виждаме, и да развиваме силата на своето възприятие. Само силното възприятие може да бъде правилно. Религията е възприемане на общото, а не на частичното. Трябва да се прави разлика между индивидуалния и човешкия разум. Раджа йога дава възможност да се надникне във Вселенския разум. Моето възприятие идва от Вселенския разум…
Явно майсторът беше започнал прочутата си проповед. Той погледна към Сергей, който снимаше с видеокамера, после към мен — приведен, аз записвах най-подробно — и спря погледа си върху Венер Гафаров, който седеше точно срещу него и го гледаше в очите. Двамата със Сергей веднага усетихме силата на погледа му, за щастие насочен не към нас. Почувствахме необяснима тежест, примесена с тревога: струваше ни се, че се ровят в мозъците ни, изваждат ги и ги раздробяват на частици. Аз навеждах глава все по-често и записвах, а Сергей вторачено гледаше в камерата си.
— Ролята на духовното развитие — продължаваше майсторът — е много голяма. Според Рама Кришна духовното развитие притежава физически признаци и се изразява във формата на очите, носа и другите органи. Особена роля играят жълтите очи…
Под неговия поглед Венер Гафаров затваряше очи, после с усилие ги отваряше, но продължаваше да го гледа. Лицето му се зачерви, клепачите му набъбнаха, пръстите на ръцете му от време на време се свиваха, челото му се изпоти. Със Сергей разбирахме, че Венер се бори с хипнотичното въздействие на майстора. На нас ни беше по-леко.
Най-после той завърши речта си. Сега вече ни погледна с нормален и, както ми се стори, топъл поглед.
— Може ли да задаваме въпроси? — попитах аз.
— Да.
— Вашият поглед ни оказа особено силно въздействие. Това ли е въздействието на „третото око“?
— Изглежда.
— Какво представлява Шамбала, която е търсил великият руски учен Николай Рьорих?
— Шамбала е духовно, а не физическо понятие. Не я търсете, няма да я намерите. Шамбала е обител на висшите същества, а те са недостъпни за вас.
— Кажете, майсторе — продължих аз, — нали принципът „всичко гениално е просто“ идва от Бога, тъй като и природните закони са гениално прости. За съжаление, ние не винаги можем да осъзнаем гениалността на простотата и често я прикриваме с мъгляви и общи фрази като „висша духовност, недостъпна за нас…“ Бих искал да ви попитам — знаете ли нещо конкретно и просто за Шамбала или не знаете?
— Зная…
— Какво?
— Шамбала не е съвсем точно название. Разпространено е по света от неколцина тибетски лами и става популярно чрез книгите на Рьорих. Не съществува точно наименование на онова, което вие наричате Шамбала, съществува обаче определено състояние на душата и тялото, което довежда до осъзнаване на висшата духовност. Ние добре го разбираме и учим как то се постига.
— Какво е то?
— Състояние на тялото, при което за сметка на духовната енергия обмяната на веществата се свежда до нула.
— Какво общо има това състояние с висшата духовност?
— В такова състояние човек се посвещава не само на себе си, а на цялото човечество, на живота на Земята.
— Обяснете, моля ви.
— Как да ви разбирам?
Очевидно отново се бяхме докоснали до поредната голяма тайна и макар че майсторът беше благоразположен към нас, нямаше да ни каже нищо.
— Според нашите изследвания — реших да тръгна по заобиколен път, — човечеството е възникнало в Хималаите и оттам се е разпространило по Земята. Тибетската раса не се ли явява no-висша в духовно отношение?
— Много отдавна Хималаите са били свръхдуховен район, но това време е отминало. Съвременните тибетци не са вече същите — отвърна майсторът.
— Древните са могли да свеждат до нула обмяната на веществата си и да се посвещават изцяло на човечеството?
— Да, могли са.
— Как?
— Каква е ролята на „третото око“?
— А ролята на носа?
— Никаква.
Почувствах силна умора. Погледнах към Венер и Сергей — те също изглеждаха съсипани от двучасовата беседа. Поисках разрешение да изпушим по цигара. В главата ми се въртяха множество въпроси. Как да водим разговора по-нататък? Как да избегнем мълчанието, ако случайно се натъкнем на поредната тайна? Ще кажа само, че ние все още не разбирахме значението на споменатото състояние — свеждане на обмяната на веществата до нула.
Венер Гафаров сподели усещанията си от хипнотичното въздействие на майстора върху него.
— Струваше ми се, че мозъкът ми ври. Най-напред силно ми се приспа, едва се удържах, дори се щипех. После усетих, че лицето ми се подува, очите ми хлътват, а в тила ми се появи пареща болка, сякаш някой ми натискаше мозъка и всеки миг той щеше да се пръсне.
— Браво, Венер, издържа!
— Защо беше необходимо всичко това, проверяваше ли ме?
