Поразпитах го още, но усетих, че много неща премълчава или недоизказва, а и на мен ми беше трудно да го разбера. По това време още не знаех, че ми предстои да положа огромни усилия, за да вникна поне до известна степен в древната философия. Все още не разбирах ролята на великото последно послание SoHm, не осъзнавах неговата многостранност и съдбовност за нашата цивилизация, все още мислите ми се въртяха около странността на тези звуци.
Тогава дори и не можех да си представя, че очите, изобразени по тибетските храмове, не са очи на атлант, а принадлежат на представител на още по-древна и загадъчна земна цивилизация — на онази, която Ананта Кришна нарече Синове на Бога. До този извод стигнах значително по-късно, докато пишех книгата си, затова по-често ще наричам очите, изрисувани по тибетските храмове, очи на атлант.
Независимо от всичко още тогава ме измъчваше въпросът от къде са се появили представителите на древна земна цивилизация в сравнително по-късен исторически период? Та нали отдавна са били измрели?
Запазили ли са се на Земята хора от древни цивилизации?
Сигурно е вярно, че и преди нас на Земята са съществували човешки цивилизации. Те са достигали високо технологично ниво, при което използването на сила за осъществяването на зли помисли е било съдбовно — цивилизациите са се самоунищожава-ли. После върху руините на старата се е възраждала нова цивилизация и т.н.
Да предположим, че в настоящия момент, при сегашното технологично ниво на нашата арийска земна цивилизация, някой от държавните глави на суперсилите (САЩ, Русия) натисне копчето на ядреното куфарче — човечеството ще изчезне, а студената и облъчена планета ще стане непригодна за живот.
Силата на злите помисли е огромна. Те насочват техногенната мощ към разрушение и могат да доведат до самоунищожение на цивилизацията. Засега не ни е ясно естеството на доброто и злото, но несъмнено в тях е заложен огромен заряд. Ненапразно култът към доброто води към прогрес, а култът към злото и властта — към разрушение и войни. Затова духовното развитие на човешкото общество в добрия смисъл на думата е от принципно важно значение и дори има материално въплъщение.
Струва ми се, че Япония е една от най-високо развитите страни в духовно отношение (бил съм там три пъти и мога да съдя за това), а САЩ — една от най-бедните в духовно отношение (бил съм там многократно и също мога да преценя). Понастоящем Япония има доход на глава от населението 35 хил. долара годишно, а САЩ — 19 хил. долара. При това по време на последната световна война Япония беше разрушена и окупирана, а САЩ натрупаха в своите банки основния световен капитал. Ролята на духовния потенциал на нацията очевидно се оказва по-важна.
Нима населението на Земята толкова несигурно се клатушка между лошите и добрите помисли? Нима не съществува някакъв общопланетарен механизъм, който да гарантира, че животът на Земята ще продължи и след глобални катастрофи? Нима духовните и материалните ценности на земните цивилизации се погубват безвъзвратно след тяхното унищожение?
Според логиката не би трябвало: на Земята вероятно съществува механизъм, който гарантира продължаването на живота в случай на глобални катаклизми.
От къде се е появил Синът на Бога сред хората на нашата цивилизация в Тибет? Та нали не е могъл да „падне от небето“!
Ако очите на Сина на Бога са изрисувани по тибетските храмове, то това означава, че хората от нашата цивилизация са общували с него. От къде е дошъл той?
Неволно възниква и мисълта за съществуването на своеобразно хранилище на хора от предишни земни цивилизации, от където те са могли да излизат и да се появяват сред нас. Какво е това хранилище? Шамбала?
Всички тези въпроси тревожеха мен и моите приятели. За да се опитаме да намерим отговорите им, организирахме международна хималайска експедиция.
Тогава още не подозирахме, че главна роля за успеха на експедицията ще изиграе рисунката на хипотетичния атлант (или Сина на Бога), която направихме, докато анализирахме очите, изрисувани по тибетските храмове.
ВТОРА ЧАСТ
SoHm — ПОСЛЕДНОТО ПОСЛАНИЕ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО (ИНДИЙСКИ ОТКРОВЕНИЯ)
Организиране на международна експедиция за търсене изворите на произхода на човечеството
За да потвърдим или отхвърлим своята хипотеза, организирахме международна експедиция, в която освен руските членове влязоха и представители на Индия и Непал. Експедицията беше организирана под егидата на Международната академия на науките към ООН. Тази организация, в която членуват водещи учени от целия свят, включително и Нобелови лауреати, прояви голям интерес към нашите изследвания.
Още на Кримския конгрес няколко академици от Международната академия на науките — представители на различни страни, изключително много се заинтересуваха от нашия доклад и проведоха доста дискусии с мен. Точно те ми препоръчаха като член на Международната академия на науките да организирам експедиция под нейната егида.
Честно казано, бях изненадан, че мастити западни и родни учени относително лесно възприеха толкова трудно доказуема тематика. Свикнал съм с консерватизма на науката, с опоненти, изискващи абсолютни доказателства, които почти не се срещат в природата, понеже на този свят всичко е относително, с факта, че съвременната наука лошо възприема логическия път въз основа на интуитивния подход и смята съвременното ниво на науката за догма, отклоняването от която е признак на лош вкус.
Тогава още не разбирах, че логиката, базираща се върху интуицията, е определящ момент в религиозното познание. Не ми беше ясно, че и за тамошните майстори, с които тепърва предстоеше да се срещаме, нашият логически път ще е основният момент на доверие, който ще им позволи да ни споделят някои от тайните знания на ламите и свамите. Все още не знаех, че логиката е една от петте науки, предопределени от Буда за позитивното развитие на човечеството. Струваше ми се, че принадлежността на експедицията към Международната академия на науките ще е от по-голямо значение.
Основното, от което се страхувахме, бе липсата на доверие към нас. Не биваше да недооценяваме някои противоречия между религиозните познания и съвременната наука, които можеха да се окажат от съществено значение в Индия и Непал, където медитацията, йога и други подобни състояния, трудно обясними от гледна точка на съвременната наука, са тясно преплетени с религията и са смятани за един от главните пътища на човешкото усъвършенстване. Можеха да ни сметнат за неразумни учени и да говорят с нас на примитивен език, какъвто и задълбочен компютърен анализ да им представяме.
Затова се свързахме с офталмологичните дружества на Индия и Непал и чрез тях планирахме конференции и демонстративни операции за местните очни лекари в различни градове. Нашите нови операции с трансплантационния материал алоплант, базиращи се на отглеждането на собствени тъкани от пациента (кръвоносни съдове, прозрачна роговица, еклера), вече повече от десет години предизвикваха небивал интерес и реално помагаха на онзи контингент болни, смятан за безнадежден. От опит знаехме, че мнозина офталмолози се ползват с безупречно висока репутация, несравнима дори и с най- високопоставения чиновник.
Ако водещи лекари офталмолози ни представят на местните лами и свами, това би могло да подпомогне мисията ни, още повече че очите, на които ние връщаме зрението, в различните езици се наричат „огледало на душата“.
Избраният от нас маршрут минаваше през редица градове и селища на Индия и Непал, където бяха концентрирани най-интересните в научно отношение храмове на индуисти и будисти. Планирахме да се срещнем и с учени, изучаващи история на религията. Възнамерявахме да стигнем до малките пагоди в Непал, разположени високо в планините, и да поговорим с монасите отшелници.