човешкия организъм (работата на мозъка, сърцето, черния дроб и т.н.), но е напълно реално да въздейства върху външните белези. Разбира се, тази хипотеза се нуждае от научно-експериментално потвърждение и в бъдеще, когато науката достигне по-сериозно ниво в изучаването на биополевите ефекти, вероятно ще бъде проверена.
Расизъм или единство на народите
За обикновените хора думата раса най-често носи отрицателен заряд, понеже напомня за германския расизъм и войната, започната от фашистите в името на тази идея. Още веднъж ще повторя, че цялата наша човешка цивилизация се определя като арийска (преди нас са съществували цивилизациите на атлантите и лемурийците), докато Хитлер и неговите идеолози неправомерно присвоиха това название само за един народ, подчертавайки изключителната роля на германците.
Понятието раса е антропологично, а не политическо. Тук няма аналогии между вида раса и степента на умствените или предприемаческите способности на хората. Нещо повече — офталмогеометричните изчисления показаха, че съществува строга зависимост в промените на очите по четирите пътища за мигриране на човечеството от Тибет, което не позволява на една раса да бъде поставяна над други. Некоректно е да се смята, че последните раси в края на всеки път на миграция са най-развити. Сравнете например миграционните пътища D и В — високоразвитата последна раса от път D и полудивата австралийска раса в края на път В.
Степента на развитие при различните раси зависи не от антропобиологичния признак, а от съчетаването на обстоятелствата, издигнали начело умни, добри и инициативни лидери, способни да насочат народа си по пътя на прогреса и да създадат условия, гарантиращи опазването на прогресивното начало и в бъдеще.
Трябва да признаем, че степента на развитие на северната раса (германци, англичани, американци и други) е по-висока от тази на динарската раса (славяните) в сегашния исторически момент. Но да си спомним времената на Петър I! Русия претърпява огромен бум в развитието си, продължил и след смъртта му, и едва Октомврийският преврат от 1917 г. прекъсва възможността Русия да се превърне във водеща страна от световен мащаб. Погледнете Япония, която от треторазредна сила, днес е една от водещите страни благодарение на умната политика на лидерите си.
Разбира се, трудно е да се очаква икономическо чудо от австралийските аборигени или папуасите в Индонезия например. Липсата на прогрес в даден исторически период, довел до постепенното подивяване на хората, се е отразил и върху умствените способности на представителите на тези раси.
И тъй, според мен степента на развитие на една или друга раси се определя от характера на историческото й развитие — колкото по-дълго е вървяла по пътя на прогреса, толкова е по-развита, и съответно обратната зависимост. Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансформира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество — той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява.
Офталмогеометричните изследвания доказаха (наред с други подобни търсения и хипотези), че човечеството е произлязло от един общ източник, в крайна сметка — от гените на едни и същи прародители. Появило се е в Тибет и се е разпространило по цялото земно кълбо. И затова то е единно по биологически и генетически показатели, всички ние сме братя или сестри.
Естествено деградиралите и подивели народи са били, биват и ще бъдат изтласквани от по-развитите народи. Няма защо да ги съжаляваме твърде много — те сами са виновни за положението си. Човечеството обаче очевидно скоро ще организира планетарна държава и ще заговори на един общ език. Диктува го не толкова здравият разум, колкото генетико-биологическата човешка същност.
Чии са очите, изобразени върху тибетските храмове?
И тъй, анализирайки очите на човешките раси, стигнахме до извода, че съвременното човечество е възникнало от единен тибетски корен. Кой обаче е първоизточникът на човечеството в Тибет? Кои са прародителите?
Съществуват безброй хипотези за произхода на земното човечество. Повечето учени от материалистическото направление са единодушни, че човекът на Земята е произлязъл от маймуната. Те виждат доказателства за тази теория в археологическите открития за първобитните хора и техните примитивни оръдия на труда, проследяват ясната динамика в развитието от човекоподобните маймуни до напълно съвременния човек. Като че ли не бихме могли да не вярваме?
Но целият този динамичен процес би могъл да се обърне и наопаки — как маймуната произхожда от човека. Доказателствата за тази теза са не по-малко, отколкото в теорията на Дарвин. И сега на планетата съществуват племена, чиято степен на подивяване е такава, че тези хора са значително по-близо до маймуната, отколкото до човека. Затова „маймунският вариант“ съвсем не е чак толкова убедителен, колкото изглежда на пръв поглед.
Някои учени смятат, че първоизточник на човечеството е снежният човек. Сигурно няма „крушка без опашка“ и снежният човек наистина съществува. Твърде много народи са запазили легенди за него (в Тибет — йети, в Якутия — чучун), но засега поне е невъзможно да се прокарат убедителни аналогии между снежния човек и съвременния homo sapiens.
Битува също така мнението, че човешкото семе е донесено на Земята от извънземни, но засега нямаме сериозни потвърждения в полза на този възглед.
Всеки образован човек е чувал легендите за могъщите атланти, живели на Земята от незапомнени времена. В специализираната литература (Е. П. Блаватская, източните религии и др.) се казва, че преди нас земното кълбо е било обитавано от няколко цивилизации, чието ниво на развитие значително е изпреварвало нашето. Може би точно атлантите, загинали в глобален катаклизъм, са дали израстъка на съвременното човечество? Може би към тибетския му произход е съпричастна и тайнствената Шамбала, разположена според легендите също в Тибет? Права ли е религията, която твърди, че земният човек е бил създаден от Бог чрез уплътняването на Духа и, развивайки се, под формата на многостъпаловидни цивилизации, е стигнал до наши дни?
Разсъждавайки по тези въпроси, полагах усилия да пристъпвам научно към проблема, макар че при подобен род изследвания няма как да получиш безспорни доказателства.
Щом бяхме започнали да изследваме дадения проблем от анализа на очите, мислех аз, би трябвало да продължаваме в същата посока. С една дума, „средностатистическите очи“ на човечеството са локализирани, образно казано, в Тибет. Може би този факт е случайна анатомическа вариация в очите на тибетската раса? Или има по-дълбок и дори загадъчен смисъл? Дали древните не са познавали офталмогеометрията и съзнателно не са оставили изображението на очите си в Тибет, за да можем след време да възпроизведем облика им? Може би тъкмо „средностатистическите очи“ са ключът към разгадаването на основния за човечеството въпрос: от кого произхождаме?
Многобройните „може би“ не задоволяваха научното ни любопитство. Налагаше се да търсим факти.
Визитката на тибетските храмове
Моят приятел и съратник при офталмогеометричните изследвания Валери Лобанков заминаваше за Тибет с намерението да покори един от хималайските върхове. Преди да потегли, му казах:
— Слушай, Валери! Огледай се там — може би в храмовете или нагодите ще откриеш някакви изображения на очи. Нали разбираш — няма крушка без опашка, та нали „средностатистическите очи“ се падат на Тибет…
След месец Валери Лобанков се върна от Тибет и веднага ми се обади:
— Ернст, ти се оказа прав!
— Какво има?
— Чувал ли си някога за „визитката“ на тибетските храмове?
