звуковъзпроизвеждащата й функция.
Тогава Венер Гафаров още не беше провел ембриоанатомичните опити, за да стигне до извода за възможното съществуване на хриле при тези полуводни хора. Но затова ще говорим по-късно. Четвърто, в изображенията по тибетските храмове малко над очите, в центъра на челото, е нарисувано капковидно петно. То се намира горе-долу там, където индийските жени рисуват козметичната точка. Предположихме, че капковидното петно изобразява хипотетичното „трето око“.
Известно е, че в древността то е съществувало при хората — за това свидетелстват данните от ембриологията. При съвременните хора то е под формата на рудимент — шишковидна жлеза (епифиза), скрита дълбоко в недрата на мозъка. „Третото око“ е считано за орган на човешката биоенергия (телепатията и др.) и, както разказват легендите, е правило чудеса — да предава мисли на разстояние, да въздейства върху гравитацията, да лекува болести и т.н. А индийските жени навярно си рисуват точката на челото като спомен за чудодейния орган.
Отворих книгата на Нострадамус и там открих, че легендарните атланти са могли, като че ли с поглед, да преместват огромни тежести и да строят монументални съоръжения, благодарение на своята вътрешна енергия, предавана посредством „третото око“. Трудно е да се каже кой е построил пирамидите. Не можем обаче да изключим версията, че са построени от атлантите още преди настъпването на ерата на съвременните хора. Нека египтяните и мексиканците не се обиждат, но напълно възможно е предците им само да са дошли в земята на пирамидите и да са заживели край каменните колоси.
Въз основа на всичко това изградихме хипотезата, че по тибетските храмове са изобразени очите на човек от предходна цивилизация, т.е. на атлант. Анализът показа, че предпомалаемите атланти са имали мощно телосложение, вероятно огромен ръст, полуводен начин на живот и в стопанската си дейност са използвали силата на „третото око“.
Продължаваше да ни поразява учудващото съвпадение — „средностатистическите очи“ на съвременното човечество се „локализират“ в Тибет и тъкмо там хипотетичните атланти са оставили спомен за себе си с изображенията по храмовете, от които днес ние можем да съдим в общи черти за външността и начина им на живот.
Ние и вярвахме, и не вярвахме в собствените си умозаключения. Но скоро човек на име Ананта Кришна ни вдъхна известна увереност, че сме на прав път.
Това се случи по време на една конференция в Крим през септември 1995 г., която се провеждаше под твърде заплетеното название „Фундаменталните основи на екологията и човешкото душевно здраве“. Казано с по-прости думи, същността й се свеждаше до факта, че тук се бяха събрали хора, занимаващи се с т.нар. паранаука. В повечето случаи това бяха гадатели, магове, екстрасенси, магьосници и други хора с особени способности. Имаше и сериозни учени от редица страни (Индия, Швейцария, Германия, САЩ и др.), чиито интереси се разпростираха и върху подобни проблеми.
Възложиха ми да изнеса пленарния доклад на конференцията. Аз изложих нашите научни изследвания с помощта на диапозити, като акцентирах върху логическия подход на проблема, започвайки с въпроса „Защо се вглеждаме в очите си?“, и завърших с описание на външността на хипотетичния атлант. Докладът предизвика голям интерес, бяха зададени редица въпроси, проведоха се обсъждания. В кулоарите към мен се приближи човек в индийски одежди и отчетливо каза:
— Никога не бих си помислил, че западен учен ще се приближи към една от най-важните тайни на Изтока благодарение на логиката.
— Изрисуваните по тибетските храмове очи — те ли са най-важната загадка на Изтока? — попитах го аз.
— Не съвсем. Те са една от тайните, при това не най-важната — отговори човекът в индийски одежди.
— А коя е най-важната? — трепнах аз, съзнавайки напълно ясно, че едва ли тук, в коридора, ще ми каже нещо толкова съкровено.
— Чували ли сте за тайните на тибетските лами? — в отговор ме попита той.
— Да, чувал съм, че съществуват. Но нищо повече не знам.
— Тайната затова е тайна — многозначително произнесе индиецът.
— Как се казвате?
— Аз съм майстор Ананта Кришна.
Разменихме си визитките и се уговорихме да се срещнем след няколко часа в хотела.
— Как да разбирам думата майстор? — попитах го аз, вече в хотела.
— Майсторите са особена категория източни религиозни люде, посветени в някои тайни — отговори Ананта Кришна.
— Какви тайни?
— И все пак?
— В тайните на древните…
— Можете ли да кажете нещо по този въпрос?
— Прочетете „Тайната доктрина“ на Елена Блавацкая. Разбрах, че не сте я чели.
— Не.
— Вие, руснаците, сте щастливи хора. Във вашата страна се е родила най-голямата Посветена в света — Блавацкая. В тази книга ще откриете много древни тайни. Вярно е, че е трудно разбираема, защото там присъства божествената логика. Но ако опознаете източната логика и източните знания за древността, ще разберете и Блавацкая.
— Да се опитаме ли да проведем откровен диалог? — напирах аз. — Хайде да опитаме. Но няма да ви стигнат познанията за Изтока. Вие сте западен тип учен — парира ме Ананта Кришна.
— Бихте ли могли да охарактеризирате накратко същността на източните знания за древността?
— Да, разбира се…
И Ананта Кришна произнесе кратък монолог, изобилстващ с думи като доброта, любов, състрадание, страдание, зло, от който нищо не разбрах. Деликатно поклащах глава и се опитвах да схвана логиката, но не успявах. Вярвах на Ананта Кришна, че в думите му има смисъл, обаче битовото разбиране на такива постулати като любов, добро и зло не ми даваше възможност да вникна в същността.
След като се отчаях, насочих разговора към по-разбираемия за мен западно-научен стил.
— Кажете ми, господин Кришна, моят анализ на очите, изобразени по тибетските храмове, верен ли е?
— Да, верен е.
— Тези очи на атлант ли са?
— Ние наричаме древните хора по друг начин.
— Чии са тези очи? — продължавах да разпитвам аз. — Това са Неговите очи.
— А кой е Той?
— Той е Божият Син. Той е създал отново човечеството, което сега живее на Земята, предал му е знания, научил го е на прогрес и му е помогнал да не загине. Точно това новосъздадено човечество се е разпространило по света.
— Откъде се е появил Синът Божи?
— Все пак?
— На Земята е живяло и живее великото племе — Синовете на Бога.
— Живее? Къде? В Шамбала?
— Между другото „завъртулката“ на мястото на носа при тези велики хора е изпълнявала ролята не само на дихателен отвор, но и на звуковъзпроизвеждащ апарат — насочи разговора към нова тема Ананта Кришна.
— Те са говорили с носа си, а не с гърлото, така ли? — учудих се аз.
— Да. При това са говорели в много широк диапазон… от ултразвука до инфрачервените вълни. Затова речта им е била по-наситена и по-богата от нашата. Те са владеели също така езика на телепатията. Главите им са били по-големи. Използвали са само мека храна. Свято са съхранявали двата главни звука — So и Нт — и са живели по законите на SoHm.
— Какво е SoHm? Защо тези звуци са толкова важни?
— Едва ли ще разберете какво е SoHm. Това е цяла философия — отговори Ананта Кришна.
