по-силни от нас!
Възможно ли е нападение на лемурийците от Шамбала над нашата цивилизация? Глобално погледнато, не е изключено, тъй като по природните закони по-силният побеждава по-слабия. Да анализираме обаче въпроса от историческа гледна точка.
Цивилизацията на лемурийците възниква и се развива преди милиони години на основата на знанията от Всеобщото информационно пространство, тъй като по онова време не съществува принципът SoHm. Тоест за развитието си лемурийците използват знанията на Онзи свят — формата на живот във финия свят. Затова преди всичко те са усвоили енергията на Онзи свят. Тяхната цивилизация има най-дългия период без войни на Земята и затова се развива до най-висока степен. Независимо от това все пак възникват противоречия, които прерастват във война, по време на която се прилага енергията на финия свят. Допуснат е изключително голям грях — божествените знания на Онзи свят са използвани не в името на съзиданието, а на разрушението.
Съзнавайки предвещанията за глобална катастрофа, духовно най-издигнатите от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на дълбоко сомати и организират Генофонда на човечеството. Най-добрите сред тях, които владеят феномена „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло, организират подземната техногенна цивилизация на лемурийците, за да се запазят и да развиват техническите постижения на цивилизацията, както и да охраняват създадения Генофонд. Те овладяват самообновяването на клетките на организма и затова на практика стават безсмъртни. Така са създадени Шамбала и Агарти.
След глобалната катастрофа и гибелта на Лемурия лемурийците от Шамбала и Агарти оказват влияние върху развитието на атлантическата цивилизация (появяването на Синовете на Боговете). Когато духовното равнище на атлантите става достатъчно високо, а някои от тях вече попълват и Генофонда на човечеството, лемурийците от Шамбала и Агарти започват да им разкриват древните знания на Лемурия. На тяхна база цивилизацията им бързо прогресира, но не се преборва със съблазънта да разрешава противоречията си по военен път. Още веднъж е допуснат грях и божествените знания на Онзи свят са използвани в името на злото, което довежда и тази цивилизация до глобална катастрофа.
Висшият разум отчита двойния грях и въвежда за петата раса (нашата цивилизация) принципа SoHm, следствие от което е блокирането на достъпа до знанията на Онзи свят. Лемурийците от Шамбала и Агарти, като използват пророците, излизащи от Генофонда на човечеството, са се старали и се стараят да насочат развитието на нашата цивилизация по пътя на прогреса. Но ние, за разлика от атлантите, поради принципа SoHm, не можем самостоятелно да стигнем до Всеобщото информационно пространство и да използваме знанията на Онзи свят. Изцяло сме зависими от Шамбала и Агарти. Колкото знания ни предадат, толкова и имаме. Цивилизацията ни дори е по-зависима от тях в сравнение с атлантите. Оттук и изводът, че нашата цивилизация (както и атлантите) е рожба на Шамбала и Агарти.
А кой воюва със собственото си дете? Никой.
Може ли да се намери Шамбала?
Когато се приготвяхме за хималайската експедиция, мнозина ни питаха дали не сме тръгнали да търсим Шамбала. По време на самата експедиция стигнахме до извода за съществуването на Генофонда и помислихме, че точно той е Шамбала. Но след цялостния анализ и допълнителните сведения разбрахме, че е само част (макар и основна) от Шамбала и Агарти, че те включват и техногенната подземна цивилизация на лемурийците като активна съставка на Генофонда на човечеството, че Шамбала и Агарти са цяла система от подземен живот.
Мисля, че не е възможно да се намери Шамбала, тя е над нас и до нас, живее паралелно с нас, невидима и загадъчна, и ни изучава. Не е възможно да посетим Шамбала (да им отидем на гости), защото това не е необходимо за лемурийците — и без това за тях сме като разтворена книга. След като се откажем от своята надменност, трябва да осъзнаем, че равнището на умственото ни развитие е по-ниско от Шамбала — с толкова, с колкото ние се различаваме от първобитния човек, въоръжен с каменна брадва.
Религията предсказва, че някога ще настъпи „Златният век“, или векът на истината, когато ще започнат да ни се разкриват древните знания на Лемурия, свято съхранявани в Шамбала и Агарти. Навярно обаче Шамбала и Агарти ще отчетат, че дори тези знания не са предпазили атлантите да не използват чудодейните технологии на лемурийците за злини и суета, довели до гибел цивилизацията им.
Дали ще настъпи „Златният век“? Всичко зависи от нас самите. Ако успеем да разберем простия божествен постулат: „Трябва да се живее с чиста душа“, ако тази психология се вкорени у хората и се превърне в основа на съществуването им, може да се очаква, че някой от нас (а може би мнозина) ще бъде допуснат в Шамбала, където с очите си ще види удивителния свят на бъдещето, където ще му бъдат предадени невероятни знания, способни коренно да променят света. Още веднъж повтарям, че Шамбала ни изучава и знае всичко за нас. Затова има един-единствен път да се доберем до нейните чудодейни технологии — да заслужим доверието с всеобхватни чисти помисли. Мисля, че психоенергийната бариера, която изпитах върху себе си в сомати-пещерата, е насочена от Шамбала. Не успях да видя Шамбала, но я усетих, почувствах силата й.
Наивно е да си въобразяваш, че ако имаш чисти помисли, ще бъдеш допуснат в Шамбала. Тя борави с общочовешки категории. В нашия огромен свят, в бурята от страсти и човешки въжделения един човек не решава нищо. Не трябва кой знае какво въображение, за да си представим, че ако някои знания на Шамбала попаднат в ръцете на един човек и се реализират в нова технология, веднага ще започнат шпионаж, уговорки на военните… и тази технология ще се превърне в ново страшно оръжие. Шамбала, като отчита печалния опит на Атлантида, ще пази свято своите тайни, докато на земната повърхност възтържествува масовата психология на добрите помисли и чистота на душите.
Дали ще го постигнем? Не знам. Засега Шамбала пази живота на Земята: техногенната подземна цивилизация на лемурийците свято охранява човечеството, защото не ни вярва, защото сред нас все още има твърде малко чисти души.
Засега ни е разрешено по пътя на логиката и научното мислене да осъзнаем какво е Шамбала. Но дори и това ще донесе плодове, ще знаем, че не сме сами на Земята, че паралелно с нас върви друг живот, че добрите помисли и чистотата на душите ще доведат до прогрес и разцвет. Трябва да се помни, че хората от Шамбала живеят с рафинирано чиста душа. Невижданата й сила е кристално чистата човешка душа.
Не е възможно Шамбала да се открие като археологическа находка. Тя е над това.
История на човечеството на Земята
В предишните глави периодично се спирах на този въпрос и се позовавах на различни източници: религията, данните на Посветените (Е. Блаватская, Л. Рампа и др.), сведенията, получени от лами и свами и т.н. Затова читателят вероятно вече е добил определени представи за възникването и развитието на човечеството на Земята и не може да не е забелязал, че тези представи коренно се различават от историята, преподавана в училищата. От всички източници, които анализирахме, е очевидно, че човекът е създаден чрез уплътняване на духа, че на Земята е имало пет раси (ние сме петата), че следващата раса се появява в недрата на предишната и постепенно я заменя.
Целта на тази глава не е да се анализира вечният спор между материализма и идеализма по въпроса за възникването на човечеството. Съвременната наука вече достигна равнището на научното осъзнаване на религията и на разбирането, че Дарвиновата теория за произхода на човека от маймуната е твърде примитивна, но религията все пак е само алегорично отражение на знанията на древните цивилизации.
В тази глава бих искал да проведа кратък (без позовавания) хронологичен обзор на възникването и развитието на човечеството на Земята, като започна от проблемите на мирозданието и стигна до ден- днешен. Очевидно в нещо ще греша, в нещо ще бъда прав, но такава е съдбата на историческите изследвания, базиращи се на сбор от откъслечни факти.
