Мироздание и антропогенезис
Древните са считали, че материята е възникнала от пустотата. Така смята и гениалният руски физик Генадий Шипов, който изведе уравнение (това не се удава на А. Айнщайн), характеризиращо физическия вакуум, т.е. Абсолютното нищо, или Абсолюта. На същото мнение е и участникът в нашата експедиция, специалистът по физика на полето, кандидатът на техническите науки Валери Лобанков.
С Лобанков дълго разсъждавахме на темата. Искам в концентриран вид да ви представя тези разсъждения.
Какво е Абсолютът? Той не е просто Нищо, а е пустота, напълнена с Нещо, Засега не е известно на науката с какво. Според Г. Шипов атомът и антиатомът винаги възникват от Абсолюта. Образуват се, сблъскват се и се самоунищожават Така Абсолютът поддържа равновесието и съществуването си. Веднъж обаче на много милиарди години настъпва момент, когато образувалите се атоми и антиатоми в пространството се разминават. Така от Абсолюта възниква физическа материя.
Пак от Абсолюта се появяват торзионните (усуканите) и анти-торзионните (усуканите различно) полета на свръхвисоките честоти, които също взаимно се унищожават и поддържат Абсолюта. До момента, когато унищожаващите се взаимно торзионни полета се разминат. Така от Абсолюта възниква финият свят.
Според хипотезата на Шипов между торзионните полета на финия свят и съзнанието съществува пряка връзка, тъй като торзионните полета са материалните носители на душата и духа. Оттук следва, че от Абсолюта възникват два свята — физически и фин.
Физическият свят постепенно се усложнява. Появяват се звезди, планети, галактики и т.н.
Финият свят, състоящ се от различни торзионни полета, също се усложнява. Трудно е да се каже по какъв път върви усложняването и усъвършенстването му. Но може да се предположи, че полетата на усукване на пространство-време (торзионните полета) стават все по-информационно запълнени, т.е. включват все повече и повече информация. Може би се появяват все по-многослойни торзионни полета (ако се подходи от геометрична гледна точка), а може би усложняването им е от друг характер. Постепенно в хода на еволюцията във финия свят се появява духът — концентрат на психична енергия под формата на торзионни полета, който може вечно (безсмъртно) да съхранява голям обем информация.
Множество духове създават помежду си информационни връзки и Всеобщо информационно пространство, т.е. Онзи свят, център за управление, който ние наричаме Бог.
По този начин възниква животът във финия свят. По същото време, когато в него върви процес на усъвършенстване, съхраняване и пренасяне на информация, паралелно съществуващият физически свят остава мъртъв и безличен.
Известно е, че новопоявилият се живот се старае да се разпространи, като завладява нови сфери на обитаване. Усвояването на живота във физическия свят би могло да стане чрез уплътняването на жизнената материя на торзионните полета на финия свят до равнището, присъщо на физическия свят. Така започва уплътняването на духа, резултат от който е създаването на човешкото тяло във физическия свят.
Във възникването на каквато и да е форма на живот основополагаща роля играят запазването и пренасянето на информация от поколение към поколение. При човека във физическия свят този процес се осъществява с помощта на генетичния апарат, а вероятно и чрез водата в тъканите. Струва ми се, че генетичният апарат (и водата?) възниква като резултат от уплътняването на информационно най-наситените части на духа, когато торзионните му полета успяват да организират атомите в молекули ДНК, способни да съхраняват и предават информация за строежа на човешкото тяло от поколение към поколение.
Можем да си представим невероятната сложност на духа, успял в процеса на уплътняването да създаде генетичен апарат, когато в една-единствена яйцеклетка и в един-единствен сперматозоид се съдържа информация за строежа на целия човешки организъм, включително за всяка негова молекула и клетка. Можем да си представим колко съвършена е формата на живот във финия свят (Онзи свят) и колко по- древна е еволюционно, за да бъдат създадени с неговата енергия генетичният апарат и цялото човешко тяло. Неслучайно древните казват, че човекът е микрокосмос на макрокосмоса.
Наред със създаването на човека посредством усилията на финия свят (Онзи свят) се създават и по- прости форми на живот във физическия свят — животни, насекоми, растения и т.н. Но принципът на създаването на растителния и животинския свят е един и същ — чрез уплътняване на по-прости форми на торзионните полета на Онзи свят.
Може ли човек във физическия свят да живее без Онзи свят? Духът, създал генетичния апарат и с негова помощ задействал процеса на възпроизводство на човека (раждането на дете), запазва главните мисловни функции за себе си. Както става ясно от религията, след раждането на човека в него влита духът, който и определя основните мисловни способности на човека. Тоест ние мислим главно с помощта на духа, живеещ във финия свят, използвайки енергията на този свят. Човешкият мозък, който ползва енергията на физическия свят (храната), е способен да усуква торзионните полета на финия свят, като така помага на духа в процеса на мисленето. Освен това мозъкът генерира допълнителни торзионни полета, като формира душата (биополето) във вид на астрално, ефирно, ментално и други „тела“, помагащи на човешкия организъм в процеса на функционирането му. След смъртта на човешкото тяло се разрушават и много съставни части на душата (астрално тяло, ментално тяло и др.), а духът отлита на Онзи свят и продължава да живее във финия свят, за да влети някога отново в друго физическо тяло. Така човекът, създаден във физическия свят чрез „усилията“ на финия свят, представлява комбинация от форми на живот във физическия и финия свят.
На всички е добре известно понятието „карма“, т.е. „следи“, оставащи в духа от минали животи. Преминавайки през земния етап на живот във физическия свят, духът може да се усъвършенства, но и да деградира. Добрите мисли, научните постижения и изобретения усъвършенстват духа, а злите мисли, тщеславието и безделието съдействат за деградирането му. Човек се отличава от животните по това, че мисловният му апарат е призван да усъвършенства духа (да влага в него повече съзидателна информация) и така да подобрява формата на живот във финия свят. С други думи, човекът, физическата рожба на финия свят, е призван чрез физическия свят да спомага за прогреса във финия свят. Точно затова е и създаден.
Без съмнение, равнището на живот във финия свят (Онзи свят) е значително по-високо в сравнение с живота във физическия свят. Потвърждение е дори и само това, че духът е безсмъртен. Ако човешкото тяло би могло да живее не 70–80, а 1000–2000 години и повече, биха възникнали повече възможности за усъвършенстването на духа посредством физическия свят, тъй като процесът на напускане на едно тяло и преминаването в друго е свързан с продължителен слабо активен мисловен период (детство, старост). Затова развитието във физическия свят явно върви и ще върви по пътя на увеличаване продължителността на човешкия живот. И наистина, преди няколко века средната продължителност е била 30–40, а сега е 70– 80 години.
Как да се постигне увеличаване продължителността на живота? Отговорът може да ви се стори странен — чрез култ към доброто, любовта и знанията. Между другото всички религии пропагандират точно това. На пръв поглед безкрайните разговори за любов и доброта нямат принципна значимост, но в това е заложен велик смисъл. Онзи свят е организиран така, че добрите мисли и знания съдействат за развитието на торзионните полета на финия свят, а злите мисли и празнодумието водят към деградиране. Честата смяна на живота и смъртта е необходима, за да се смени по-бързо този егоистичен и тщеславен човек с друг, като надеждата е, че след „наказването“ на духа на Онзи свят следващото превъплъщение ще бъде по- сполучливо и човекът ще бъде по-добър. Затова явно имат основания сказанията за ад и рай.
Очевидно е, че преди няколко века в масовите общочовешки отношения злото е било повече (безкрайни войни, изгаряния на клади и др.), отколкото сега (войните са по-малко и т.н.). Това закономерно се отразява върху средната продължителност на живота, която се е повишила. Играят роля обаче не отделни добри индивиди, а масовата психология на доброто или злото — такива за законите на Онзи свят. Чрез бързата смяна на живота и смъртта с последващо „наказване на злия дух“ той се защитава от разрушителното влияние на отрицателната психична енергия. Създава се впечатлението, че в света върви процес на увеличаване на „масовото добро“, във връзка с което нараства и средната продължителност на живота. Онзи свят внимателно реагира на баланса към по-добро и увеличава тази продължителност.
Мисля, че най-развитата цивилизация на Земята — лемурийската, която е с дълъг период на развитие,
