финия свят. По подобен начин осигуряват енергия за работата на много други земни апарати, като използват себе си в качеството на най-мощна енергийна машина.
Лемурийците знаят, че енергията на финия свят може да противодейства на гравитацията. На този принцип почиват строителните им технологии — огромни каменни блокове се пренасят с поглед. С помощта на торзионен генератор, побиращ се на дланта, жонглират с огромен камък във въздуха.
Най-голямото им постижение обаче е феноменът „дематериализация-материализация“. Те имат предвид създаването на физическото човешко тяло чрез материализация на духа и успяват да обърнат процеса — към дематериализация. Същността му може да се изрази като „информационен пренос“, т.е. цялата колосална енергия за строежа на човешкото тяло се записва на торзионните полета на духа. С усилията на високоразвития лемурийски дух са създадени допълнителни свободни торзионни полета на душата, като в тях се е записвала информацията за физическото тяло.
Духът със записаната информация за физическото тяло се мести където трябва (под земята, в пространството и т.н.) и на основата на тази информация се сглобява човешкото тяло — материализация. Това става от атоми и обикновени молекули (вода и др.), което дава възможност за материализация при всякакви условия.
Може да се говори за два типа материализация: еволюционна и чрез информационен пренос. Еволюционната върви дълги години, но информационният пренос се осъществява едва ли не мигновено. В процеса на еволюционното създаване на земния живот духовете на Онзи свят в лемурийския период стават толкова съвършени, а информационният им капацитет толкова значителен, че вече им е подвластен феноменът „дематериализация-материализация“ от типа на информационния процес. Лемурийците успяват да го внедрят не само върху телата си, но и върху апаратите. Това позволява например на летателните им апарати да се появяват и изчезват мигновено.
На основата на феномена „дематериализация-материализация“ в края на своята цивилизация лемурийците създават Шамбала и Агарти. Част от тях, и особено тези от Шамбала, достигат дори до безсмъртие. Успяват да го постигнат чрез стимулиране с вътрешна енергия на регенерирането на клетките на организма, включително и на нервните. Осъществява се постоянно обновяване на физическото тяло.
В основата на лемурийското чудо е осъзнаването на категориите добро, любов и зло като основни движещи сили на Онзи свят и определянето на човешката същност като микрокосмос на макрокосмоса. Приели изначалната необходимост от постоянен прогрес, тъй като човекът е заложен като саморазвиващо се начало в борбата между доброто и злото, лемурийците се разграничават от злото. Те обаче не допускат сляпа борба на доброто и злото. Успяват да използват колосалната мощ на доброто и любовта, като торзионните им ефекти не се пилеят в сляпа борба със злото, а пълноценно се използват за усъвършенстване на човека и живота на Земята.
Колко важно е да се разбере необходимостта от постоянен прогрес! Колко важно е да не се допусне силите на доброто и любовта да се разпиляват в борба с тъпото зло! Колко страшна е думата пустота!
Лемурийците са наясно с това още от самото начало и достигат такова равнище на духовно развитие, че могат да водят диалог с Бога. Затова те наистина са божествено творение.
Какво се случва с тях? Защо цивилизацията им (с изключение на Шамбала и Агарти) загива? Този период е покрит с мрак. Може би и в техните редрве се загнездва гибелната пустота.
Доброто, любовта и сомати
Как да се постигне състояние на дълбоко сомати? Ламите смятат, че човек трябва да се концентрира (медитира) върху любовта към човечеството. Когато го чуех, не можех да вникна в дълбокия му смисъл. Сега почти съм наясно с основния принцип за постигане на феномена сомати. А и читателят вероятно би трябвало да го е разбрал. Любовта е стимулатор на доброто. Силната любов чрез усукване на позитивните (добрите) торзионни полета прогонва отрицателната (злата) психична енергия.
Свободната от отрицателна психична енергия човешка душа се нарича чиста. Точно тя е в състояние да твори чудеса. В нея енергията не се разпилява за сляпа борба със злото и може да бъде изцяло насочена към изпълнение на дадена задача. Например към законсервиране на човешко тяло за хиляди и милиони години, т.е. към постигане на сомати.
При сомати торзионните полета на душата се напрягат крайно, привеждат всяка водна молекула в тялото в четвърто (неизвестно!) състояние, което спира всички обменни процеси в него и го прави твърдо. Водата е атрибут и материален субстрат на положителната (добрата) психична енергия. Затова наличието на отрицателни (зли) елементи в душата не позволява да се постигне пълно сомати. Само чистата душа е в състояние да създаде феномена сомати.
Генофондът на човечеството, изграден на Земята от лемурийците с чисти души, пазен в подземия свят и попълван с най-добрите представители от другите цивилизации, е резултат от великата победа на доброто и любовта.
Адептите — нашето бъдеще
В недрата на нашата арийска цивилизация, потопена в материалното, някъде в Непал и Индия се срещат необичайни, като че ли откъснали се от този свят и много бедно облечени хора, които твърдят, че са на 300, 500, 1000 и повече години. Това са адептите.
Твърденията им не звучат убедително и правдоподобно. Но точно те са нашето бъдеще. Те са съумели да поставят доброто и любовта в услуга на здравето и увеличаването на продължителността на живота си. С любов към Бога и медитиране успяват да усилват положителната енергия на душата и частично да избягват отрицателната, т.е. пречистват душата си.
Да обичаш самия себе си е безсмислено, тъй като самолюбието е отрицателно качество. Трябва да се научим да обичаме живота, да обичаме Бога — Твореца на земния живот. Ако тази любов е силна и безкористна, лечебният ефект ще настъпи от само себе си. Но е трудно да се научим да обичаме така. Трябва да се откъснем от земните проблеми и изцяло да се посветим на молитви.
Човечеството вече е преодоляло „физическото мазе“ (най-дълбоката материална точка на монетарния космически цикъл) и е тръгнало нагоре към духовното развитие. И затова съвременните адепти някога ще се превърнат в жизнено активни, красиви лидери на човешкото общество и ще го поведат към разцвет.
Доброто, любовта и ние
Роден в комунистическа страна, през целия си живот аз бях откъснат от религията. Моите предци, религиозни дейци, са подлагани на изключително жестоки ленински репресии. Когато през студентските си години изучавах някакъв „материализъм и емпириокритицизъм“ й полагах изпити по атеизъм, винаги ме впечатляваше бясната ярост, с която бяха громени религиозните постулати. „Защо е било необходимо — наивно си мислех, — нали религията зове към нещо хубаво — доброта, любов и вяра в Бога“.
Тогава не схващах, че доброто и любовта — преди всичко любовта към Бога, са като рибена кост в гърлото на комунистите, защото дълбокият смисъл на деянията им е създаването на свой „бог“ (Ленин, Сталин и др.). Желанието им е да принудят хората да обичат новия „бог“, нищо че е в разрез с цялата човешка природа.
По-късно, когато четях религиозни писания, не спирах да се изненадвам от безкрайното и дори досадно акцентиране върху проблемите на доброто и любовта. От книгите на великия Сатия Саи Баба, който пред всички твореше чудеса, определих основната насока на мощното му мислене — любовта.
Едва когато, ползвайки научно-логичния подход, приключих с философския анализ на получените резултати от хималайската експедиция, започнах да осъзнавам дълбокия смисъл и на религията, и на думите на Саи Баба, и на много други автори, където се разсъждава за доброто и любовта. Те са главното съзидателно начало в човешкия живот.
Аз съм обикновен представител на потопената в материалното раса на арийците. Мозъкът и мисленето ми са нищожно слаби в сравнение с мисловната мощ на лемурийците, още повече — с Космическия разум. Но дори и така при логическия анализ на отделните факти стигнах до удивителния извод: доброто и любовта
