са основополагащите категории в човешкия живот, определящи прогреса. Никога преди не съм придавал значение на изрази като „Пречисти си душата“, „Разкай се“ или „Не вземай грях на душата си“. Струваха ми се скучни и неразбираеми. Когато обаче четях Николай Рьорих, отново срещнах понятието „чиста душа“. Той пише, че загадъчната Шамбала се населява от хора с чиста душа. „Какво ли е пък това? — мислех тогава. — Защо всички религии отделят толкова внимание на пречистването на душата?“
Попитах един познат поп. Той ми прочете проповед, от която аз като учен абсолютно нищо не разбрах. Наистина, попът от дълбоката провинция, научил наизуст редица проповеди и молитви, не можеше да ми обясни основния смисъл на понятието „чиста душа“. Но Рьорих, който беше и е мой кумир, постоянно насочваше вниманието си към нея. Защо?
Сега мисля, че вече мога, макар и примитивно, да отговоря. Чистата душа е качествено ново състояние на душата и духа на човека, когато положителната енергия на торзионните полета (доброто и любовта) не се изразходва за борба с отрицателната психична енергия (злото), а изцяло се насочва към съзидателен процес. В чистата душа няма зло, в борба с което обикновено се зараждат знанието и прогресът. Липсата на стимулиращото влияние на злото в чистата душа се заменя с дълбокото осъзнаване на необходимостта от постоянен прогрес. Главният враг на чистата душа е пустотата.
Преди никога не се бях замислял по този въпрос. Никога не са ми били симпатични хората, които безцелно прахосват живота си. Пустотата е страшният антипод на чистата душа, тя я погубва. Такъв човек, дори и да има добри помисли, с липсата на каквито и да било цели върви срещу самото човешко естество, което е постоянното саморазвиващо се начало.
Да се постигне чистота на душата според свамите и ламите може само чрез колосална работа над самия себе си, чрез самореализация и дори самопожертване, но непременно заради някаква общочовешка цел, а не заради собственото самоутвърждаване. Ламите подсказват пътя към състоянието „чиста душа“ — състрадание към хората и любов към човечеството. На пръв поглед тези думи звучат твърде абстрактно, но в тях е заложен основният смисъл на чистата душа — да се научим да изпитваме състрадание и любов към всички хора, не само към отделния човек, а не дай боже да обичаш само себе си. Целта трябва да бъде непременно с общочовешки мащаб. Но да се постигне това е извънредно трудно.
В съвременното общество няма хора с чиста душа. Близо до това състояние са учените. Ученият (имам предвид истинския) например в медицината се обрича на многобройни лишения (безсънни нощи, малка заплата и т.н.) преди всичко от състрадание и любов към болните. За истинския учен националността на болния, научният престиж и парите играят второстепенна роля.
Положителната психична енергия на доброто и любовта в чистата душа, освободена от необходимостта да се бори със злото, може да твори чудеса. Едно от тях е сомати. Спомнете си разказите на ламите, че такова състояние може да се постигне чрез любов и състрадание към човечеството, а целта на сомати е да бъдеш представител в Генофонда на човечеството, за да се превърнеш някога в пророк или прародител на нова човешка цивилизация. Друго чудо е феноменът „дематериализация-материализация“. Чудо е и увеличаването на продължителността на живота и постигането на безсмъртие.
Знанията на древните и религията сочат главния път за прогрес на човечеството — пречистване на душата и постигане на „чиста душа“. В този случай положителната енергия на финия свят ще бъде управлявана от човека, ще му се открият знанията на Онзи свят и той ще усеща огромния си енергиен потенциал. Подобно нещо вече се е случвало на Земята — лемурийците. А за пречистването на душата трябва да се научим да бъдем добри и да обичаме, необходимо е да не се страхуваме да бъдем състрадателни и да работим дори до самоизтезание за постигането на висока цел. Не бива да се щадим, тъй като човек изначално е създаден като саморазвиващо се начало. Потвърждават го многобройните примери с велики учени, които цял живот работят за постигането на дадена научна цел и до дълбока старост запазват свежестта на ума и младежкия си порив. Те са успели в една или друга степен да пречистят душите си. Най-страшно е, когато постигнеш нещо, да изпаднеш в леност и само да жънеш плодовете му.
Читателят може да възрази, че са известни и зли гении — Наполеон, Ленин, Хитлер и други. Тези хора успяват да въплътят идеите и теориите в живота си, като преобръщат целия свят и сеят около себе си разрушение и смърт. Тогава не знаех, че в родоначалния за нас фин свят (Онзи свят) съществува паритет на положителната (доброто) и отрицателната (злото) психична енергия, а информацията (знанието) се ражда в борбата между доброто и злото. Злото също е в състояние в торзионните си обвивки да запазва информация за борбата с доброто и да твори недобро знание. Поради съществуващия паритет далеч невинаги може да победи доброто знание, понякога побеждава недоброто, което претворяват в живота точно тези зли гении. Но победата на злото е лъжлива, тъй като при пълната му победа на равнището на първичните добро и зло се изтрива информацията от всички торзионни обвивки, т.е. стига се до информационен крах. Потвърждават го деянията на всеки зъл гений — всички те претърпяват крах. Наполеон губи войната и безславно умира. Хитлер разрушава Европа и завършва със самоубийство. Уродливото ленинско деяние — комунистическото общество, безславно приключи съществуването си.
Ако злите гении, въоръжени с недобро знание, поне малко се ориентираха в мирозданието и антропогенезиса, биха били наясно, че окончателната историческа победа принадлежи само на доброто. Тогава може би щяха да насочат гения си към съзидателното добро.
В какви случаи може да побеждава злото? Вероятно само при липсата или недостига на любов като стимулатор на добри деяния. В общество, в което процъфтява любовта (към жената, ближния, народа и т.н.), злият гений никога няма да намери подкрепа.
Как да се различи злата идея от добрата? Кое е мерилото за добро или зло?
Мисля, че отговорът е даден в гениалния филм на Тарковски — „Сталкер“. Идеята му е в това, че пришълци от Космоса организират на Земята зона, в която загиват всички попаднали в нея. Зоната усилва основното чувство на човека — съвестта. Загиват онези, чиято съвест не е чиста. Значи мерилото за добро и зло е съвестта. Тя е усещане за появата на отрицателна психична енергия, която ще доведе до зли деяния. Ако използваме научния език, съвестта е усещане за усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Опетнената съвест е информация, записана в торзионните полета на душата, че в даден момент по определен повод е станало усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Тази информация във всеки подобен случай напомня, че не бива да се постъпва така. Тя е мъчителна и неприятна. По-добре да я няма, т.е. да не се върви срещу съвестта. Затова е необходимо да се вслушваме в съвестта си. Това дълбоко чувство винаги ще открие истината. Ако обаче веднъж се пренебрегне съвестта, в душата завинаги ще остане голямо мръсно петно.
Радвам се, че останах да живея в Русия, а не заминах за Америка, където ми предлагаха много пари и чудесни условия за научна дейност. Не заминах заради съвестта си, защото моите приятели и колеги — Амир Салихов, Сагит Муслимов, Ришат Булатов, Клара Захваткина, Рафик Нигматулин, Натан Селский, Валя Яковлева, Венера Галимова, Ляля Мусина, Неля Нигматулина, Слава Мало-ярославцев, Юра Василиев и много други — в най-трудните времена, когато бях загубил всичко заради „еретичните си научни мисли“, ме последваха в лишенията заради собствената си съвест.
През студентските ми години в часовете по атеизъм постоянно се критикуваше понятието „онзи свят“. Говореше се, че хората са склонни към фантазии и измислят приказки, за да облекчат състоянието си при експлоатацията на трудещите се от богатите. До отровеното ми от комунистическата пропаганда съзнание не достигаше идеята, че няма дим без огън. Хора, разделени от морета и океани, вярват в едно и също! Значи наистина съществува някакъв общочовешки корен, останал в подсъзнанието ни от далечната и загадъчна древност. Знанията за Бога, Онзи свят, рая и ада, подредени в религии и разпространени от пророците, сравнително лесно улягат в съзнанието на хората, защото съответстват на подсъзнателната човешка същност. Фантазии и приказки не биха могли да овладеят масите.
В тази „глава“ се постарах да опиша принципите на устройство на Онзи свят, като се опирах на интуицията и научно-логичния подход. Не съм в състояние да докажа каквото и да било, тъй като съм само „раб Божий“, а обектът на изследването ми е значително над мен по жизнено-природната си същност. Единственото, което мога да твърдя, е, че започнах искрено да вярвам, в съществуването на Онзи свят. Сега съм убеден, че след смъртта на нашето тяло няма да умрем, а ще продължим да живеем на Онзи свят. След приключването на нашия живот на Земята ще се освободим от блокиращия принцип SoHm, който не ни е позволявал да поддържаме връзка с Онзи свят. Там ще усетим ясно духовната същност на човека и няма да се чувстваме на чуждо място, тъй като това е древната ни родина.
Аз също съм блокиран от принципа SoHm, но вярвам, че приказките за рая и ада са истина. При
