— Техния предводител ли? Та Асровак Микосеваар е мъртъв — уби го Хоукмун!
— Да, но неговата вдовица се явява законен наследник на титлата…
— Флана? Тя е жена!
— Вярно, Велики императоре. Тя ще ги командва.
— Не бихме си помислили, че графинята на Канбъри е в състояние да командва дори заек, толкова е разсеяна, но нека бъде както желаете, милорд.
Още час двамата обсъждаха различни детайли от предстоящата експедиция и кралят запозна Мелиадус с всички подробности по организирането на предишната.
А след това Мелиадус си тръгна, едва скривайки тържествуващия си поглед.
ПЕТА ГЛАВА
ФЛОТЪТ КРАЙ ДУВЪР
Под стърчащите в небето кули на пристанищния град, във виолетовия залив, заобиколен от три страни с вълноломи от червеникави камъни, стоеше на котва малък флот. Върху широките покриви на сградите бяха накацали стотици орнитоптери с прибрани криле, всеки един изработен така, че да наподобява някоя митична птица или чудовище, а долу но улиците се тълпяха пилоти с маски на гарвани или бухали, смесвайки се с моряци от Ордена на Рибата и Морската змия, легионери и кавалеристи — с маски като свински зурли, черепи, кози муцуни или биволи — и всички се готвеха да пресекат Канала, но не с помощта на кораби, а по прочутия Сребърен мост, който се виждаше в другия край на града. Блестящата му крехка конструкция, по която в двете посоки безспирно пълзяха кервани, се извиваше над морската шир и се губеше в далечината.
Палубите на закотвените в залива галеони също гъмжаха от войници с шлемове на лешояди и вълци, въоръжени до зъби със саби, копия, лъкове, колчани и огнестрели, а на най-високата мачта на флагмана се вееха знамената на Гранд констебъла на Ордена на вълка и Гранд констебъла на Ордена на лешоядите, който навремето бе известен само като Легиона на лешоядите, ала заради подвизите по време на европейската кампания си бе извоювал статуса на орден, за какъвто го бе провъзгласил лично крал Хуон малко след смъртта на кръвожадния му главнокомандващ — Асровак Микосеваар.
Самите галеони имаха доста необичаен вид — вместо мачти и платна върху корпусите им бяха монтирани огромни колела. При построяването им бяха използвани както дърво, така и метал — дървото бе покрито с резба, а желязото — гравирано в бароков стил. Отстрани бяха закачени огромни плакати, върху които бяха изрисувани различни героични мигове от победоносните морски сражения на Тъмната империя. На носовете на корабите се издигаха позлатени фигури на различни страховити древни божества, които се почитаха в Гранбретан — Джони, Джорг, Пфол и Рунго, управлявали страната преди Трагичното хилядолетие, Чършил, Пискливият бог, Бърин Одас, Сияещият бог; Джеъм Балад, Сумтящият бог; Джи’айм Слас, Плачещият бог и Арал Вилсън, Ревящият бог и същевременно Върховно божество, баща на Сквесе и Блансакредид, боговете на Съдбата и Хаоса.
Тъкмо на последния, Арал Вилсън, бе кръстен и флагманът, на чийто мостик бе застанал, разкрачил широко нозе, барон Мелиадус, а до него стоеше графиня Флана Микосеваар. На палубата под мостика вече започваха да се събират капитаните на другите галеони, повикани за среща лично от Мелиадус.
Не след дълго се възцари мълчание и маскираните войни вдигнаха глави в очакване. Мелиадус се покашля, за да привлече вниманието им.
— Не се съмнявам, господа, че всички вие се питате за посоката, в която ще поемем, а също и за странната конструкция на корабите, с които ни предстои да плаваме. Ала този път не става дума за вълшебство — корабите са съоръжени с двигатели, подобни на тези, които се използват при орнитоптерите, но невъобразимо по-мощни — изобретени са от гениалния гранбретански учен барон Калан фон Витал. Тези кораби са в състояние да преодоляват със светкавична скорост огромните морски простори и не зависят от прищевките на природните стихии. Корабът, на който се намираме в момента, „Арал Вилсън“, е наречен на името на древното гранбретанско божество, благодарение на което народът ни днес се радва на такова величие. Двата съседни кораба се наричат съответно „Сквесе“ и „Блансакредид“, древни думи, означаващи Съдба и Хаос. Но това също така са и синовете на Арал Вилсън, олицетворяващи миналата и настояща, мрачна и кървава слава на нашата страна. Едно наследство, с което, надявам се, всеки един от нас но право се гордее. — Мелиадус спря, за да си поеме дъх. — Ще посмее ли някой от вас, господа, да каже, че това наследство е изгубено?
— Не! Не! Не! В името на Арал Вилсън, не и пак не! — разнесоха се възторжени ревове.
— Готови ли сте в такъв случай да помогнете на своята страна, за да си възвърне тази грозна мощ и епохално величие?
— Да! Да! Да!
— Ще ме последвате ли в едно безумно приключение, като онези, които са преживели Арал Вилсън и неговите перове?
— Да! Кажи ни какво трябва да направим! Кажи!
— Няма ли да се уплашите? Готови ли сте да стигнете с мен до края?
— Да! — крещеше пресипнало множеството.
— Елате с мен в каюткомпанията и там ще ви запозная с моя план. Но предупреждавам ви, влезете ли веднъж вътре, ще трябва да ме следвате до края. Рече ли някой да се отметне, няма да напусне каюткомпанията жив.
След тези заключителни слова Мелиадус слезе от мостика и се отправи към просторната каюткомпания. Последваха го всички капитани — нито един не посмя да се отметне.
За втори път барон Мелиадус се изправи пред тях. Мрачната каюткомпания бе осветена само от една газена лампа. Баронът заговори с нисък глас:
— Не смятам да ви губя времето с празни приказки, и затова още в началото ще ви разкрия същината на споменатото приключение. Тя е своего рода предателство… — Той се покашля развълнувано. — Предстои ни да се вдигнем на бунт срещу нашия наследствен властелин Хуон, краля-император.
Из стаята се разнесоха сподавени възклицания.
— Крал Хуон е безумец — продължи пресипнало Мелиадус. — Замисляйки този план, аз не бях подтикнат от лични амбиции, а от любов към нашата нация. Хуон е побъркан — мозъкът му, вместо да помъдрява с времето, е замъглен от двете хиляди години безоблачно управление. Последните му решения са както прибързани, така и необмислени. Ето нашата експедиция например трябваше да се отправи към Амарек и да установи дали този континент може да бъде покорен. Ала все още не сме приключили войната в Близкия изток, нито пък сме съкрушили докрай силите на Московия.
— И вие ли възнамерявате да заемете мястото на Хуон? — попита с цинична надменност един капитан от Лешоядите.
Мелиадус поклати глава.
— Нямам такова намерение. Флана Микосеваар ще бъде вашата кралица. Лешоядите и Вълците ще заемат в двора почетното място на Богомолките. Вашите два ордена ще станат най-главните…
— Но Орденът на лешоядите е наемнически — възрази един вълчи капитан.
Мелиадус сви рамене.
— Затова пък доказаха с кръв верността си към Гранбретан. За разлика от много наши ордени, заслужаващи да бъдат разпуснати. Тъмната империя се нуждае от свежа кръв.
— Значи Флана ще бъде наша кралица-императрица? — проговори замислено друг. — А вие, бароне?
— Аз ще съм регент и консорт. Ще се оженя за Флана и ще й помагам в управлението.
— С други думи, ще бъдете пълноправен крал-император във всичко освен в името — подхвърли някой отзад.
— Вярно е, че ще съсредоточа в себе си цялото управление, но Флана е, която ще олицетворява наследството на кралската кръв. Аз ще съм само Върховен военачалник, а държавните дела ще оставя на нея — защото, както знаете, господа, войната е моят живот и единственото, което ме интересува, е крайната победа.
Последното предизвика всеобщи възгласи на задоволство.
Мелиадус продължи:
