Граф Шенегар не изглеждаше оскърбен. Гласът му звучеше спокойно и разумно.
— Всеки има право на гледна точка. Лично аз вярвам безмерно в правотата на нашата кауза — според която над всичко стои обединяването на света, а личните амбиции, колкото и благородни да са, трябва да бъдат по-жертвани в името на великите принципи.
— Типично оправдание за гранбретанците — отвърна непримиримият Хоукмун. — Спомням си, че барон Мелиадус също изтъкваше подобни аргументи пред граф Медни, малко преди да опита да отвлече и изнасили дъщеря му Изелда!
— Струва ми се, че вече обсъдихме поведението на барона — прекъсна го Шенегар Трот. — Всеки двор има своя глупак, всяка велика идея привлича и хора, вдъхновявани от собствените си интереси.
Отговорите на Шенегар Трот, изглежда, бяха насочени по-скоро към смълчаното момче, отколкото към Хоукмун и д’Аверк.
След като се нахраниха, Шенегар бутна чинията встрани и намести сребърната маска на лицето си. После се обърна към момчето.
— Благодаря ви за гостоприемството. А сега, мисля че ми обещахте да разгледам и да изразя възхищението си пред Руническия жезъл. За мен ще е незабравимо преживяване да застана пред този прочут и свещен предмет…
Хоукмун и д’Аверк погледнаха изплашено към момчето, ала то сякаш не забеляза предупреждението им.
— Късно е вече — каза Джехамя Конахлиас. — Утре всички ще посетим залата на Руническия жезъл. А междувременно можете да си отдъхнете тук. Ей зад тази врата се намират спалните ви. Няма да ви будя рано.
Шенегар Трот стана и се поклони.
— Благодаря за предложението, но хората ми ще се разтревожат, ако тази вечер не се завърна на кораба. Утре ще се присъединя към вас.
— Както желаете — рече момчето.
— Ние двамата с радост ще се възползваме от гостоприемството ви — каза Хоукмун. — Но отново искаме да ви предупредим, че Шенегар Трот не е човекът, за когото се представя.
— Наистина възхитително постоянство — ухили се Шенегар Трот, махна с облечената си в ръкавица ръка и закрачи към изхода.
— Боя се, че няма да спим спокойно, след като врагът е толкова близо до Днарк — промърмори д’Аверк.
Момчето се засмя.
— Не се безпокойте. Великите Добри ще ви защитават от всякакви опасности и ще прогонят страховете ви. Лека нощ, господа. Ще се видим утре.
Момчето излезе с безгрижна походка, а Хоукмун и французинът отидоха да разгледат отредената им спалня.
— Да ти кажа, този Шенегар Трот мисли зло на момчето — сподели опасенията си Хоукмун.
— Трябва да си отваряме очите и да го пазим — отвърна д’Аверк. — Лека нощ, Хоукмун.
И французинът се пъхна в нишата, където бе поставено неговото легло, а Хоукмун влезе в своята. Въздухът бе изпълнен със сияещи сенки и мека, успокояваща музика. Дориан заспа почти веднага.
ОСМА ГЛАВА
УЛТИМАТУМЪТ
Хоукмун се събуди късно. Чувстваше се отпочинал, но щом отвори очи, забеляза, че сияещите сенки изглеждат развълнувани. Имаха хладен, синкав оттенък и се мятаха наоколо, сякаш уплашени!
Хоукмун скочи от койката и препаса колана с меча. После спря и се замисли. Дали не се беше случило най-лошото, от което се опасяваше още вчера? Великите Добри, изглежда, бяха неспособни да общуват с хората.
Д’Аверк дотича в нишата на Хоукмун.
— Какво, става, приятелю?
— Не зная. Може би Шенегар Трот възнамерява да покори тази страна? Тогава момчето е в голяма опасност.
Изведнъж сенките обгърнаха плътно двамата войни и те почувстваха, че краката им се отделят от пода. Прелетяха през залата, в която бяха вечеряли, минаха с главозамайваща скорост по коридорите и внезапно изхвърчаха от сградата и се понесоха нагоре, към ослепителното сияние на златистата светлина.
После Великите Добри забавиха скорост и Хоукмун и д’Аверк, все още задъхани от неочакваната постъпка на сенките, откриха, че висят във въздуха над централния площад.
Лицето на д’Аверк беше пребледняло, той гледаше ужасен празното пространство под краката си, тъй като на светло сияещите сенки изглеждаха съвсем прозрачни. Ала въпреки това двамата не падаха.
Далеч долу някакви дребни фигури пресичаха площада и се насочваха към цилиндричната кула.
— Това е цяла армия! — извика Хоукмун. — Долу има най-малко няколко хиляди войници. Такава значи е била миролюбивата мисия на Шенегар Трот! Войските му нахлуват в Днарк! Но защо?
— Не е ли повече от ясно, приятелю? — каза мрачно д’Аверк. — Той е тук заради Руническия жезъл. Получи ли го, ще стане неоспорим владетел на света!
— Но той не знае къде се намира Жезълът!
— Тъкмо затова напада кулата. Ето виж, войниците му вече проникнаха в нея!
Заобиколени от прозрачните сенки и от златистата светлина, двамата приятели объркано наблюдаваха разиграващата се под тях трагедия.
— Трябва да слезем! — заяви Хоукмун.
— Но ще бъдем само двама срещу хиляди! — опита се да го спре д’Аверк.
— Така е, но ако успея да призова Легиона на зората с помощта на меча, може и да ги спрем! — припомни му Хоукмун.
Сякаш разбрали какво се иска от тях, Великите Добри започнаха да се снижават. Хоукмун почувства прилив на сили, докато се носеха към площада, изпълнен докрай с маскирани войни на Тъмната империя — все от Легиона на соколите, който също като Легиона на лешоядите, бе съставен от наемни войници, по- жестоки дори от най-прочутите гранбретански рицари. Соколите вдигнаха злобни очи към плячката, която се спускаше от небето. Заострените клюнове на маските им изглеждаха готови да се впият в плътта на враговете. Сабите, боздуганите и пиките приличаха на жадуващи да разкъсват човешко месо нокти.
Сияещите сенки спуснаха Хоукмун и д’Аверк точно пред входа на кулата и те едва успяха да извадят оръжията си, преди Соколите да се нахвърлят върху тях.
Изведнъж от сградата се показа Шенегар Трот и извика на хората си:
— Спрете, соколи мои. Не е необходимо да проливаме кръв. Момчето е при мен!
Хоукмун и д’Аверк видяха, че Трот е сграбчил Джехамя Конахлиас и го държи пред себе си.
— Знаех, че този град е обитаван от какви ли не свръхестествени сили, готови да ни попречат — продължи графът, — затова взех необходимите мерки да осигуря безопасността на нашия престой тук. Ако ни нападнат, ако дръзнат да наранят дори един от нас, ще прережа гърлото на момчето! — Трот се закиска зловещо. — Предприех тази стъпка само за да избегна някои нежелани действия на двете страни… — Хоукмун понечи да го доближи, да повика Легиона на зората, но Трот размаха заплашително пръст. — Нима искаш ти да си причината за смъртта на момчето, дук Дориан?
Хоукмун го изгледа кръвнишки, после свали ръката си от меча и извика на момчето:
— Нали те предупреждавах за този измамник!
— Така е… — отвърна момчето, почти задушено в хватката на Шенегар. — Май трябваше да обърна повече внимание на думите ви, сър.
Граф Шенегар се изсмя. Маската му хвърляше златисти отблясъци.
— Казвай сега къде е Руническият жезъл!
Момчето посочи кулата.
— Залата на Руническия жезъл е вътре.
— Ще ми я покажеш! — нареди Трот и се обърна към хората си. — Дръжте тези двамата под око. Искам ги живи — кралят-император ще е двойно по-доволен, ако освен Жезъла му доведа и героите на Камарг.
