Взе решение още преди сам да осъзнае. Погледна съпругата си и делово попита:
— Александра, знаеш ли как се правят бебетата?
Дръзкият въпрос я засрами и гъста червенина пропълзя по страните й.
— Н-налага ли се да го обсъждаме?
Устните му иронично се извиха.
— Вчера може би щях да кажа, че няма нужда. Преди час също щях да го твърдя. Сега… опасявам се, че се налага.
— Защо промени мнението си?
Сега бе негов ред да се почувства неудобно.
— Заради целувката ни — отвърна неохотно.
— Тя какво общо има с бебета?
Джордан облегна глава назад с отегчена въздишка рече:
— Знаех си, че ще попиташ точно това!
Александра се вгледа в него, след това припряно се изправи и приглади роклята си. Преди две години Мери-Елън се беше опитала да я убеди, че бебетата се правят по същия начин, по който се правят и кученцата, ала тя не бе повярвала на гази отблъскваща информация. Знаеше, че хората никога не биха постъпили така, и само някой ограничен човек като Мери-Елън можеше да повярва на такова нещо. Приятелката й вярваше на всякакви глупости, като например, че ако обърнеш гръб на дъгата, ще те преследва лош късмет, и че феите обичат да лудуват под гъбените чадърчета в гората. Ето защо Мери-Елън вървеше заднишком, когато валеше, и никога не ядеше гъби.
Александра погледна крадешком съпруга си и реши да му зададе един простичък въпрос, по отношение на който младите момичета бяха държани в неведение. Някак усещаше, че има право да знае отговора.
— Как се правят бебетата?
Стреснат, Джордан понечи да отвърне, но се отказа. Александра се обърка от държанието му, ала веднага се досети за истината. Поклати глава и въздъхна примирено.
— И ти не знаеш, нали?
Силният му смях прониза като пистолетен изстрел полумрака. Едва когато се поуспокои и успя да си поеме дъх, той задавено рече:
— Напротив, Александра… знам.
За седемте дни, през които я познаваше, той се бе смял повече, отколкото през изминалата година.
Малко обидена от реакцията му, Алекс попита:
— Ами тогава кажи ми как става?
Веселите пламъчета в очите му угаснаха и той приглади къдриците й. Най-накрая със странен, дрезгав глас каза:
— Довечера ще ти покажа как става.
Тъкмо бе изрекъл това и кочияшът отби каретата пред крайпътен хан.
Десета глава
На камината и на масата имаше свещи, поставени от камериерката, която бе дошла да раздигне масата. Седнала на луксозен диван, тапициран със сатен, Александра бе подвила крака, а Джордан я бе прегърнал и я бе притиснал към себе си. Младото момиче никога не се бе чувствало толкова уютно.
Алекс вдигна кристалната чаша и отпи от виното, което съпругът й непрекъснато й наливаше през последния час. Зачуди се дали той няма да се оттегли в стаята си, макар да не бе сигурна, че тази вечер има своя стая. Докато тя се бе изкъпала преди вечерята, той се бе освежил в малката съседна стая, но там имаше само едно тясно легло, очевидно предвидено за камериерка или за прислужник. Александра нямаше камериерка и можеше да се грижи сама за себе си. Хоук й бе казал, че предпочита да не взима със себе си прислужник за такива кратки пътешествия. И тъй като никой от тях нямаше камериер, тя се почуди дали Джордан не е принуден да използва тази стаичка, понеже ханът е пълен.
Огнените езици танцуваха по решетката на камината, прогонваха прохладата на есенната вечер и правеха още по-уютна атмосферата в спалнята. Александра се замисли за бебетата. Джордан й бе обещал тази вечер да й покаже как се правят бебета. Не можеше да си представи защо хората упорито продължават да обгръщат този въпрос с такава мистериозност. Ала както и да се правеха бебетата, процесът едва ли бе отвратителен, защото английските двойки очевидно го правеха достатъчно често — населението на страната се увеличаваше.
Може би се пазеше в тайна, защото висшето общество не искаше момичета като нея, които желаеха да имат дете, да раждат.
„Очевидно точно това е причината!“ — заключи тя. От както свят светува мъжете измисляха правилата и пак мъжете твърдяха, че едно момиче е опозорено, ако роди дете, без да е омъжено. В това имаше смисъл. Но все пак… в теорията имаше и някои пропуски…
„Бебе…“ — замисли се Алекс, изпълнена с копнеж. Бебе.
Като единствено дете мисълта да си има тъмнокосо момченце, което да прегръща, за което да се грижи и с което да си играе, я изпълни е радост. Още повече, че бе чела достатъчно исторически книги, за да знае колко важен бе мъжкият наследник за съпрузите с титли, особено за знатните мъже като Джордан. Внезапно осъзнала, че именно тя ще да дари херцога с наследник, Алекс се изпълни е гордост и радост.
Погледна крадешком Джордан и сърцето й заби по-силно. Той се бе облегнал върху възглавниците, ризата му бе разкопчана и разкриваше мускулестите му гърди, на светлината на отъня цветът на кожата му бе бронзов. С тъмната си, леко къдрава коса, с изсечените си черти и прекрасна физика, той напомняше на Александра на бог.
За момент тя се замисли дали поведението й не е шокиращо — все пак се бе сгушила в него и приемаше целувките му с радост и трепет. Но нали бе негова съпруга пред бог и пред хората. Нямаше причина да се преструва, че вниманието му й е неприятно. Дядо й, очевидно притеснен, че тя ще добие погрешно впечатление за съпружеския живот, наблюдавайки родителите си, често, но внимателно й бе давал съвети за това какъв трябва да бъде брачният живот.
— Хората правят две грешки по отношение на брака — бе повтарял често той. Първата е да се съберат с неподходящия човек. А когато открият подходящия, втората грешка е да го лишат от любовта си. Когато дариш съпруга си с безрезервна любов, тогава той ще ти отговори със същото.
Мислите на Джордан бяха далеч по-практични. В момента се опитваше да намери най-подходящия начин да я съблече, без да я изплаши до смърт.
Алекс се усмихна, тази вечер съпругът й я бе целувал непрестанно. След миг обаче се стресна, когато Джордан взе чашата от ръката й, рязко я придърпа в скута си и страстно я целуна. А щом откъсна устни от нейните и тихо й предложи да използва паравана в ъгъла, за да си сложи нощницата, Алекс беше поразена.
Чудейки се коя е най-благопристойната й нощница, ушита от френската шивачка, тя се изправи и нервно попита:
— Ти къде ще спиш?
— При теб — отвърна ласкаво съпругът й.
Алекс подозрително присви очи. Инстинктивно почувства, че необичайното решение на Джордан да спи с нея е свързано с тайната на правенето на бебета, и без сама да разбира защо, проумя, че не е сигурна дали всъщност желае да научи тази тайна. Поне засега не бе сигурна.
— А не би ли предпочел да спиш в своето легло? — попита с надежда.
— За правенето на бебе е нужно да сме заедно — обясни спокойно и търпеливо той.
Момичето отново присви очи.
— Защо?
— След няколко минути ще разбереш защо.
— А не може ли просто да ми обясниш сега? — настоя умолително тя.
Той промърмори нещо приглушено, но изражението на лицето му остана непроменено.
— Опасявам се, че не е възможно.
