Александра изслуша речта му със смесица от нежност, гняв и недоумение. Тя щеше да отговори, но той отново добави:
— Има още нещо което искам да ти кажа… Преди да напуснем Лондон, Филбърт ми разказа как си се чувствала, когато си мислела, че съм мъртъв, и как си реагирала, когато си дошла в Лондон и всичките ти илюзии са били разбити. Повечето от нещата, които си чула, са верни. Въпреки това бих искал да ти кажа, че не съм спал с Елиз Грандю в нощта, когато я видях в Лондон.
Джордан се вгледа в нея. Искаше да запомни лицето й, така че да го вижда в самотните години, които му предстояха. Той я погледна мълчаливо; тя бе всяка негова надежда и всяка негова мечта. Александра бе доброта, нежност и доверие. И любов. Тя бе цъфтящите по хълмовете цветя и смехът, който се носеше по полята. Той пое дълбоко дъх и продължи:
— Филбърт също така ми разказа историята на баща ти и случилото се след смъртта му. Не мога да премахна болката, която ти е причинил, но исках да ти дам това…
Джордан протегна ръка и Алекс видя в разтворената му длан дълга и плоска кадифена кутийка. Тя я взе и внимателно я отвори.
Върху бял сатен с верижка от злато бе най-големият рубин, който бе виждала. Имаше формата на сърце. До него лежеше смарагд, обграден с диаманти — също във формата на сърце. До смарагда имаше блестящ диамант.
Той бе с формата на сълза.
Александра прехапа устни. Вдигна поглед и се вгледа в него.
— Мисля — прошепна тя, опитвайки да се усмихне, — че ще нося рубина в деня на състезанието на кралицата, така че когато вържа панделката си на твоя ръкав…
Джордан я притегли към себе си.
— И след като изрече всички тези неща — прошепна тя, когато той най-накрая откъсна устни от нейните, — мислиш ли, че ще успееш да кажеш „обичам те“? Чакам да го кажеш, откакто започна да говориш и…
— Обичам те — яростно изрече той. — Обичам те — прошепна, заравяйки лицето си в косата й. — Обичам те — простена, целувайки устните й. — Обичам те, обичам те, обичам те…
Епилог
Джордан се загледа удивен в мъничкото личице на сина си. Докато държеше детето, той реши да му даде родителски съвет:
— Някой ден, сине, ще си избереш съпруга и е важно да знаеш как да го направиш, затова ще ти разкажа една приказка. Имало едно време един арогантен и циничен мъж, когото ще наречем… ще го наречем херцога на Хоторн.
Застанала на прага, Александра сдържа смеха си.
— Този херцог бил лош човек, който не виждал добротата в нищо или в никого… особено в себе си. През една съдбовна нощ бил нападнат от бандити и точно когато изглеждало, че ще свърши житейския си път, един рицар с ръждясала броня му се притекъл на помощ. С помощта на рицаря херцогът успял да се спаси от бандитите, но рицарят бил ранен.
Лошият херцог помогнал на припадналия рицар, но за негово изумление рицарят се оказал жена. Тя била дребна и нежна, с къдрава коса и най-дългите мигли, които бил виждал. И когато отворила очи, той видял, че били морскосини. Лошият херцог погледнал в очите й и това, което видял в тях, го поразило…
Бебето се загледа очаровано в него.
— Какво видял? — прошепна Александра. Джордан я погледна с любов и тържествено отвърна:
— Видял нещо прекрасно.
Информация за текста
© 1988 Джудит Макнот
© 2005 София Русенова, превод от английски
Judith McNaught
Something Wonderful, 1988
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009
Редакция: Xesiona, 2009
Издание:
ИК „Плеяда“, София, 2005
Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО
Редактор: Лилия Анастасова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10538]
Последна редакция: 2009-05-13 10:17:47
1
Hawk — ястреб (англ.) — Б.пр.
