обсебен повече от година. Тази лъжкиня, която го бе накарала да повярва, че го обича. Малката кучка, която бе лежала в обятията му и охотно му бе отдала тялото си. Красивото, смеещо се, незабравимо босоного момиче, което го бе накарало да вярва, че раят е река с одеяло за пикник на брега. И сега, помисли си с гняв, който едва сдържаше, тя щеше да падне в клопката.
Вратата се открехна бавно. Александра надникна вътре и очите й се разшириха, щом видя насочения към нея пистолет.
— Не се срамувай — прошепна Джордан. — Влез. Чакахме те.
Тя въздъхна, отвори вратата, вгледа се в падналия бандит и се затича, когато Хоук се изправи. По лицето й се стичаха сълзи. Тя го прегърна, забравила за пистолета в ръката си.
— Знаех си, че е той… Знаех си! Аз…
Тя изохка изненадано, когато Джордан я сграбчи за косата и я дръпна силно назад. Лицето му бе на милиметри от нейното, когато извика:
— Разбира се, че си го познала, ти, отвратителна кучко! — и я събори на пода.
Алекс го гледаше уплашено, не разбираше какво става.
— Страх ли те е, скъпа моя? — попита херцогът. — И трябва. Там, където отиваш, няма прозорци, няма прекрасни рокли, няма мъже — с изключение на пазачите, които ще се възползват от деликатното ти тяло, докато измършавее, и после ще загубят интерес. Да се надяваме, че ще задържи интереса им по-дълго, отколкото държа моя — добави грубо. — Не бъди толкова изненадана — рече. — Спях с теб, за да продължиш да си мислиш, че не подозирам нищо, а не защото те желаех. — Беше готов да я убие заради предателството й.
— Джордан, защо правиш това? — изплака Александра и после се отдръпна ужасено, щом забеляза гнева му, когато го нарече по име.
— Искам отговори, не въпроси — нахвърли се той. Прецени, че може да минат още десет минути, докато Фокс осъзнае, че е изчезнал и го потърси, затова отново се облегна на масата и се обърна към Тони: — Докато чакаме — подкани го, като насочи пистолета си към него, — защо не ми разясниш някои подробности. Какво друго сте отровили в къщата ми.
Очите на Тони се отместиха от пистолета в ръката на Джордан към лицето му.
— Ти си луд, Джордан.
— Бих те убил с удоволствие — каза той и повдигна пистолета, сякаш се канеше да го направи.
— Чакай! — извика леля му, хвърляйки поглед към вратата, и започна да говори: — Не наранявай Тони! Т-той не може да ти отговори, з-защото не знае нищо за отровата.
— И предполагам, че съпругата ми също не знае нищо, така ли? — отвърна саркастично херцогът. — Нали, мила? — попита той, а дулото на пистолета се насочи към Александра.
Алекс се изправи на крака, стискайки пистолета в гънките на роклята си.
— Мислиш, че сме се опитвали да те отровим? — попита тя, гледайки го, сякаш я бе сритал в корема.
— Знам го — поправи я той, наслаждавайки се на мъката, която зърна в очите й.
— Всъщност… — просъска Бърти Таунсенд от прага на вратата; беше насочил пистолет в главата на Джордан — грешиш. Както истеричната ми майка беше на път да си признае, аз скроих плана как да се отървем от теб. Тони няма кураж да извърши убийство. И тъй като в семейството аз разполагам с ум, ако не с крака, аз се занимавах с планирането и подробностите. Изглеждаш изненадан, братовчеде. Както всеки друг ти си предположил, че един сакат не е голяма заплаха, нали? Хвърли пистолета си, Джордан. Така или иначе ще те убия, но ако не го направиш, ще убия първо прекрасната ти съпруга, а ти ще гледаш.
Тялото му се напрегна като пружина, Джордан хвърли пистолета си и бавно се изправи на крака, но Александра ненадейно се плъзна пред него.
— Дръпни се! — тихо и остро рече той, но тя го хвана ужасено и в същото време напъха пистолета в ръката му.
— Ще трябва да убиеш и мен, Бърти — каза меко Тони, изправи се и тръгна към него.
— Предполагам — съгласи се брат му. — Всъщност щях да го направя.
— Бърти! — проплака майка му. — Не! Това не беше в плана…
Погледът на Александра се насочи към мъжа на пода, който се опитваше да достигне сакото на Тони. В същото време друг мъж се показа на прага и бавно насочи пистолет.
— Джордан! — извика тя и се хвърли пред него точно когато два пистолета изгърмяха.
Ръцете на Джордан автоматично я притиснаха, а Бърти се стовари на пода, застрелян от Фокс, а бандита на пода стискаше ръката си, която бе простреляна от Джордан. Всичко се случи толкова бързо, че на херцога му бяха нужни няколко секунди да осъзнае, че Алекс се е отпуснала в ръцете му. Главата й се люшкаше, а от слепоочието й течеше кръв.
— Викайте лекар! — нареди той на Тони и внимателно я положи на пода.
Коленичи до нея, свали ризата си и я накъса на ленти, за да превърже раната на главата й. Преди да свърши, белият лен вече бе напоен с кръв, а цветът на кожата й бе станал пепеляв.
— Боже мой! — прошепна той. — Господи! — Бе виждал мъже да умират на бойното поле безброй пъти. Разпознаваше смъртоносна рана. Взе я на ръце, затича се по пътеката, а сърцето му биеше като лудо, докато си повтаряше: „Не умирай… не умирай… Не умирай…“
С натежало от мъка сърце той изскочи на поляната, понесъл скъпоценния си товар. Без да обръща внимание на уплашените работници, Джордан я положи нежно в каретата на Тони, който очевидно бе казал на някого да я докара.
Една стара акушерка само погледна окървавената превръзка на главата на Александра и бледата й кожа и докато Джордан се качваше на каретата, тя бързо провери пулса на младата жена. Когато се обърна към насъбралите се работници, тъжно поклати глава.
Жената, на която Александра бе помогнала преди година и с която се бе сприятелила, погледна с мъка неподвижното й тяло, докато Джордан потегляше, а по сечището се разнесе хлипане.
Тридесет и първа глава
Когато доктор Данвърс излезе от покоите на Александра, на лицето му се бе изписало пораженско изражение.
— Съжалявам — рече лекарят на хората, които чакаха в коридора. — С нищо не мога да й помогна. Няма надежда.
Старата херцогиня притисна кърпичка към устните си и се отпусна в прегръдките на Тони. Мелъни потърси утеха в мъжа си. Джон Камдън стисна рамото на Джордан, а после отведе хлипащата си жена долу при Роди Карстеърс.
Лекарят каза на Джордан:
— Вече можете да влезете и да се сбогувате, но тя няма да ви чуе. В дълбока кома е. След няколко минути… най-много няколко часа ще си отиде тихо. — Джордан го погледна и той бързо добави: — Няма да изпита болка, Джордан, обещавам ви.
Джордан изгледа с омраза невинния лекар и влезе в стаята на Александра.
До леглото й бяха запалени свещи, а тя лежеше бледа като смъртта на белите възглавници. Дишането й почти не се долавяше.
Преглъщайки буцата в гърлото си, Джордан седна до леглото й и се вгледа в обичното лице. Имаше толкова гладка кожа, помисли си с мъка той, и толкова невероятно дълги мигли.
Тя дишаше!
— Не, не умирай! — проплака дрезгаво той, пое отпуснатата й ръка и трескаво потърси пулса й. — Не умирай! — Напипа пулса — едва доловим и слаб, но все пак се усещаше. Изведнъж той започна да й говори: — Не ме изоставяй, Алекс. За Бога, не ме изоставяй! Искам да ти кажа хиляди неща, моля те, позволи ми да ти покажа. Но няма да мога, ако си отидеш. Алекс, моля те, скъпа… моля те, не си отивай. — Чуй ме — продължи, убеден, че тя ще остане жива, ако разбере колко му е скъпа. — Чуй какъв бе животът ми, преди да се появиш… Той бе празен. Сив. И после дойде ти, и изведнъж изпитах чувства, които не подозирах, че съществуват, и видях неща, които преди не бях виждал. Ти не ми вярваш, нали, сладка моя?
