Когато на следващия ден престана да й говори, тя преглътна гордостта си и покорно попита къде е сбъркала.
Той я погледна, бесен, че го прекъсва, а очите му я пронизваха, докато тя стоеше нервно пред него.
— Сбъркала? — повтори студено той с глас на напълно непознат човек. — Нищо лошо не си направила, Александра, само дето моментът не е подходящ — Както виждаш, с Адамс работим.
Алекс се завъртя. Дори не бе забелязала Адамс, който седеше на малко бюро близо до прозореца.
— Аз… аз се извинявам, милорд.
— В такъв случай — погледна той многозначително към вратата, — ако не възразяваш…
Александра разбра грубия му намек и не се опита да го заговори отново чак до вечерта, когато го чу да влиза в спалнята си. Събирайки всичката си смелост, тя си сложи халата, отвори свързващата врата и влезе в стаята.
Джордан сваляше ризата си, когато видя отражението й в огледалото и рязко рече:
— Да, какво има?
— Джордан, моля те — рече младата жена и тръгна към него. — Кажи ми с какво те ядосах.
Той се вгледа в сините й очи и стисна юмруци. Беше готов да я удуши със собствените си ръце заради предателството й и заради още по-силното желание да я отведе в леглото поне за час, докато тя все още бе неговата привлекателна босонога херцогиня. Искаше да я прегърне и да се изгуби в нея, да заличи последните няколко отвратителни дни. Но не можеше, защото не можеше да забрави, че двамата с Тони замислят убийството му.
— Не съм ядосан, Александра — изрече хладно той. — А сега се махни оттук. Когато искам компанията ти, ще те уведомя.
— Разбирам — прошепна тя и се обърна.
Сълзите я заслепиха, когато се отправи с болка към собственото си легло.
Тридесета глава
Алекс се бе втренчила в бродерията в скута си, ръцете й бяха неподвижни, сърцето й биеше натежало от болка. От три дни Джордан се държеше като непознат. Студен, отблъскващ човек, който я гледаше с ледено безразличие или погнуса, и то в редките случаи, когато въобще я поглеждаше. Сякаш друг човек обитаваше тялото му — някой непознат за нея човек, който понякога я гледаше с такава омраза, че тя потреперваше. Дори и неочакваното посещение на чичо Монти не успя да разведри напрегнатата атмосфера в Хоторн. Той бе дошъл да спаси Александра — обясни й насаме, след като се настани в покоите си — защото бил чул, че откакто разбрал за облога й в „Уайтис“, Хоторн изглеждал като гнева Господен.
Но всичките му опити да поговори приятелски с Джордан не дадоха резултат. А усилията на Александра да заблуди всички, че това е нормално и естествено, не успяха да заблудят никого, дори и слугите, че двамата са щастливи. Всички — от иконома Хигинс чак до кучето Хенри, усещаха напрегнатата атмосфера. В потискащата тишина на дневната гласът на чичо Монти прокънтя като гръмотевица и Алекс подскочи.
— Е, Хоторн, прекрасно време, нали? — попита чичо Монти. Джордан вдигна поглед от книгата, която четеше, и отвърна:
— Наистина.
— Въобще не е влажно — настоя възрастният човек, а бузите му бяха зачервени от изпитото вино.
— Никак даже — съгласи се Джордан. Чичо Монти упорито продължи:
— И е топло. Добро време за реколтата.
— Така ли? — отвърна херцогът с тон, който би обезсърчил по-нататъшни опити за разговор.
— Ъ-ъ-ъ… да — отвърна чичо Монти и хвърли отчаян поглед на Александра.
— Знаете ли колко е часът? — попита Алекс, искаше да се оттегли.
Джордан вдигна глава и грубо й отвърна:
— Не.
— Би трябвало да имате часовник, Хоторн — обади се чичо Монти, — това е единственото нещо, което ни помага да сме в крак с времето!
Александра бързо извърна поглед, наранена, че Джордан за втори път бе приел часовника на дядо й и после го бе отхвърлил.
— Часът е седем — услужливо изрече възрастният човек, посочвайки собствения си часовник. — Винаги нося часовник — похвали се той. — Никога не ми се налага да гадая колко е часът. Прелестни неща са тези часовници. Човек постоянно иска да разбере как работят, нали?
Джордан затвори книгата си и рязко отвърна:
— Не, някои не искат.
Монти хвърли още един умолителен поглед на Алекс, но отвърна сър Хенри. Огромното английско овчарско куче, напълно пренебрегвайки задълженията си да пази хората, не можеше да пренебрегне задължението си да ги утешава, да ги дарява с обич и въобще да бъда до тях, ако имат нужда от него. Виждайки нещастното изражение на сър Монтакю, той се надигна от мястото си пред камината и се запъти да успокои кавалера, като го облиза два пъти по ръката.
— Богове! — извика чичо Монти, скочи на крака енергично и започна да бърше ръката си в панталоните си. — Това животно има език като мокър парцал!
Обиден, сър Хенри му хвърли нещастен поглед, после се обърна и се пльосна отново пред камината.
— Ако не възразявате, смятам да се оттегля — рече Александра, неспособна повече да понася тази атмосфера.
— Всичко ли е готово в гората, Филбърт? — попита Алекс на следващия следобед, когато верният й стар лакей дойде в спалнята й.
— Готово е — обяви горчиво той. — Не че вашият съпруг заслужава празник по случай рождения си ден. Заради начина, по който се държи с вас, заслужава само ритник в задника!
Тя прибра немирно кичурче коса и нищо не каза. Идеята за това празненство й бе дошла, докато се разхождаха край беседката в най-щастливия ден от едно доста кратко блаженство.
След като понася с дни леденото презрение на Джордан, тя всеки момент бе готова да се разплаче. Не разбираше защо Хоук се държи така. С наближаването на момента на изненадата обаче тя се надяваше, че когато Джордан разбере какво е планирала заедно с Тони и Мелъни, ще се превърне в човека, който бе преди, когато бяха заедно край реката, или поне щеше да й каже какво го тревожи.
— Прислугата говори за начина, по който се отнася с вас — продължи гневно Филбърт. — Почти не ви говори и се заключва в кабинета си денем и нощем, и нивга не изпълнява съпру…
— Филбърт, моля те! — проплака Александра. — Не ми разваляй деня с тези приказки.
Разкаян, но все още решен да излее жлъчката си срещу човека, който бе причина за сенките под очите на Александра, той рече:
— Няма нужда аз да ви го развалям, той сам ще стори това. Даже съм изненадан, че се съгласи да дойде с вас до горичката, когато му казахте, че искате да му покажете нещо.
— Аз също — рече Алекс, опитвайки се да се усмихне, но веднага се намръщи учудено. Тази сутрин бе говорила с Джордан, когато той имаше среща с Фокс, новия помощник-управител, и бе очаквала да й се наложи да го умолява, за да я придружи. Отначало той понечи да откаже, но после се поколеба, хвърли поглед на управителя и се съгласи.
— Всичко е уредено — увери Фокс Джордан в главната спалня. — Хората ми са разположени покрай дърветата по пътя към горичката и около самата горичка. Там са от три часа — двайсет минути, след като жена ви предложи тази екскурзия. Наредих на хората си да останат там, докато убиецът или убийците не се разкрият. Тъй като не могат да оставят позициите си, без да бъдат забелязани, не могат да ми докладват и не знам какво виждат. Един Бог знае защо братовчед ви е избрал горичката вместо някоя къщурка или нещо по-изолирано.
— Не мога да повярвам, че това се случва — избухна Джордан, докато си слагаше чиста риза. После
