можеше да му го подари по случай рождения му ден, помисли си той и се усмихна крадешком — ако, разбира се, тя си спомняше, че рожденият му ден е след четири дни.
— Наистина прекрасна вещ — повтори отново. — Как тече времето. Преди да се усетиш и ето че е изтекла една година. Ще се видим преди вечеря.
Джордан се наведе към огледалото. В изключително добро настроение, понеже щеше да се присъедини към Алекс в гостната, той се ухили на камериера си в огледалото и каза шеговито:
— Е, Матисън, какво мислиш — дали лицето ми ще развали апетита на дамата?
Зад него Матисън, който търпеливо държеше сакото на Джордан, за да му помогне да го облече, бе толкова стреснат от приятелското отношение на херцога, че му се наложи да се прокашля, преди да отговори със заекване:
— Смея да отбележа, че нейна светлост, която също има отличен вкус, би могла единствено да бъде възхитена от външния ви вид!
Джордан се усмихна при спомена за съпругата си, седнала на падналото дърво с въдица в ръка.
— Кажи ми, Матисън — попита, докато обличаше черното си сако, — какъв цвят са розите по арката при градините?
Стреснат от въпроса, Матисън объркано отговори:
— Рози ли, ваша светлост? Какви рози?
— Трябва ти жена — отвърна херцогът, усмихвайки се, докато потупваше удивения прислужник по ръката. — По-зле си, отколкото бях аз. Аз поне знаех, че по арката има… — той спря рязко, когато Хигинс затропа нетърпеливо по вратата, викайки:
— Ваша светлост… ваша светлост!
Махвайки на Матисън да се отстрани, той отиде до вратата и рязко я отвори, обръщайки се ядно към достолепния иконом:
— Какво те е прихванало, за Нога?
— Нордстром, ваша светлост, един от лакеите ви — изрече Хигинс толкова уплашено, че хвана Джордан за ръкава и го издърпа в коридора, преди да затвори вратата и да започне да бръщолеви несвързано: — Веднага казах на господин Фокс, както ми бяхте наредили да сторя, ако се случи нещо странно. Господин Фокс иска да ви види веднага в кабинета ви. Веднага. Каза ми да не казвам на другиго, така че само Джейн от кухнята и аз сме наясно за това злощастно събитие, което…
— Успокой се! — остро каза Джордан, тръгнал вече към покритото с червен килим стълбище.
— Какво става, Фокс? — настоя той, когато седна зад бюрото си и изчака следователят да се настани срещу него.
— Преди да обясня — започна предпазливо Фокс, — трябва да ви задам един въпрос, ваша светлост. От момента, в който потеглихте на пикник, кой наливаше от гарафата с портвайн, която бе поставена в кошницата?
— Портвайн ли? — повтори Джордан. — Жена ми се занимаваше с него.
— Пихте ли от него?
— Не — отвърна Джордан. — Съборих чашата на земята.
— Ясно. И, разбира се, жена ви също не пи?
— Не — каза херцогът. — Изглежда, само аз мога да понеса това питие.
— Спирахте ли някъде, оставяхте ли кошницата без надзор, преди да пристигнете на мястото за пикник? Може би при конюшните или при някоя къщурка?
— Не — сопна се Джордан, нетърпелив да види Александра, и ядосан, защото този разпит го бавеше. — За какво, по дяволите, става въпрос? Мислех, че ще обсъждаме някакъв си лакей — Нордстром.
— Нордстром е мъртъв — рязко рече Фокс. — Бил е отровен. Заподозрях, че е станало така, когато Хигинс ме извика, а местният лекар, доктор Данвърс, току-що го потвърди.
— Отровен! — повтори херцогът, неспособен да възприеме новината за такова зловещо нещастие в собствената си къща. — И как, за Бога, се е случил такъв странен инцидент?
— Странното е само, че този слуга е жертвата. Отровата е била предназначена за вас. Как можах да не допусна, че убиецът ще посмее да ви нападне в собствения ви дом. До известна степен — каза следователят — съм виновен за смъртта на лакея ви.
Доста странно, но първата мисъл на Джордан бе, че не е бил прав за Фокс. Сега вече бе склонен да вярва, че той съвестно пази хората, които го наемаха, а не се стреми само да печели от това. После осъзна, че някой от неговата къща очевидно се опитва да го отрови, и тази мисъл бе толкова отблъскваща, че едва не я отхвърли.
— И какво, да му се не види, ви кара да мислите, че това нещастие е неуспешен опит да ми бъде отнет животът? — настоя ядосано.
— За да обясня последователно… отровата е била сипана в гарафата с вашия специален портвайн, която после е била сложена заедно с продуктите в кошницата за пикник. Кошницата за пикник е била разтоварена след завръщането ви тук от кухненска прислужничка на име Джейн. Присъствал е и Хигинс и той забелязал няколко стръка трева върху гарафата. Прегледал е гарафата и е решил, че вътре може да е паднало нещо. Доколкото разбирам — каза Фокс, — в Хоторн се спазва обичаят, недокоснато от господарите вино да остава за иконома, който може да го даде на когото поиска.
— Така е — потвърди Джордан с напрегнато изражение, докато го чакаше да продължи.
Фокс кимна.
— Така ми бе казано, но исках да го потвърдите. Според този обичай неизпитият портвайн се е полагал на Хигинс. Но тъй като не харесвал специалната напитка, той я дал на лакея Нордстром, за да отпразнува това, че вчера е станал дядо. В седем часа обаче бил намерен мъртъв, тялото му все още е било топло, а портвайнът е бил до него.
Една от прислужничките в кухнята ми каза, че Нордстром сам е отворил бутилка портвайн тази сутрин, проверил е дали виното не е развалено и го е налял в гарафата, която е била сложена в кошницата за пикник. Той също така е поставил кошницата в каретата ви. Хигинс ми каза, че сте излезли минута-две след Нордстром, за да го настигнете. Така ли е?
— Нямаше коняр, който да държи конете. Но не съм видял лакей.
— Конярят не е сложил отровата в портвайна — рече напълно убеден Фокс. — Той е мой човек. Помислих си за Хигинс, но…
— Хигинс! — Мисълта бе толкова нелепа, че Джордан едва не се изсмя.
— Да, но не е бил Хигинс — увери го Фокс. — Той няма мотив. Освен това не е способен да извърши убийство. Той изпадна в истерия от смъртта на Нордстром — кършеше ръце, беше по-зле и от прислужницата. Наложи се да го свестим с амоняк.
При други обстоятелства Джордан би се развеселил от представата за истерията на строгия си иконом, но сега изобщо не му беше до смях.
— Продължавай.
— Отново Нордстром е разтоварил каретата ви и е занесъл кошниците в кухнята. Тоест той е бил единственият, който е пипал гарафата преди и след пикника. Очевидно отровата не е била сложена от него. Джейн, прислужницата от кухнята, ме увери, че никой друг не се е докосвал до гарафата.
— Тогава кога е била сложена отровата? — настоя Джордан, без дори да осъзнава, че собствените му думи ще го предадат.
— Тъй като изключихме възможността отровата да е сипана преди или след пикника — рече тихо Фокс, — очевидният отговор е, че е била поставена по време на самия пикник.
— Това е абсурдно! — сопна се Джордан. — Бяхме сами със съпругата ми.
Като избягваше да погледне Джордан в очите, Фокс рече:
— И след като не сте го направили вие, остава… жена ви.
Джордан стовари юмруци върху бюрото, изправи се на крака, а тялото му се тресеше от гняв.
— Вън! — тихо изрече. — И вземете със себе си и глупаците, които работят за вас. Ако не се разкарате от имота ми до петнайсет минути, сам ще ви изхвърля. И ако чуя, че сте изрекли още веднъж подобна безпочвена клевета по адрес на жена ми, ще ви убия със собствените си ръце, дявол да го вземе!
Фокс бавно се изправи. Не бе толкова глупав, че да стои близо до разярения мъж. Отстъпвайки назад, той тъжно рече:
