втурва в стаята й и подема нейната си тирада. Въображението й рисуваше различни продължения на тази история: Стивън влизаше, изслушваше лъжите на Чариз и обезумял от ярост, изхвърляше русокосата негодница от дома си, после изслушваше Шеридан и накрая двамата тръгваха към църквата, където щяха да се оженят. Или: Стивън влизаше, но отказваше да чуе и дума от обвиненията на Чариз, изгонваше я, после двамата с Шери се женеха. Или пък: двамата вече бяха женени, когато Чариз се появяваше, така че Стивън беше принуден да изслуша съпругата си и да й повярва.
Тези варианти бяха в противоречие с твърдението на Никълъс Дьовил, че Стивън й е предложил брак, воден от чувството си за вина, но на Шери й харесваше да си мисли, че графът също я беше обичал. Той може би не го беше осъзнал, преди да я изгуби, но сега със сигурност го знаеше и я търсеше. Тя толкова силно искаше да повярва в това, че на моменти се хващаше да гледа през прозореца, очаквайки Стивън всеки момент да се появи.
Беше й станало навик да ходи в операта, за да види любимия си. Това й доставяше радост, но същевременно беше истинско мъчение. Трябваше да престане да се измъчва. Нямаше да понесе да наблюдава как се усмихва с онази своя усмивка на някоя друга жена. Когато това се случеше кракът на Шери повече нямаше да стъпи в „Ковънт Гардън“. Но засега продължаваше да таи надежда, макар и слаба, че Стивън е хладен и мрачен, защото Шери го беше напуснала, защото тя му липсваше…
Шеридан недоволно тръсна глава. Съвсем не беше време да се отдава на подобни мисли. Вратата се открехна и Джулиана Скефингтън тихо се промъкна в стаята на гувернантката си.
— Госпожице Бромлейт, може ли да се скрия за малко при вас? — попита момичето, притвори безшумно вратата и се приближи до леглото. Тя приседна внимателно, стараейки се да не измачка идеално опънатата покривка. Приличаше на оклюмал ангел. Понякога Шери се питаше как е възможно такива ужасни родители като сър Джон и лейди Скефингтън да имат подобна сладка, чувствителна, интелигентна дъщеря.
— Случи се най-ужасното нещо, което човек може да си представи! — с отвращение изрече Джулиана.
— Най-ужасното? — закачливо повтори Шери. — Не просто лошо или неприятно, а „възможно най- ужасно“?
Джулиана тежко въздъхна:
— Мама с във вихъра си. Внушила си с, че някакъв благородник е лудо влюбен в мен, а истината е, че когато го срещнахме, той едва ме погледна.
— Разбирам — съчувствено рече Шери и тъкмо се чудеше какво да добави, когато лейди Скефингтън отвори вратата.
Очите й гледаха трескаво.
— Не зная какво трябва да облечем, когато се озовем сред такива високопоставени хора! Госпожице Бромлейт, препоръката ви е подписана от сестра на херцог. Бихте ли ни посъветвали по въпроса за тоалетите ни? Трябва незабавно да отидем на Бонд Стрийт. Джулиана, изправи раменете си, дете! Господата не обичат прегърбени госпожици.
— Какво да правим, госпожице Бромлейт? Трябва да наемем карета и да се появим там с нужния брой прислуга, като вземем и вас, разбира се.
— Аз не съм експерт по отношение на модата сред висшите кръгове, но ще бъда щастлива да ви помогна с каквото мога, мадам. Къде ще се проведе тържеството?
Лейди Скефингтън изпъна рамене, пое дълбоко въздух в Шеридан си помисли, че в този миг господарката й прилича на глашатай, известяващ появата на краля и кралицата.
— В имението на херцог и херцогиня Клеймор! — изстреля на един дъх тя.
Стаята сякаш се завъртя. Не можеше да е вярно. Сигурно не беше чула добре.
— Херцог и херцогиня Клеймор канят всички нас да присъстваме на тяхно семейно тържество! — повтори лейди Скефингтън.
Семейство Уестморланд беше на върха на социалната стълбица, по която се нареждаха английските благородници, докато семейство Скефингтън се намираха на самия й край. Богатството не беше единственото, което чертаеше непреодолима бездна между тези две семейства. Имаше още една много съществена разлика — тази в добрия вкус и възпитанието. Уестморландови и всичките им приятели притежаваха тези качества, а на сър Джон и съпругата му Гленда те просто липсваха. Не, не беше възможно, отново си каза Шеридан. Явно сънуваше с отворени очи и сънят й постепенно придобиваше очертанията на кошмар.
— Госпожице Бромлейт, вие пребледняхте! Длъжна съм да ви уведомя, че сега не е време да губите контрол над себе си. След като аз не мога да си го позволя, не можете и вие, моето момиче!
Шери преглътна веднъж, после още веднъж и накрая гласът й се върна.
— Вие… познавате ли се с тях? — заекна тя. — С херцога и Херцогинята?
— Вярвам, че няма да рискувате да разпространявате клюки и да загубите работата си при нас, скъпа, затова ще ви кажа: нито сър Джон, нито аз някога сме се срещали с височайшето семейство.
— Тогава как… Защо?
— Имам основателни причини да вярвам, че Джулиана е привлякла вниманието на най-желания ерген в цяла Англия! — гордо заяви лейди Скефингтън. — Според мен това с тържеството е нагласена работа. Графът на Лангфорд ще го използва като повод да се срещне с Джулиана и да я опознае по-добре.
Пред очите на Шери притъмня.
— Госпожице Бромлейт? Госпожице Бромлейт!
— Мамо, подай ми успокоителните капки, бързо! — извика Джулиана и гласът й достигна до Шеридан като от някакъв много дълбок тунел.
— Добре съм — успя да промълви девойката. — Просто… малко ми се зави свят.
— Слава Богу! Всички разчитаме на вас да ни дадете информация за живота във висшите кръгове.
От устните на Шеридан се изтръгна истеричен смях:
— Откъде мога да знам?
— Госпожица Черити Торнтън, която с подписала препоръката ви, е отбелязала там, че имате отлично възпитание и че можете да подготвите всяко дете за висшето общество. Тя с написала онова писмо, нали?
Шери подозираше, че Никълъс Дьовил беше съчинил препоръката й и по някакъв начин беше уговорил госпожица Черити да го подпише, тъй като една препоръка, идваща от ерген, и то от ерген със славата на женкар, едва ли би помогнала на която и да е жена да бъде наета на работа. А може би Ники просто беше фалшифицирал подписа на старата мома.
— Дала ли съм ви някога повод да поставяте под съмнение тези мои качества, мадам? — попита Шери.
— Не, разбира се. Вие сте добро момиче въпреки цвета на косата ви, госпожице Бромлейт, и се надявам, че няма да ни подведете точно сега!
— Ще се опитам да ви бъда от полза — отвърна гувернантката.
— Полегнете да си починете няколко минути — благородно предложи лейди Гленда.
Шери послушно се отпусна в леглото. Сърцето й лудо биеше. Лейди Скефингтън излезе и затвори вратата, но веднага я отвори и надникна в стаята:
— Бих искала и момчетата да се представят отлично, докато сме там. Дори и след като сестра им стане графиня Лангфорд, ние ще трябва да мислим за бъдещето им. Упражнете ги да пеят. Много е приятно да ги слушаме как пеят под акомпанимента на оня стар инструмент, който вие така настоявахте да купим…
— Китарата — подсказа й тихо Шери. Тя нито за миг не беше повярвала на думите на лейди Скефингтън, че Стивън се е влюбил в Джулиана при срещата им в парка. Не че Джулиана не беше момиче, което да привлича погледите, но тя притежаваше много качества, които се проявяваха единствено при непосредствен разговор с нея. Освен това графът нямаше проблеми с жените — те се тълпяха около него и стига да пожелаеше някоя, щеше да я има, и то без да използва разни градински тържества. Не, не по тази причина семейство Скефингтън и тяхната гувернантка бяха поканени в замъка Клеймор. Уестморландови и техните приятели просто бяха намислили да отмъстят на Шеридан Бромлейт за нещо, което тя всъщност не беше сторила. Искаха да я накарат да се върне отново в тяхното общество, но този път не като равна, а като прислужница.
Най-лошото, най-обидното в цялата история беше, че тя просто нямаше избор.
