— Но когато той ви е видял, вероятно веднага е забравил всичко, което сте му причинили?
Херцогинята звънко се засмя и поклати отрицателно глава:
— Струва ми се, че тогава той не искаше дори да ме види и че му бе неприятна дори мисълта за мен. Беше най-ужасната вечер в моя живот. Но когато всичко приключи, когато спечелих — когато и двамата спечелихме — у мен не беше останала никаква гордост. Затова пък имах Клейтън.
— Значи ме предупреждавате, че гордостта ми ще пострада?
— Много, освен ако не се лъжа.
— Благодаря ви, че ми се доверихте. Мисълта, че друга жена е направила същата грешка като мен и е успяла да я поправи, с окуражаваща.
— Не ти се доверих, за да споделя нещастието ти — нежно я погледна Уитни. — Имам много по- сериозни причини да го направя.
— Знам.
Шеридан се поколеба, но когато заговори, гласът й не трепна:
— Какво трябва да направя?
— Първо, трябва да се постараеш да си непрекъснато пред погледа му. И да си на разположение.
— На… негово разположение?
— Точно така. Стивън с жестоко наранен и обиден, затова няма да иска да има нищо общо с теб. Ще се наложи открито да му покажеш, че още го желаеш, и да направиш така, че да не може да ти устои.
Шеридан кимна. Сърцето й се разкъсваше от надежда, страх, несигурност. Тя погледна към вдовстващата херцогиня и госпожица Черити, после към Уитни, която преди малко беше обидила, но която я гледаше е разбиране и нежност.
— Бях непростимо груба — започна тя, но майката на Стивън я прекъсна, подавайки й ръка.
— Като имам предвид обстоятелствата, мисля, че и аз бих постъпила като теб, скъпа — рече Алисия Уестморланд.
Шери пое подадената й ръка и силно я стисна:
— Ужасно, ужасно съжалявам…
Виктория Сийтън се изправи и прекъсна по-нататъшните излияния на девойката. Тя я прегърна и й се усмихна:
— Всички ние сме тук, за да те подкрепим, защото когато Стивън пристигне, мисля, че наистина ще имаш нужда от подкрепа.
— Не я плаши! — намеси се Александра Таунсенд и също стисна ръката на Шеридан. После се престори, че потръпва от ужас, и добави: — Остави това на Стивън.
— Мъжете ви знаят ли какво кроите? — попита Шери. Трите жени кимнаха и тя се почувства щастлива. Значи всички й желаеха доброто.
50
Шеридан, Александра и Виктория излязоха от всекидневната. Трите жени, останали в стаята, бяха силно напрегнати въпреки опитите си да изглеждат спокойни и уверени. Когато час по-късно откъм алеята, водеща към входа, се чу шум от пристигаща карета, вдовстващата херцогиня остави нервно чашата от скъп порцелан върху чинийката и отбеляза:
— Това трябва да с Стивън.
През целия ден пристигаха гости, но от графа нямаше и следа. Беше очевидно, че нещо го е забавило, и жените бяха започнали да се съмняват, че той изобщо ще се появи за първия ден от празненството.
— Ако не се е случило нещо наистина сериозно, ще бъда силно изкушена да го напердаша, стига да не беше толкова пораснал и аз самата да не бях прекалено стара за подобни действия — продължи Алисия Уестморланд. — Нервите ми са изопнати до крайност.
Уитни нетърпеливо се приближи до прозореца, за да види кой е дошъл.
— Той ли е, скъпа?
— Да… О, не! — възкликна отчаяно снаха й.
— Да, той е или „О, не, не е той“? — поинтересува се госпожица Черити.
— Да, Стивън е.
— Много добре.
— Заедно с Моника Фицуеъринг.
— Това е лошо — отбеляза вдовстващата херцогиня и подаде тригодишния Ноел на Черити, която по необходимост също беше посветена в плана им. Възрастната дама и Ноел силно се бяха привързали един към друг и на Уитни не й даваше сърце да отдели госпожица Черити от нейния любимец точно на рождения му ден. А щом старата мома щеше да присъства на тържеството, тя трябваше да знае какво се гласи.
— Довел е и Джорджет Портър.
— Това е много лошо — произнесе потресена възрастната херцогиня.
— Аз пък мисля, че е чудесно! — възкликна госпожица Черити, с което накара двете жени да я погледнат с недоумение. Тя се усмихна на Ноел, хвана двете му ръчички и ги плесна една в друга, докато детето не се засмя. Чак тогава госпожица Черити удостои с поглед събеседничките си. — Ако беше дошъл само с една жена, тя щеше запълни изцяло времето му — обясни доволно старата мома. — Но щом жените са две, те ще бъдат заети предимно една с друга и така Стивън ще бъде свободен за нашата Шеридан.
— За нещастие Моника и Джорджет изпитват взаимна неприязън.
За госпожица Черити това изобщо не беше пречка.
— За да не развалят доброто мнение на Лангфорд за тях, те ще се стремят всячески да демонстрират добри чувства една към друга. В противен случай биха могли да обединят усилията си срещу нашата бедна Шери, ако Лангфорд започне да й обръща внимание.
Последното беше твърде вероятно и Уитни отчаяно обърна към свекърва си:
— Какво ще правим?
Нетърпелива да даде своя принос в осъществяването на грандиозния замисъл, госпожица Черити предложи:
Ще трябва да поканим господин Дьовил, за да се уравновесят силите!
— Каква абсурдна идея! — възкликна изнервено Алисия Уестморланд. — Както добре знаеш, Стивън не желае да чува дори името на този човек от деня, в който Шеридан изчезна!
— Защо не изведете Ноел навън, мадам? — намеси се бързо Уитни, усетила как раздразнението на свекърва й нараства при всеки коментар от страна на госпожица Черити. — Предложих на гувернантките да заведат всички деца до езерото, за да им покажат лебедите и да ги почерпят с нещо сладко, така че след половин час всички трябва да са там. Бихте могли да държите под око едно конкретно лице, ако то сгреши да се появи заедно с другите.
Черити кимна, изправи се и хвана Ноел за ръчичката:
— Е, млади ми лорде, ще отидем ли да пошпионираме малко? — подкани го тя.
Ноел се дръпна и енергично заклати глава:
— Първо целувка… Довиждане… — обясни детето и се спусна към баба си, после към майка си, за да ги целуне.
След като направи това, то доволно се усмихна на госпожица Черити, подаде й ръка и тръгна с нея навън.
Алисия успя да запази приветливата усмивка върху лицето си, докато внукът й беше в стаята, но когато детето и госпожица Черити излязоха, тя насочи мрачен поглед към вратата. Търпението й се беше изчерпало. Тя беше много сърдита на Стивън, че е довел две дами със себе си и по този начин усложнява изпълнението на плана им. Гневът й към двете жени, позволили си да дойдат със сина й, също нямаше граници. Графът, който нямаше представа за чувствата, които изпитваше майка му, влезе във всекидневната заедно с гостенките си, приближи до стола, на който седеше Алисия, и се наведе да я целуне:
— Изглеждаш малко уморена, мамо.
— Нямаше да изглеждам уморена, ако не беше закъснял толкова, карайки ме да се тревожа и да се
