не би имало значение. Трябва да му се посочи очевидна причина, която да обяснява бягството й… — Уитни замълча, изненадана от реакцията на госпожица Черити. Старата дама внезапно стана от мястото си и излезе от салона, без да продума. — Струва ми се, че госпожица Черити не е много развълнувана от онова, което се случва.
— Напротив, преди малко сподели с мен, че й е много забавно — рече с раздразнение свекървата.
В очите на Шеридан ситуацията изглеждаше още по-трагична. Тя наблюдаваше през прозореца на стаята си как Стивън се смее на нещо, което Моника му казва, и осъзна, че едва ли ще й се отдаде възможност да остане насаме с него. Графът щеше да направи всичко възможно, за да осуети един разговор на четири очи, а Шери не можеше да разговаря с него пред всички. Беше се опитала, когато му поднесе „почитанията“ си, и беше претърпяла пълен провал.
53
Намерението на Стивън да не обръща внимание на присъствието на Шери беше трудно осъществимо. Бившата му годеница непрекъснато се изпречваше пред погледа му. Първоначалният шок от срещата им беше преминал и сега, когато масите се зареждаха за вечеря, графът можеше да я наблюдава, незабелязан от никого. Опрял се на един дъб, той я следеше с очи, а в съзнанието му един след друг изплуваха спомени…
Видя я застанала пред вратите на кабинета му, увлечена в разговор със стария иконом:
Няколко минути по-късно, опитвайки се да отдалечи момента, в който щеше да й предложи да се огледа за друг кандидат съпруг, графът я беше попитал защо не е прочела поръчаните специално за нея списания.
Но най-често си представяше начина, по който се притискаше към него, когато я вземеше в прегръдките си, усещаше сладкия вкус на устните й. Беше родена за любов. Липсата на опит при нея се заместваше от неподправена страст.
Преди малко Шеридан беше влязла в къщата, за да повика момчетата на семейство Скефингтън, които щяха да пеят за гостите, и се беше появила с някакъв странен инструмент в ръка. Едва успя да откъсне поглед от нея и да се втренчи в чашата си с бренди, за да предотврати познатата тръпка, която разтърсваше тялото му винаги когато Шери беше край него.
Нима някога щеше да престане да я желае, с отвращение се запита Стивън. Та той я беше пожелал от мига, и който тя беше отворила очите си в леглото му в Лондон, и продължаваше да копнее за тялото й дори сега, едва няколко часа, след като отново я беше зърнал. Облечена в скромната дреха на гувернантка, с коси, събрани в стегнат кок на тила, Шеридан събуждаше болезнена страст у него.
Стивън погледна към Моника и Джорджет, които разговаряха с майка му. И двете бяха красиви, облечени в скъпи стилни рокли, с модерни прически и с отлично възпитание. Те никога не биха се решили да се облекат в мъжки дрехи и да препускат като луди, яхнали буйни коне.
Но дори да опитаха, нямаше да изглеждат така прелестни, както беше изглеждала Шеридан в момента след ездата.
Никоя от тях не би му подала празна торба, представяйки си, че е трофей, който поставя в краката на любимия си.
И двете не биха имали дързостта да го гледат право в очите с откритата покана да ги вземе в прегръдките си.
Преди седмица Шеридан Бромлейт му приличаше на вълшебна чародейка и когато пръстите й се плъзнаха по струните на непознатия инструмент и изтръгнаха първите акорди, тази мисъл го облада отново. Тя омагьосваше всички и най-вече — него. Разговорите между гостите бяха замрели напълно и дори прислужниците се бяха спрели, заслушани в музиката. Стивън се опитваше да не гледа към Шеридан, но непрекъснато чувстваше погледа й върху себе си. Очите й не преставаха да го гледат с някаква нежност, покана, молба и този факт вбесяваше и объркваше Моника и Джорджет. Но те не бяха чувствали ръцете му да се плъзгат по телата им, не познаваха това усещане. Единствено Шеридан знаеше какво може да го накара да изпитва… и как да събуди спомените му.
Ядосан на себе си заради слабостта си, Стивън се отдели от дървото, остави чашата си на най-близката маса, пожела лека нощ на гостите и се оттегли в къщата. Щеше да се усамоти и да се напие до смърт, ако това щеше да му помогне да се овладее.
54
Шеридан отвори вратата на малката си стаичка. Виеше й се свят от огромното напрежение, на което беше подложена през целия ден. Тя предпазливо пристъпи в тъмното и напипа кибрита. Започна ла пали свещите на бюрото. Когато поднасяше клечката към четвъртата свещ, зад гърба й се разнесе плътен мъжки глас, който я накара да подскочи от уплаха.
— Не мисля, че изобщо ще имаме нужда от светлина — рече мъжът.
Шеридан се обърна, а сърцето й лудо заби. На единствения стол седеше Стивън Уестморланд, прехвърлил небрежно крак върху крак. Яката на бялата му риза беше разкопчана. Дори изражението на лицето му издаваше някаква непринуденост. Стори й се, че той се държи прекалено свободно, но беше толкова щастлива да го види, да бъде така близо до него, че нищо друго нямаше значение в този момент. Нищо.
— Доколкото си спомням, последния път, когато те чаках, беше, когато щяхме да се женим — изрече провлачено той.
— Знам и мога да ти обясня. Аз… — започна Шери.
— Не съм дошъл тук да разговарям — прекъсна я грубо Стивън. — Докато бяхме долу, останах с впечатлението, че ми предлагаш нещо повече от обикновен разговор. Или съм сгрешил?
— Не — прошепна тя.
Стивън мълчаливо я огледа с поглед на похитител. Чувството му не го беше излъгало — Шери продължаваше да е все така екзотично красива и съблазнителна… като се изключеше строгата й прическа. Това не му се нравеше. Беше дошъл тук с намерение да задоволи страстта си, а жената, която стоеше срещу него, изглеждаше повече като неопитна девственица, отколкото като амбициозна авантюристка.
— Разпусни си косата — нетърпеливо й заповяда графът. Шеридан се подчини, изненадана от заповедническия му тон. Извади фибите, които придържаха тежката й коса, и посегна да ги остави на бюрото. Когато се обърна, Стивън вече се надигаше от стола, разкопчавайки ризата си.
— Какво правиш? — попита уплашено тя.
Наистина, какво правеше? Каква работа имаше той в тази стая с жената, зарязала го пред самия олтар?
В отговор на въпроса й той посегна към връзката си и пристъпи към вратата:
— Тръгвам си.
— Не! — извика Шеридан. — Не си отивай!
Стивън понечи да й отвърне по начин, който тя напълно заслужаваше, но не успя. Шери се втурна към него и се притисна към тялото му, разпалвайки отново страстта му.
— Моля те, не си тръгвай! — проплака тя. Ноктите й се забиха в раменете му. Стивън не беше посегнал да я прегърне, но беше наясно, че е загубил битката. — Позволи ми да ти обясня… Обичам те…
Той обгърна лицето й с длани, а очите му се спряха на полуотворените й устни.
— Искам да разбереш едно — каквото и да ми кажеш, няма да повярвам на нито една твоя дума. На
