Ръката на Стивън трепна и целта за малко не беше пропусната. Само една от топките се търкулна и влезе в отвора.
— Това си беше чист късмет! — заяви Джейсън и добави: — Някога правил ли си си труда да преброиш колко пъти си печелел игри само заради добрия си късмет, а не заради уменията си? Аз смятам да го направя.
Черити обаче не се отказа от намеренията си. Тя изцяло пренебрегна опита на Джейсън да смени темата, наклони мило глава настрана и се обърна към маркиза и Клейтън, без да обръща внимание на Стивън.
— Ами да! — разпалено рече тя. — Ако Никълъс не беше толкова лоялен към Лангфорд, той веднага щеше да изпрати Шеридан Бромлейт обратно при него в деня, в който тя избяга от дома на годеника си. Но той така ли направи? Не!
Черити наблюдаваше изражението на Стивън в огледалото отсреща. При последните й думи той присви очи и впи поглед в гърба й.
— Шеридан искала да чуе истинската причина, поради която Лангфорд е решил да се ожени за нея — продължи старата мома. — И макар че на бедничкия Никълъс изобщо не му е било задължение да й поднесе съкрушителната истина, той го е направил! Колко по-лесно е щяло да му бъде, ако я беше излъгал или пък я беше изпратил за обяснение обратно при Лангфорд. Но той се е нагърбил е неприятната задача, за да помогне на своя добър приятел!
— Какво точно й с казал моят приятел Дьовил? — попита с едва овладян гняв Стивън.
Черити се обърна и невинно го погледна.
— Истината, разбира се! Шеридан вече беше разбрала, че не е Чариз Ланкастър, така че Никълъс вече не изпитвал притеснение да й разкаже за смъртта на лорд Бърлтън и за твоето чувство за вина, свързано с този злощастен инцидент. Та нали в крайна сметка именно заради това се преструваше толкова време на неин годеник?
Тримата мъже я гледаха с гняв и почуда, но тя лъчезарно се усмихна на всеки един от тях.
— Разбира се, каквато си е романтичка, Шеридан искала да си мисли… да вярва, че е имало и друга причина за предстоящата сватба, но скъпият Никълъс е трябвало много твърдо да й заяви, че се заблуждава. Че ти, Лангфорд, си й предложил непосредствено след като си научил новината за смъртта на господин Ланкастър — от съжаление, както наистина си беше. Това ужасно разстроило момичето, но Никълъс е направил точно онова, което е било необходимо. И всичко от безкористност и лоялност към един представител на силния пол.
Стивън захвърли стика и процеди през зъби:
— Този кучи син! — после бързо напусна билярдната зала Госпожица Черити се засегна, че графът си с позволил да използва подобни изрази пред една дама, но оттеглянето му изобщо не я изненада.
— Къде смятате, че отива Лангфорд? — обърна се тя към Джейсън Фийлдинг.
Джейсън погледна към Клейтън и повтори въпроса на госпожица Черити:
— Къде мислиш, че отива?
— Предполагам, че отива да си поговори с един свой стар приятел — сухо отвърна херцогът.
— Колко хубаво! — възкликна госпожица Черити. — А сега ще ми позволите ли да се включа в играта на мястото на Лангфорд? Сигурна съм, че ще успея да науча правилата!
Херцогът на Клеймор се втренчи в нея и когато мълчанието се проточи прекалено дълго, тя започна да се чувства неловко.
— Защо не поиграем шах вместо билярд? — предложи накрая той. — Имам чувството, че вашата сила е в изработването на успешни стратегии!
Черити се замисли за миг и кимна:
— Май сте абсолютно прав.
58
Въпреки че Сезонът беше към края си, в клуба не липсваха посетители, готови да рискуват огромни суми пари с едно обръщане на картите или завъртане на рулетката. Клубът на Сент Джеймс Стрийт беше по- оживен от онзи, в който членуваше Стивън, но въпреки че там правилата бяха по-малко строги, старите традиции се бяха запазили.
В дъното на една от залите за игра на карти седеше Уилям Баскервил и играеше вист с херцога на Станхоуп и Никълъс Дьовил. Тримата господа бяха позволили на двама младежи от отлични семейства да се присъединят към играта им. И двамата нямаха търпение да докажат на какво са способни, като се проявят блестящо както в картоиграчеството, така и в пиенето. Разговорите около масата бяха замрели.
— Не съм виждал Лангфорд от цяла седмица — подхвърли един от младежите, за да наруши мълчанието.
Уилям Баскервил, увлечен в броенето на спечелените чипове, разсеяно отвърна:
— Заради рождения ден на племенника му е, предполагам. Разбрах, че херцогинята на Клеймор е организирала малко семейно тържество в замъка. Страхотна жена е тази херцогиня! Казвам го на Клеймор всеки път, когато го видя. — Той погледна към Никълъс Дьовил и отбеляза: — Вие бяхте приятел с нейна светлост по време на престоя й във Франция, нали?
Ники кимна, без да вдига поглед от картите си, и бързо отвърна, за да пресече клюките:
— За мен е истинско щастие, че съм в приятелски отношения с цялото семейство Уестморланд.
Другият младеж, който цяла вечер се беше наливал и едва се държеше на краката си, изненадано го изгледа, а после противно на всякакви норми за добро възпитание Възкликна:
— Не думайте! Аз пък чух, че едва не сте се сбили с Лангфорд в „Алмак“ заради някаква червенокоса дама, за която и двамата сте били сгодени!
Баскервил презрително изсумтя:
— Скъпи млади приятелю! Когато придобиете повече житейски опит, ще се научите да отсявате истината сред всички дочути глупости. Ето вземете мен например. Аз чух същата история, но понеже познавам както Дьовил, така и Лангфорд, разбрах, че това е чиста измислица!
— И аз! — усърдно се присъедини към Баскервил другият младеж, който не беше толкова пиян.
— Абсолютна глупост! — потвърди Ники, тъй като очевидно всички очакваха неговата реакция. — Тази клюка скоро ще бъде забравена.
— Знаех си — включи се в разговора братът на госпожица Черити. — Изобщо не се и съмнявам, че вие и Лангфорд сте добри приятели. Двамата с него сте най-изтъкнатите мъже в Лондон.
— Не се и съмнявам! — усмихна се младежът на Ники. — Но ако някога вие двамата с Лангфорд влезете в непосредствен сблъсък, бих искал да съм там!
— Защо? — полюбопитства херцогът на Станхоуп.
— Защото съм виждал Дьовил и Лангфорд да се боксират. Не един с друг, разбира се, но смея да твърдя, че и двамата не си поплюват. Един бой между двамата би ме накарал да отида дори в „Алмак“!
— И мен! — възкликна приятелят му.
Баскервил беше отвратен от нецивилизованото поведение на двамата младежи и се почувства задължен да ги порицае за тяхната наивност по въпросите, свързани с отношението между представителите на висшите кръгове.
— Лангфорд и Дьовил никога няма да се принизят да решат проблемите си с юмруци, млади момко! В това е разликата между малките неопитни палета като вас и истинските джентълмени като останалите присъстващи около тази маса. Трябва да усвоите добрите маниери от по-възрастните си приятели, да придобиете тяхното лустро. Вместо да се възхищавате на предимствата на Дьовил в юмручния бой, би трябвало да отбележите кавалерското му държание и изключителния начин, по който си връзва вратовръзката!
— Благодаря, Баскервил — промърмори Ники.
— Няма за какво, Дьовил. Говоря самата истина. Вие сте пример за подражание. Бой с юмруци! Как ли пък не! На всеки възпитан човек ще му се догади от подобна мисъл!
— Противно е дори да се коментира — кимна херцог Станхоуп и огледа лицата на противниците си, опитвайки се да разбере дали си струва да рискува и да покачи залога при положение, че картите му бяха
