Преди да те срещна

предложил. Според графа това беше единственият начин да си върне Шеридан и да я накара да повярва, че намеренията му са почтени.

Фактът, че сега Ники се беше превърнал в помощник на Стивън Уестморланд, при положение, че доскоро му беше противник, ни най-малко не го смущаваше. Първо, той правеше всичко по силите си, за да съживи една връзка, за чието проваляне отчасти беше отговорен, и второ — ролята, която изпълняваше, ужасно му харесваше. Трябваше да открие Шеридан и да я убеди да напусне семейство Скефингтън, защото й е намерил друго, „много по-добро място“ в едно имение, намиращо се на няколко часа път от дома на сегашните й работодатели.

За да компенсира загубата на семейство Скефингтън, той беше повел със себе си и две гувернантки, които щяха да заместят Шеридан.

Лейди Скефингтън беше завела дъщеря си в Девън, защото беше чула, че бъдещият херцог на Норингъм, който беше ерген, е решил да прекара целия юни месец там. Това улесняваше задачата на Ники. Нямаше да му е нужно много време да убеди сър Джон да се съгласи да получи две гувернантки срещу една. Стивън тайно щеше да плаща половината от заплатите им в продължение на една година.

Повече усилия трябваше да положи, за да убеди Шеридан. На всяка цена трябваше да я накара да си стегне багажа и да побърза за срещата с непознатия благородник, който беше склонен да й предложи въпросното „по-добро място“.

— Виконт Хардгроув е доста темпераментен, дори в някои случаи — направо непоносим — обясняваше той на девойката, — но много държи на племенника си, който е негов наследник, и затова иска да му осигури най-доброто.

— Разбирам — отвърна тя, питайки се дали ще изтърпи въпросния виконт.

— Заплащането е отлично и компенсира недостатъците на виконта.

— Какво разбирате под „отлично“?

Цифрата накара Шери да зяпне от учудване.

— Има и допълнителни неща.

— Какви неща?

— Голям апартамент за вас, лична прислужница, собствен кон…

Очите й се разширяваха от изненада при всяка следваща дума.

— Нима има и още? — попита тя, когато Ники направи пауза. — Как е възможно?

— Да, всъщност има още… Едно от най-привлекателните неща, свързани с тази работа, е… бих го нарекъл… доживотно право.

— Какво имаш предвид?

— Ако приемете предлаганото място, ще се ползвате от придобивките до края на дните си…

— Нямах намерение да оставам в Англия за повече от няколко месеца.

— Това малко усложнява нещата, но може би все пак ще успеете да убедите виконта да ви наеме.

Шеридан се поколеба. Искаше й се да научи нещо повече за загадъчния благородник.

— Той възрастен ли е?

— По-възрастен е от мен — потвърди Ники, мислейки със задоволство, че Лангфорд действително е по- голям от него с една година.

— Наемал ли е други гувернантки и преди?

Ники е мъка се сдържа да не се изпусне и да й даде няколко много смешни, но неприлични отговора на този въпрос, и отвърна така, както се очакваше:

— Да.

— Защо не са се задържали при него?

— Може би са очаквали да получат повече облаги, но не са… Знам ли? — отвърна Дьовил и за да прекрати разпита, добави: — Както преди малко казах, виконтът бърза. Така че ако не искате да пропуснете тази златна възможност, по-добре побързайте с прибирането на багажа си. Обещах му, че ще ви заведа при него точно в два часа, а вече закъсняваме с три часа!

Все още изпълнена със съмнения. Шеридан стана и замислено рече:

— Не мога да си обясня защо толкова се интересува от мен, след като със сигурност може да наеме някоя от най-добрите гувернантки в Англия!

— Предпочита американка — развеселено отвърна Ники.

— Много добре, тогава ще се срещна с него и ако двамата си допаднем, ще остана.

— На това се надява и той — кимна Дьовил. — Донесох ви една по-хубава рокля… Да не изглеждате толкова… мрачна. Виконт Хардгроув не понася мрачни гледки.

60

— Нещо не е ли наред, скъпа? — попита я Ники.

Слънцето вече залязваше.

Шери извърна очи от прозореца на каретата и поклати глава:

— Не, само… очаквам промяната… Нова работа, прекрасна заплата, собствен просторен апартамент, кон за езда… Изглежда прекалено добре, за да е истина.

— Защо тогава сте толкова сериозна?

— Неудобно ми е, че така внезапно напуснах семейство Скефингтън — призна тя.

Сега те имат две гувернантки вместо една. Сър Джон беше толкова щастлив, че дори ви помогна с приготвянето на багажа!

— Ако познавахте дъщеря им, щяхте да ме разберете. Оставих й бележка, но ми се искаше лично да се сбогувам с нея. Всъщност неприятна ми е мисълта, че я оставям сама сред тях. Във всеки случай благодарна съм ви за това, което правите за мен — добави с усмивка Шеридан.

— Надявам се, че ще продължите да мислите по същия начин и когато пристигнем — с лека ирония подхвърли Ники. Той извади джобния си часовник и отвори капачето. — Много закъсняхме. Може да е решил, че изобщо няма да отидем.

— Защо ще си мисли подобно нещо?

Той се замисли доста, преди да отговори, но тази подробност убягна от вниманието на Шери.

— Виконтът би могъл да си помисли, че не съм успял да ви убедя да смените мястото си.

Тя избухна в смях.

— Кой нормален човек би пропуснал подобна възможност? — Внезапно лицето й помръкна. — Не искате да кажете, че мястото вече може да е заето от друга кандидатка, нали?

Погледна я развеселено.

— Сигурен съм, че мястото ще бъде ваше, стига да го желаете.

— Какъв прекрасен ден! — промълви Шеридан половин час по-късно. Тя млъкна и се хвана за страничната облегалка, тъй като конете рязко намалиха хода си, после внезапно завиха наляво. — Трябва вече да сме наблизо — предположи тя и оправи полите и ръкавите на прекрасната бледосиня рокля с богата бродерия, която Ники й беше донесъл, после посегна към косата си, за да се увери, че прическата й не се е развалила.

Той се наведе напред и се загледа в редицата старинни каменни постройки покрай пътя, после доволно се усмихна.

— Имаме още малко път до дома на виконта, но мисля, че по това време той трябва да е някъде тук. Според него това е най-подходящото място, на което може да ви отправи предложението си.

Обзета от любопитство, Шеридан надникна през прозореца и озадачено сви вежди:

— Това църква ли с?

— Доколкото знам, да. През XVI век е била построена в Шотландия, а после със специално разрешение са я разглобили и пренесли на това място. Сградата с от огромно значение за семейната история на виконта.

— Какво значение би могла да има една църква в историята на някое благородно семейство? — запита го Шеридан.

— Един от основателите на рода на виконта е принудил един свещеник да го венчае за отвлечената от него девойка точно зад тези стени. — Шеридан потръпна и Ники сухо добави: — Всъщност това май се е