превърнало в семеен обичай.
— Звучи като история, излязла от готически времена, и изобщо не е забавна! Виждам две карети, спрени встрани, но в тях няма никого. Каква служба могат да отслужват по това време и на такова откъснато от света място?
— Много лична — осведоми я Ники и бързо смени темата: — Я да видя как изглеждате.
Тя извърна лице към него и той се намръщи:
— Няколко кичура са се измъкнали от стегнатия ви кок. Шеридан посегна да докосне прибраната си коса, но Ники беше по-бърз от нея.
— Позволете на мен — рече той, — тъй като нямате огледало.
Той измъкна дългите игли от косата й и буйните червени къдрици се разпиляха по раменете й.
— О, не! — проплака Шеридан.
— Имате ли четка за коса?
— Да, разбира се, но ми се искаше да не…
— Не протестирайте. Ще се чувствате много по-свободна да изкажете възраженията си, ако изглеждате малко по-весела.
— Какви възражения бих могла да имам срещу подобно предложение?
Дьовил изчака кочияша да спре каретата, после скочи на земята и подаде ръка на Шеридан.
— Мисля, че в началото може да имате едно-две възражения — отвърна на въпроса й той.
— Има ли нещо, което не сте ми казали? — попита го тя и неволно отстъпи назад.
Какъв беше този човек, който беше готов да заплати цяло състояние, за да задържи на работа една обикновена гувернантка?
Стори й се, че нещо вляво от нея помръдна, и тя уплашено сложи ръка на сърцето си.
— Какво ви е? — остро я изгледа Никълъс.
— Нищо. Стори ми се, че виждам някого.
— Сигурно е виконтът. Каза, че ще чака някъде тук.
— Тук ли? Че какво ще прави навън?
— Най-вероятно медитира. Моли се за опрощение на греховете си — сериозно отвърна Ники. — Хайде, изтичайте при него и чуйте какво ще ви каже. И, скъпа?
Тя се спря и въпросително го погледна:
— Да?
— Ако наистина не искате да приемете работата, която ви предлага, можете да си тръгнете с мен. Не се чувствайте длъжна да останете, ако не желаете. Ще получавате още много предложения. Е, може би не толкова… съблазнителни като това, но… Запомнете какво ви казвам. Ако решите да му откажете, ще си тръгнете оттук под моя закрила.
Шери кимна и пое по пътеката, опитвайки се да не изцапа обувките си. Приближи се до бялата ниска ограда и отвори вратичката. Озова се в малката горичка, обграждаща църквата. Трябваше да примигне няколко пъти, за да свикнат очите й с тъмнината. Точно срещу нея се очертаваше високият силует на някакъв мъж. Той се беше облегнал на едно дърво, скръстил ръце на гърдите си. Имаше нещо познато в тази стойка, но Шери предпочете да продължи към него, без ла мисли. Притесняваше се от това странно интервю.
Направи три крачки към мъжа, той също пристъпи към нея.
— Страхувах се, че няма да дойдеш.
Тя чу до болка почнатия й глас и замръзна на място.
За няколко секунди краката й сякаш бяха пуснали корени в земята, после Шеридан внезапно се извърна и затича в обратната посока. Гневът и изненадата удвояваха силите й, но въпреки това не успя да му избяга.
Стивън я хвана тъкмо когато стигаше до портичката и я извърна към себе си.
— Махни се от мен! — предупреди го гневно Шери.
Той тихо попита:
— Ако те пусна, ще останеш ли да чуеш какво ще ти кажа?
Тя кимна и Стивън отдръпна ръцете си. В същия миг Шеридан се завъртя и се опита да побегне отново, но графът беше подготвен за подобна реакция, затова със светкавична бързина я улови за китките.
— Не ме карай да те завързвам.
— Не те карам да правиш нищо, противен… развратник такъв! — изкрещя тя и се опита да се освободи. — Като си помисля само, че Ники Дьовил също има пръст в това! Той ме доведе тук и ме убеди да напусна работата си, накара ме да повярвам, че ще ми бъде предложено ново място…
— Аз наистина ще ти предложа нещо.
— Твоите предложения повече не ме интересуват! — избухна Шеридан. — Все още се съвземам от последното!
Той се смръщи при споменаването на непристойното му предложение, но продължи да говори, сякаш изобщо не беше я чул:
— Предлагам няколко имения…
— Чувала съм това и преди!
— Не, не си! Ще имаш и слуги, които ще се подчиняват на най-малкото ти желание, както и пари, които можеш да похарчиш за бижута и скъпи кожи. Ще имаш и мен!
— Не те искам! — извика Шеридан. — Вече ме използва като… като обикновена проститутка. Сега стой надалеч от мен! Господи! — проплака тя. — Толкова ме е срам! Каква банална история: гувернантка се влюбва в господаря на имението. Само че в романите този господар не й причинява онова, което ти ми стори в леглото. Беше толкова грозно…
— Не говори така! — прекъсна я Стивън. — Моля те, не говори така. Не беше грозно, беше…
— Гадно!
— Предлагам ти името, ръката си и всичко, което притежавам.
— Не искам…
— Напротив, искаш — възрази Стивън и леко я разтърси, за да я накара да проумее смисъла на последните му думи.
В гърдите й трепна радост, но бързо замря. Графът очевидно отново страдаше от чувство за вина — този път заради отнетата й девственост — и отново се опитваше да компенсира това с предложение за женитба.
— Върви по дяволите! Аз не съм някоя нещастница, на която трябва да се чувстваш длъжен ла подлагаш брак всеки път, когато те обземе чувство за вина. Първия път, когато го направи, аз дори не бях точната жена!
— Чувство за вина! — повтори той и горчиво се засмя. — Единственото нещо, за което съм се чувствал виновен по отношение на теб, е, че те пожелах от мига, в който отвори очи след произшествието. За Бога, погледни ме и ще разбереш, че говоря истината! — Той повдигна брадичката й, опитвайки се да накара Шеридан да го погледне, но вместо това погледът й се зарея някъде над рамото му. Стивън продължи: — Отнех живота на един млад човек после ми се прииска да отнема и годеницата му! Можеш ли да си представиш как се чувствах? Убих го, а после пожелах годеницата, за която той нямаше да се ожени, понеже беше мъртъв! От самото начало исках да се оженя за теб, Шеридан!
— Не, не си искал! Не и преди да те уведомят, че господин Ланкастър е мъртъв, оставяйки бедната си безпомощна дъщеря сама на голия свят.
— Можех да направя много неща, за да помогна на тази бедна безпомощна дъщеря, но женитбата нямаше да е сред тях. Да ми прости Господ, но само час след като прочетох онова писмо, пих шампанско с брат си в чест на предстоящата ми сватба с теб! Ако не исках да се оженя за теб, щях да пия отровна отвара от бучиниш!
Шеридан прехапа устни, за да не се усмихне. Страхуваше се да му повярва, но не можеше да постъпи другояче, защото го обичаше.
— Погледни ме! — настоя отново Стивън и този път сивите й очи се обърнаха към неговите. — Моля те да влезеш в тази църква по ред причини, но чувството за вина не е сред тях. Вътре ни чака свещеник. Но искам да те помоля за няколко неща, преди да се съгласиш да ме последваш.
