назначаваше нови жокеи за конете си през определен интервал от време и сега Стивън логично допусна, че непознатият ездач е просто един от кандидатите за място в замъка. Херцогът му беше дал възможност да докаже качествата си в тази оспорвана надпревара. Канеше се да отбележи, че младежът вероятно ще се сдобие с постоянна работа в конюшните, когато се случи нещо невероятно: младежът протегна ръка и пусна на земята една торба; после внезапно се наклони надясно и изпод жокейската шапка се разпиляха гъсти кичури огнена коса. Ездачката продължи да се плъзга надясно. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще падне. Ужасена. Моника Фицуеъринг нададе писък. Стивън импулсивно пристъпи напред, а Шеридан вдигна торбата от земята под бурните аплодисменти и възторжените викове на всички присъстващи.
Страхът на Стивън мигновено беше заменен с гняв. Гняв, че Шеридан го беше стреснала с необмисления риск да се наведе за торбата; гняв, че тази жена все още беше в състояние да събуди някакви чувства у него. И докато се опитваше да възвърне самоконтрола си, тя обърна коня и запрепуска право към него. Моника и Джорджет отскочиха назад, надавайки уплашени викове, но Стивън запази спокойствие и скръсти ръце на гърдите си. Беше сигурен, че Шеридан владее перфектно ситуацията. Конят се закова на стъпка от графа. Девойката пъргаво скочи на земята и с усмивка на зачервеното си от ездата лице се изправи пред него. Сивите й очи го гледаха, молеха го да й се усмихне.
Вместо това графът високомерно я изгледа и надменно рече:
— Никой ли не те е учил да се обличаш прилично?
Забеляза, че Шери трепна в същия миг, в който Джорджет ехидно се изсмя на забележката му, но очите й не се откъсваха от неговите. Под погледите на всички присъстващи тя му се усмихна и нежно произнесе:
— В древни времена е имало обичай победителят в турнир да посвети победата си на някого, когото цени и уважава.
Стивън нямаше представа за какво говори тя. Шеридан му подаде празната торба, която продължаваше да стиска в ръка, и добави:
— Моите почитания, лорд Уестморланд…
Графът пое торбата, преди да се е усетил.
— От всички нагли, отвратителни същества, които… — избухна Моника, а лейди Скефингтън изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче от срам.
— Госпожице Бромлейт, забравяте се! — извика господарката й. — Извинете се на тези добри хора и веднага вървете да се заемете с…
— Да се заемете с мен! — прекъсна майка си Джулиана и хвана Шери под ръка. — Искам да ми кажете къде сте се научили да яздите така и как го правите…
Двете девойки се отдалечиха в посока към къщата.
Виктория се отдели от групата и се обърна към лейди Скефингтън:
— Госпожица Бромлейт с американка също като мен. Нямам търпение да си поговоря с някого, който идва от моята страна. Ще ме извините ли? — Тя погледна въпросително съпруга си. Джейсън Фийлдинг, който навремето беше жертва на някаква срамна клюка, заради която дълго не беше допускан до висшето общество, се усмихна на младата си съпруга, която беше променила незавидното му положение, поклони й се и рече:
— Ще се чувствам самотен без вашата компания, мадам.
— Аз също искам да науча нещо повече за Америка! — възкликна Александра Таунсенд и тръгна след Шери и Джулиана, като преди това подхвърли закачливо на съпруга си:
— А вие, милорд? Мога ли да разчитам, че също като своя приятел Фийлдинг ще чувствате остро липсата ми?
Джордан Таунсенд, който навремето беше заявил, че женитбата му с младата Александра е „чисто и просто по задължение“, я погледна топло и отвърна:
— Както отлично знаеш, винаги се чувствам самотен без теб.
Уитни изчака съучастничките й да се отдалечат на достатъчно разстояние и се приготви да поднесе извиненията си и да ги последва, когато лейди Скефингтън се изпречи на пътя й.
— Не мога да си обясня какво става с нея! — със зачервено от гняв лице заяви тя. — Винаги съм казвала на сър Джон, че в днешно време е ужасно трудно да се намери добра прислуга. Нали така, Скефингтън?
Сър Джон кимна и изпелтечи:
— Да, гълъбчето ми.
Доволна от отговора му, лейди Гленда се обърна отново към Уитни:
— Трябва да ви помоля да ми кажете как вие го правите, ваша светлост!
Уитни отмести поглед от Стивън, който бъбреше с Моника и Джорджет, сякаш нищо не се беше случило, и отвърна:
— Извинете, лейди Скефингтън, за малко се разсеях. Искахте да знаете нещо?
— Как намирате подходящи прислужници? Ако не беше толкова трудно с прислугата, едва ли щяхме да стигнем дотам, че да наемем тази ужасна американка! Не бих искала да я задържим на служба при нас нито час повече.
— Аз не бих нарекла една гувернантка прислужница — започна Уитни.
Тя мислеше, че Стивън не чува разговора й с глуповатата дама, но при тази нейна забележка графът се обърна, разгледа остро снаха си и рече на лейди Скефингтън:
— Моята снаха приема гувернантките като членове на семейството. Дори в много отношения ги поставя на по преден план от някои свои близки. Нали? — саркастично попита той Уитни.
За пръв път Стивън се обръщаше към лейди Скефингтън и въпросната дама възприе това като много окуражаващо, пропускайки да забележи иронията в гласа му.
Моментално забрави за гувернантките и трудностите с Намирането на прислуга и се залепи за него:
— Моята скъпа Джулиана е същата, както сигурно сте забелязали, ваша светлост! Веднага се застъпи за Шеридан Бромлейт. Дъщеря ми е такова прекрасно момиче! — продължи тя и по някакъв начин успя да се вмъкне между Стивън и Моника. — Толкова лоялна, толкова добра…
Графът тръгна към къщата, но напористата дама не се отдели от него. След тях подтичваше сър Джон.
— Почти съжалявам брат си — рече Клейтън.
— Аз пък не — отвърна яростно Уитни и добави: — Искам да поговоря с Виктория и Александра.
Тримата мъже я проследиха с погледи.
— Каквото и да си мислят нашите жени, това беше грешка — въздъхна Джейсън Фийлдинг. — Нищо няма да излезе. — Клейтън, ти познаваш Стивън много по-добре от мен и от Джордан. Какво е мнението ти по въпроса?
— Мисля, че си прав. Направихме огромна грешка и последствията от това ще отнесе Шеридан Бромлейт. Той убеден, че тя е измамница, и каквото и да чуе от нея, ще бъде подлагано на съмнение. Тя ще трябва да го убеди, че права, а това е невъзможно.
Съпругите им, които се бяха събрали в синия салон да обсъдят ситуацията, бяха на същото мнение.
— Беше грешка — заяви Уитни на съучастничките си, включително и на свекърва си, която беше наблюдавала разигралата се сцена през прозореца.
— Доплака ми се, когато той така пренебрежително се отнесе към жеста й! — промълви Александра. — Шеридан постъпи много храбро. Постави се в уязвима позиция. — Тя с очакване погледна към госпожица Черити, за да й покаже, че очакват да чуят и нейното мнение, но старата мома се въздържа от коментар.
— Разполагаме с още един цял ден и с една вечер — каза майката на Стивън. — Дотогава синът ми може да отстъпи.
Уитни поклати глава:
— Няма. Може и да се съгласи да изслуша Шеридан, но това няма да го накара да промени мнението си. Съвсем случайно научих, че той е разбрал за нейното отиване при Ники в деня на сватбата, а всички знаете какво е отношението му към господин Дьовил. Стивън няма да повярва на нито една дума на Шеридан, ако не е придружена от доказателство. Делата й говорят толкова силно против нея, че без доказателство нищо
