Преди да те срещна

питам кога ли най-сетне ще се появиш.

Тонът й силно го изненада. Не смяташе, че с заслужил подобно обвинение.

— Нямах представа, че часът на моето пристигане е от такова огромно значение. Съжалявам, че си се притеснила.

— И според мен е изключителна проява на грубост да караш домакинята на празненството да те чака! — добави сърдито майка му.

Стивън се изправи и я изгледа мрачно.

— Хиляди извинения заради забавянето ми, ваша светлост — повтори той и добави: — Казвам го за втори път.

После сви рамене и се обърна да представи гостенките, които беше довел.

— Майко, мисля, че познаваш госпожица Фицуеъринг…

— Как е баща ти, Моника? — запита Алисия, когато младата жена се поклони почтително пред нея.

— Много добре, благодаря, ваша светлост. Изпраща ви най-искрени поздрави.

— Предай му поздрави и от мен, когато го видиш. А сега, тъй като очевидно си изморена от пътуването, ти препоръчвам веднага да се прибереш в стаята си и да си починеш, докато дойде време за вечеря, за да възвърнеш малко цвета на лицето си.

— Изобщо не съм изморена, ваша светлост — отвърна госпожица Фицуеъринг, обидена от намека, че не изглежда особено добре.

Вдовицата не й обърна внимание и царствено протегна ръка към другата млада дама.

— Чух, че доскоро сте били болна, госпожице Портър — подхвърли тя на Джорджет, която й се покланяше. — Трябва да прекарате уикенда в леглото.

— О, но това беше миналата година, ваша светлост! Напълно се възстанових оттогава! — възрази девойката.

— Предпазните мерки са ключът към доброто здраве — осведоми я Алисия. — Така казва личният ми лекар и в резултат на това, че съм следвала този негов съвет в продължение на години, сега мога да се похваля с отлично здраве и превъзходно разположение на духа.

Уитни пристъпи към неканените гостенки, преди те да са успели да се съвземат от забележките на възрастната херцогиня, и рече:

— И двете изглеждате много добре, но съм сигурна, че все пак бихте искали поне за малко да се оттеглите в стаите си, за да се поосвежите.

Тя се усмихна и поведе обърканите и обидени дами към вратата.

— Къде с племенникът ми? — попита Стивън и целуна снаха си по страната. — И къде се е дянало „отличното разположение на духа“ на майка ми? — прошепна на ухото й той.

— Ноел е с госпожица Черити… — започна Уитни и изведнъж разбра, че моментът за изпълнение на плана беше настъпил. Нямаше връщане назад. — След половин час всички ще се съберем край езерото, където сме организирали малко тържество за децата. Там ще видиш Ноел и някои от децата, които живеят в имението.

51

Лебедите грациозно се носеха по повърхността на езерото. Шеридан и другите две гувернантки стояха край красивата бяла беседка и наблюдаваха децата, които с викове се опитваха да подмамят лебедите да излязат на брега. Гласовете им се смесваха с тези на възрастните. Всички гости се бяха събрали на поляната.

Шеридан не откъсваше очи от децата, но когато Стивън се появи, тя почувства, че сърцето й ще изскочи от вълнение. Той се приближаваше към тях, придружен от две жени. Уитни беше успяла да я предупреди за гостенките, които графът беше довел, но предупреждението й сякаш беше минало покрай ушите на Шери. Непрекъснато си припомняше думите на младата херцогиня: „Той задържа свещеника до късно. Не вярваше… не можеше да повярва, че няма да се върнеш.“

Тези думи й даваха кураж, засилваха решителността й да се изправи прел Стивън и да направи всичко възможно, за да си го върне.

Графът си даваше вид, че слуша онова, което Моника Фицуеъринг му казва, но разсеяният му поглед бе насочен към децата.

Колкото повече Стивън приближаваше към тях, толкова по-силно биеше сърцето на Шеридан. Ноел внезапно се затича към нея и се спря, поглеждайки я срамежливо.

— Цвете. За теб — каза момченцето и й подаде цветето, което госпожица Черити го беше накарала да откъсне.

— Лангфорд ще гледа за Ноел и ако детето е с теб, той скоро ще те забележи. Така всички ще си отдъхнем от напрежението. Нямаме търпение да го чакаме да реши да удостои с вниманието си обикновените гувернантки — обясни старата госпожица, която пристигна заедно с малкия си питомец.

— Шери се наведе да вземе цветето и се усмихна на тригодишното дете, което толкова много приличаше на баща си и чичо си.

— Благодаря ви, любезни господине — поклони се шеговито тя, наблюдавайки с крайчеца на окото си приближаващия към беседката Стивън.

Ноел се загледа в косата й, пламтяща на слънцето, и посегна да я докосне, но се спря и въпросително погледна към госпожица Черити:

— Пари ли?

— Не — засмя се Шери. — Не пари.

Детето се усмихна и отново посегна, но вниманието беше привлечено от гласа на Стивън:

— Ноел!

Ноел радостно се засмя и преди Черити да успее да го спре, се обърна към чичо си и се спусна към графа.

— Пораснал си с цяла глава! — възкликна той, взе детето погледна към възрастните зад беседката. — Липсвах ли ти?

— Да! — извика момченцето и потвърди думите си със силно поклащане на глава.

Двамата минаха на крачка от Шеридан, когато Ноел забеляза, че червенокосата дама го наблюдава с колеблива усмивка. Той се завъртя в ръцете на чичо си и се опита да стъпи на земята.

— Какво, толкова ли бързо ме изоставяш? — изненада се Стивън и шеговито подхвърли на Таунсенд, Фийлдинг, Моника и Джорджет. — Очевидно ще трябва да започна да му нося по-съблазнителни подаръци. Накъде си се запътил, млади момко?

Ноел го погледна с обич, но посочи с пръстче към една жена, облечена в тъмна рокля и с тъмно боне на главата и обясни:

— Първо целуне… За довиждане!

Стивън пусна детето, изправи се, погледна жената, която му посочи Ноел, и… замръзна от изненада. Нямаше представа, че всички погледи са впити в него. Племенникът му се повдигна на пръсти да целуне Шери, но докато получаваше целувката, сивите й очи гледаха право към графа.

Уитни забеляза как Стивън ядосано стисна зъби. Беше се надявала, че ще успее да убеди девер си, че семейство Скефингтън са нейни познати и че присъствието на Шери като гувернантка на децата им с чиста случайност. Напразно. Стивън се извърна и впи изпепеляващ поглед в нея, после се обърна и мълчаливо се отправи към къщата.

Уплашена, че графът може да реши да си тръгне, Уитни остави чашата си на масата, извини се на гостите и се спусна след него. Въпреки това той успя да влезе в къщата няколко минути преди снаха си. Портиерът потвърди, че негова светлост се е разпоредил да приготвят каретата му и че се е качил в стаята си.

Уитни се втурна нагоре по стълбите. Почука на вратата на Стивън, но не получи отговор, затова почука отново.

— Стивън! Знам, че си вътре… — Натисна бравата и вратата се отвори. Младата жена почти се сблъска с графа, който тъкмо излизаше от гардеробната, закопчавайки яката на ризата си. Сега погледът му беше още по-обвинителен. — Стивън, чуй ме…