— Знам — кимна Стивън. — Получих писмо, което беше изпратено в дома на Бърлтън. В него се обясняваше всичко. Но след като тя няма други живи роднини, кого сте довели със себе си?
Адвокатът притеснено го погледна.
— Госпожица Ланкастър е пътувала с една млада жена на име Шеридан Бромлейт, която била нейна платена компаньонка и е трябвало да се върне обратно веднага след като питомката й пристигне в Англия. До този момент от госпожица Бромлейт не са се получили никакви известия и нейната леля — госпожица Корнелия Фарадей — настоя на всяка цена да открием племенницата й. За нещастие госпожица Фарадей не сметна, че може да повери тази отговорна задача на мен или на вас, затова настоя да дойде с мен в Англия.
Шеридан беше разказвала на съпруга си за лелята, която я беше отгледала, както и за баща си, който беше изчезнал безследно преди няколко години. По всичко изглеждаше, че сега Стивън щеше да е в състояние да й поднесе един неочакван сватбен подарък.
— Чудесно! — възкликна графът и се усмихна.
— Надявам се, че ще продължите да мислите така и когато се срещнете с въпросната дама — уморено отбеляза Бенит. — Тя е твърдо решена да открие племенницата си.
— Мисля, че мога да разреша този проблем с удивителна бързина — отвърна доволно Стивън. — Съвсем точно знам къде се намира госпожица Бромлейт в момента.
— Слава Богу! — възкликна Матю Бенит. — Бащата на госпожица Бромлейт, за когото никой не беше чувал в продължение на четири години, тъкмо се беше появил, когато аз се срещнах с лелята. Той, както и приятелите му също са много разтревожени за момичето.
— Госпожица Бромлейт е на съвсем сигурно място — увери го Стивън. — Но се опасявам, че няма да бъде върната на близките й.
— Защо?
Преди десет минути най-горещото желание на графа беше да остане насаме с младата си съпруга, но сега просто нямаше търпение да види лицето й, когато й съобщеше с кого й предстои да се срещне. Той покани адвоката да го последва и го заведе във всекидневната, после изпрати Ходжкин да доведе и другите посетители.
— Шери — нежно каза Стивън. — Имаш гости.
— Кой е дошъл? — полюбопитства тя и погледът й му казваше, че би предпочела да не се среща с никого.
В същия миг във всекидневната влезе симпатичен мъж на средна възраст, последван от жена с прошарена коса.
— Извиняваме се за притеснението — обърна се мъжът към Стивън, — но търсим дъщеря ми.
Стивън погледна към Шери. Тя се обърна, щом чу познатия глас, и бавно стана от стола си.
— Татко? — промълви и баща й обърна глава към нея. Шеридан не можеше да помръдне от вълнение. Очите й не се откъсваха от мъжа, сякаш тя се страхуваше, че той е видение, което всеки момент ще изчезне.
— Татко…
Той разтвори ръце и тя се втурна към него.
— Къде беше? — прошепна през сълзи Шери. — Защо не ни писа? Мислехме, че си мъртъв!
— Бях в затвора — отвърна баща й и с неудобство погледна към занемелите от изненада приятели на дъщеря му.
— С Раф имахме лошия късмет да спечелим на карти един кон, който впоследствие се оказа краден. Добре, че не ни обесиха за тази работа. Леля ти Корнелия винаги ме е предупреждавала, че залагането на карти ще ми причини неприятности.
— И се оказах права — намеси се жената.
— За щастие прие предложението на един бивш картоиграч да стане негова съпруга. Аз все още знам как се върти стопанство и дори не възразих да се сдобря с ескуайър Фарадей заради нея.
Шери се спусна към леля си и силно я прегърна. После си спомни задълженията си и понечи да представи баща си и леля си на Стивън, но баща й я изпревари.
— Още един човек гори от нетърпение да те види, Шери — каза й той. — Макар да се съмнявам, че ще те познае — добави.
Усмихнатото лице на Раф надникна през вратата и след миг испанецът вече беше вътре. Беше по- красив, отколкото си го спомняше. Обстановката очевидно не му направи особено впечатление. Държеше се напълно естествено — все едно че беше край лагерния огън с китара в ръка.
— Здравей, querida! — промълви с дълбокия си галещ глас и Стивън стисна зъби.
Съпругата му се хвърли в прегръдките на другия мъж, който я повдигна от пода и весело се завъртя заедно с нея.
— Дойдох, за да изпълня обещанието си да се оженя за теб! — пошегува се Раф.
— Мили Боже! — възкликна госпожица Черити, ужасена от каменното изражение на графа.
— Какво иска да каже този човек? — прошепна Уитни.
— Не искам дори да си помисля! — отвърна също шепнешком съпругът й.
Никълъс Дьовил се облегна назад и развеселено наблюдаваше сцената, без да направи какъвто и да било коментар.
— Кога можем да се оженим, querida? — продължи да се шегува Раф дори след като я пусна на пода. — Дни наред мисълта за моето малко морковче не излизаше от ума ми.
За огромна изненада на всички Шери не взе на сериозно тези излияния.
— Ще те помоля да не ме наричаш с подобни недостойни имена пред моя съпруг — рече с престорена строгост тя и се засмя. — Нещо повече, съпругът ми смята, че цветът на косата ми е изключителен!
Думите й накараха баща й, леля й и Раф едновременно да обърнат глави към мъжа, застанал прав до камината. Шери бързо ги представи. Стивън осъзна, че се е превърнал в обект на подозрително проучване от страна на тези трима души, които нямаха ни най-малка представа за титлите и богатствата му, нито за неистовото му желание да размаже Рафаел Бенавенте заради начина, по който се държеше със съпругата му. Този човек беше прекалено красив и прекалено опасен, за да бъде оставян насаме с която и да е жена на възраст над седемнайсет години.
Графът реши да отложи разправата с него. Обгърна талията на Шеридан, притегли я към себе си и ги остави да го гледат колкото си искат.
— Щастлива ли си, скъпа? — попита след малко баща й. — Обещах на Спящото куче да те открия и да те върна обратно в Америка. Той ще иска да разбере дали си щастлива.
— Много съм щастлива — отвърна сияеща Шери.
— Сигурна ли си? — попита я леля й.
— Напълно! — кимна тя.
Рафаел Бенавенте малко се забави в преценката си за графа, но накрая приятелски му протегна ръка.
— Трябва да сте много специален човек, щом Шери толкова ви обича!
Стивън реши да му предложи чаша бренди, вместо да му отправи покана за дуел. Очевидно Рафаел Бенавенте беше мъж с много точна преценка. За графа щеше да с удоволствие да го приеме под своя покрив. Но само за една нощ.
Когато най-после остана насаме с Шери, той сподели мислите си с нея. Съпругата му извърна лице към него, пръстите й се плъзнаха по голите му гърди и по цялото му тяло отново преминаха тръпки на възбуда.
— Обичам те — прошепна тя. — Обичам твоята сила и твоята нежност. Обичам те заради вниманието, с което обгради моите близки и Раф.
И Стивън беше съгласен всички те да останат в дома му толкова дълго, колкото пожелаят. Той й каза това, докато ръката й се спускаше все по-надолу и по-надолу.
Информация за текста
