— Не ти ли харесва?
— Напротив. Харесва ми — дрезгаво отвърна той.
— И на мен — призна тя и му се усмихна.
— Много добре.
Стивън я хвана за ръката и я поведе към леглото. Той седна, но когато Шеридан понечи да направи същото, съпругът й със смях я хвана през кръста и я настани в скута си.
— Продължавай — подкани я.
Тя отново започна да изследва гърдите му. Само миг по-късно й стана ясно какво имаше предвид Стивън, когато й беше казал, че всичко, което й харесва, харесва и на него. Дланта му се плъзна в деколтето на нощницата й и обгърна твърдата й гръд. Сърцето на Шери бясно затуптя. Тя погледна надолу. Дългите му пръсти си играеха с едното й зърно, докато тя докосваше неговите. Пое дълбоко дъх и зачака, но пръстите му спряха да се движат. Шери обви ръце около шията му и притисна гърди към неговите. Копнееше Стивън да разкопчае нощницата й, но се срамуваше да го помоли за това. Графът се справи с безбройните копчета за секунда и с наслада обхвана голите й гърди. Зърната и набъбнаха, втвърдиха се и той почувства, че желанието му да проникне в нея става неустоимо. Езикът му докосна едното й зърно, после той го пое в устата си и Шеридан се задъха от вълнение. Зарови пръсти в тъмната му коса.
Цялото й тяло тръпнеше в очакване. Стивън се прехвърли на другата й гърда. Засмука зърното й и Шеридан инстинктивно притисна главата му към гърдите си. Изпитваше потребност да му покаже колко огромно е удоволствието, с което я дарява.
Стивън я положи по гръб на леглото и се отпусна до нея. Шеридан извърна лице към гърдите му и докосна зърната му с език. Направи същото, което той беше направил с нея, и Стивън имаше чувството, че ще умре от удоволствие. Не беше очаквал от нея това, което току-що беше направила. Желанието го завладя изцяло. Той я положи по гръб, смъкна нощницата й, затвори очи и се опита да овладее дишането си. В стаята в замъка Клеймор беше тъмно и той беше пропуснал да забележи, че Шеридан има дълги и стройни крака, изящни бедра, гънка талия и прелестни гърди. Обзе го тревожно нетърпение. Какво ставаше с плановете му да прекара една безкрайна нощ в любовна игра?
Шеридан забеляза как Стивън затваря очи пред голото й тяло и потръпна.
— Какво не с наред с мен? — прошепна отчаяно тя.
— Какво не е наред с теб ли? — не повярва на ушите си Стивън. — Какво не с наред е теб! — прошепна той, плъзна ръка около талията й и я придърпа към себе си. — Ти си изключителна. Нямаш представа колко силно те желая…
Думите му бяха толкова възбуждащи, колкото и целувката, която ги последва. Езикът му разтвори устните й, плъзна се в устата й и с такова нетърпение започна да се движи вътре, че Шеридан почувства как нещо силно избухва в нея. Тя простена и устните му се прехвърлиха върху гърдите й. Ръката му погали корема й и се спусна между бедрата. Пръстите му я галеха и възбуждаха, докато Шеридан не разтвори подканящо бедрата си.
Тя беше влажна, готова да го поеме, и когато Стивън стана от леглото, я обзе силно разочарование. Но това продължи само няколко секунди. Той свали и последната част от облеклото си и се върна при нея. Магията започна отново. Страстта ги завладя Шери го желаеше до болка. Всяко негово докосване я караше да се напряга от непознат копнеж.
Стивън почувства, че разумът го напуска напълно. Той я повдигна и докосна пулсиращата си мъжественост до нея. Плъзна се дълбоко и тя с готовност го прие. Ноктите й се забиха в гърба му. Шери му помагаше. Тя разтвори още по-широко бедрата си и за последен път Стивън се опита да забави темпото, за да удължи удоволствието им, но устните й жално се впиха в неговите и той се предаде изцяло на инстинктите си.
— Обичам те! — извика между два стона тя и всичко се завъртя пред очите й. Пръстите му се сключиха с нейните, бедрата му ускориха ритъма си. Тя почувства как неговата топла живителна сила я изпълни и нададе вик, изпаднала в екстаз. Тялото на Стивън тръпнеше върху нейното.
Стивън отвори очи. Копринените й коси лежаха разпилени по възглавницата, а ръката й стискаше неговата.
Изпълни го радост и благоговение. Той погледна жената, която го беше накарала да изпита подобно силно желание и го беше задоволила както никоя друга. Опита се да й се усмихне, да й каже, че я обича, но в гърлото му заседна буца, когато погледът му отново се спря на сключените пръсти на ръцете им.
Никога през живота си не беше държал ръката на жена по този начин.
Изобщо не беше си и помислял за подобно нещо.
Нито беше изпитвал потребност да го направи.
До този момент.
Шеридан не можеше да откъсне очи от красивото му лице, на което беше изписана невероятна нежност. Стивън отново се наведе над нея и я целуна. Телата им се притиснаха едно в друго, ръцете им останаха хванати. Той затвори очи, преглътна и отново се опита да й каже какво изпитва, да й признае, че никога не е предполагал, че подобни чувства съществуват, но емоциите, които го бяха завладели, бяха толкова силни, че единственото, което успя да промълви, беше:
— Преди да те срещна…
Шери го разбра. Стивън знаеше, че го разбра. Дланта й още по-силно стисна неговата. Тя извърна лице и целуна пръстите на ръката му.
ЕПИЛОГ
Стивън Уестморланд седеше в богато обзаведената всекидневна на прекрасния дворец Монклер. Очите му пробягваха по портретите на знатните му предци, окачени по тапицираните с коприна стени, и се чудеше дали и за тях е било толкова трудно да остават насаме със съпругите си, както това се случваше с него. През последните два дни трудно му се удаваше да прекара повече от няколко часа заедно с Шеридан без присъствието на други хора.
Над камината висеше портретът на първия граф на Лангфорд. Мъжът го гледаше надменно от гърба на бойния си жребец. Имаше вид на човек, готов да завре рицарите си в миша дупка, ако се навъртат наоколо му, когато той иска да бъде в компанията на съпругата си.
От отсрещната стена го гледаше вторият граф. Той пък се беше разположил край камината заедно с двама от своите рицари. Графинята седеше наблизо, заобиколена от други жени, и всички те бродираха някакъв гоблен. Вторият граф имаше по-светски вид от баща си. Той най-вероятно би подходил по по- различен начин, ако искаше да се освободи от нежеланото присъствие на околните: би изпратил рицарите си от другата страна на защитния ров около замъка си и би наредил да се вдигне подвижният мост.
Това занимание скоро го отегчи. Стивън насочи вниманието си към своята съпруга, седнала срещу него в компанията на майка му, брат му, Уитни и Никълъс Дьовил. Той си представи как леко повдига брадичката й и целува сладките й устни, докато ръцете му бавно смъкват лимоненожълтата й рокля и обхващат закръглените й гърди. Усети, че Ники внимателно го наблюдава, и едва не се изчерви като ученик, хванат да върши срамни и непозволени неща, когато Ходжкин доближи и рече:
— Извинете ме, милорд, но трябва да ви съобщя, че имате гости.
— Кои са те? — раздразнено попита Стивън.
Ходжкин прошепна нещо на ухото му. Настроението на Стивън се промени, когато разбра кой е единият от посетителите. Нямаше търпение да се срещне с Матю Бенит, който току-що се беше върнал от Америка. Той стана от мястото си и тръгна към кабинета.
— Извинете ме — кимна на съпругата си и на останалите.
Шеридан вдигна поглед към него и му се усмихна. В усмивката й се четеше същото съжаление, че не може да бъде насаме с него.
— Извинявам се за неочакваното си посещение, милорд — започна Матю Бенит в мига, в който графът се появи в кабинета. — Икономът ви ме уведоми, че съвсем наскоро сте се оженили и че не приемате посетители, но вашите инструкции бяха да се свържа с вас веднага след като издиря роднините на госпожица Ланкастър. За съжаление единственият жив роднина на госпожицата — нейният баща — с починал непосредствено преди да пристигна там.
