Гледката беше очарователна и много изкусителна. Неговата съпруга! Дъхът на лавандула внезапно му припомни за ултиматума, който Шеридан му беше дала във връзка с Хелън. Спомни си гневната й тирада, посветена на всички жени, е които любимият й беше имал връзка. Тя може и да не одобряваше начина, по който съпругът й беше трупал опит с жените в продължение на години, но тази вечер щеше да се наслаждава точно на тези негови умения. Стивън беше твърдо решен да я накара да запомни първата си брачна нощ до края на живота си.
Той приседна на ръба на ваната с намерението да изпълни ролята на прислужницата. Потопи ръце в топлата вола, после докосна гладката кожа на раменете й.
— Бих искала вече да излизам от ваната — каза тя, без да се обръща.
Стивън се засмя доволно от шегата, която се готвеше да й поднесе. Стана, разтвори една огромна кърпа и зачака. Шери излезе внимателно от водата и той я загърна в хавлията, но не отдръпна ръцете си. Изненадата й трая секунда. После Шери се облегна назад, плътно притискайки гърба, бедрата и краката си към неговите. Сложи ръцете си върху неговите и потърка страна в гърдите му. С този мълчалив жест тя му показваше желанието си, нежността и любовта си, но въпреки това, когато Стивън я извърна към себе си, забеляза, че Шери леко трепери и го гледа с нервна неувереност.
— Мога ли да си облека халата? — попита тя.
— Можете да правите всичко, което си поискате, лейди Уестморланд! — без колебание отвърна той.
Шеридан се поколеба, обзета от странно смущение. Стивън я разбра и се оттегли в спалнята.
Когато тя се появи пред него, дъхът му замря. Шеридан беше облечена в къса нощница от тънка бяла дантела — нежна като паяжина. Беше въплъщение на най-смелите мъжки мечти… безплътна, подканяща, не напълно облечена, но не и гола. Беше сирена. Ангел.
Шери забеляза пламъчетата в очите му и зачака неговите указания. Опитът й се изчерпваше с онази единствена нощ в замъка Клеймор, но тя вече имаше представа какво им предстои да направят. Затова стоеше смутена пред него. И това може би нямаше да се случи, ако прислужницата не беше изсипала онези соли с аромат на лавандула във ваната. Мирисът й напомни за Хелън Девърней. Беше зърнала любовницата на Стивън преди две седмици — беше тръгнала на разходка с каретата си, облицована с кадифе в лавандулов цвят. Джулиана Скефингтън й беше посочила каретата и я беше информирала за дамата вътре, но Шери и така знаеше коя е. Любовницата на Стивън. Настоящата любовница на Стивън. Хелън можеше да накара всяка жена да се чувства обикновена и невзрачна. Поне Шеридан се беше почувствала точно така.
Това усещане изобщо не й се беше поправило. Искаше й се да беше чула от устата на Стивън, че обича нея, Шеридан, и че повече не се среща с госпожица Девърней. Сега, когато паметта й се беше върнала, тя си представи американските посестрими на Хелън — жена с дълбоко деколтирана яркочервена рокля, със затъкнати пера в косите. Една вечер, надничайки през прозореца на казиното, в което испанецът и баща й често се отбиваха, Шери я беше видяла да седи в скута на Раф. Жената прокарваше пръсти през косата на Раф и Шеридан беше изпитала силна ревност, но тази нейна тогавашна ревност изобщо не можеше да се сравни с ревността, която я обземаше при мисълта за Хелън Девърней, седнала на коленете на Стивън.
Искаше й се да има достатъчно смелост да настоява той да прекрати връзката си с прелестната блондинка, ако още не го беше сторил, но разумът й подсказваше, че от ултиматуми няма полза. По-добре щеше да е да се опита да накара Стивън да желае съпругата си по-силно, отколкото любовницата си. Единственото нещо, което й пречеше да осъществи тези свои намерения, беше, че нямаше представа как да го накара да я пожелае страстно, без да получи помощ от самия него. Спомни си как онази вечер в Клеймор й беше наредил да разпусне косата си и вдигна ръце нагоре.
— Да го направя ли?
Гърдите й се повдигнаха и се очертаха под прозрачната дантела.
— Да направиш какво? — задъхано попита той и пристъпи към нея.
— Да си пусна ли косата?
Той кимна. Шери си беше спомнила за студения начин, по който й беше заповядал да направи това първия път, осъзна със съжаление графът. Той сложи ръце на раменете й, опитвайки се да не гледа към порозовялата кожа на гърдите й.
— Аз ще го направя — нежно промълви Стивън. Шери неволно отстъпи назад.
— Ако предпочиташ аз да го сторя, няма проблем — объркано рече тя.
— Шеридан, какво ти става? Какво те притеснява?
Притесняваше я мисълта за Хелън Девърней, но тя нямаше намерение да му го каже.
— Не зная какво се очаква от мен да направя. Не зная правилата.
— Какви правила?
— Бих искала да знам как да ти доставям удоволствие — каза най-сетне тя. Стивън направи усилие да запази сериозното изражение на лицето си и Шери умолително добави: — О, моля те, не ми се смей! Недей…
Той огледа съблазнителното й тяло и прошепна:
— Мили Боже…
Шеридан говореше сериозно. Беше прекрасна, чувствена и много смела. Но сериозна. Много сериозна. Толкова сериозна, че ако сега графът не реагираше правилно, тя щеше да се почувства силно наранена.
— Не ти се смея, скъпа — рече той.
Отговорът му й даде сили да зададе следващия въпрос, свързан с облеклото:
— Какво е разрешено?
Стивън погали страните й и пръстите му се плъзнаха в косата й.
— Всичко.
— Има ли някаква… цел?
Увереността на Стивън, че богатият му опит с жените ще му помогне да се справи с всяка една ситуация, леко се разклати.
— Да, има цел.
— И каква е тя?
Ръцете му се плъзнаха по гърба й.
— Целта е да се почувстваме възможно най-близко един до друг и да се наслаждаваме на тази своя близост.
— Но аз откъде да знам какво ти доставя удоволствие?
Беше започнал да се възбужда дори само от разговора им.
— Ако нещо доставя удоволствие на теб, то доставя удоволствие и на мен.
— Но аз не знам какво ми доставя удоволствие!
— Разбирам. Но мисля, че ще имаш достатъчно време да откриеш това.
— Кога? — попита Шеридан.
Пръстите му леко повдигнаха брадичката й и чувствените му устни отвърнаха:
— Сега.
Стивън се взря в сивите й очи. Струваше му се, че е попаднал в рая. Наведе глава да я целуне, а пръстите му се спуснаха надолу по шията й. Шеридан инстинктивно се притисна към него. Той знаеше, че й харесва да бъде нежен с нея. Харесваше й и нещо друго, осъзна той, когато дланта й се спря на голите му гърди.
— Да си сваля ли ризата? — попита той.
Шеридан знаеше, че ако Стивън се съблече, тя също трябваше да последва примера му и да свали нощницата си, но кимна. Съпругът й бавно започна да се разкопчава. Имаше някаква особена еротика в това да се разсъблича под погледа на жена си.
Шеридан не можеше да откъсне очи от мускулестите му рамене и гърдите му, покрити с тъмни косъмчета. Понечи да го докосне, но се спря и въпросително го погледна. Стивън кимна и дланта й погали гърдите му. Пръстите й се разпериха и докоснаха зърната му.
Беше красив като гръцки бог. Когато погали зърната на гърдите му, мускулите му се стегнаха и Шери уплашено попита:
