— Господи! — извика О’Брайън и придружи възклицанието си с още няколко сочни, подходящи за случая израза. — Скочили са от влака!
— Никой ли няма в кабината? — Феърчайлд отново бе на ръба на истерията. — За Бога, трябва и ние да скачаме!
О’Брайън се пресегна да го удържи.
— Не!
— Господи, човече, спомни си какво стана с войнишките вагони!
— Този влак ни е необходим. — Той тръгна към предната врата на първия вагон. — Карал ли си някога влак, Нейтън?
Пиърс поклати отрицателно глава.
— И аз не съм. Но ще опитам. — Той посочи с пръст назад. — Дийкин.
Пиърс кимна и се спусна от платформата. Влакът вече набираше скорост и затова той се претърколи на една страна и се запремята надолу по насипа край релсите. Дебелият слой сняг обаче притъпи удара от падането и той стигна долния край без дъх, но цял и невредим. Незабавно се изправи на крака и се огледа.
Влакът продължаваше да набира скорост. Вече се беше отдалечил на петдесетина метра от него. Пиърс погледна в обратна посока и едва различи главата и раменете на Дийкин — той подкрепяше пострадалата при падането Марика.
— Само това липсваше — рече Дийкин. — Къде ви боли?
— Глезенът. И китката.
— Можете ли да се изправите?
— Не знам. Едва ли.
— Тогава седете. — И той доста безцеремонно я пусна да седне до релсите. Тя го награди с възкрив поглед, но неговото внимание вече беше насочено другаде. Влакът се бе отдалечил на около четиристотин метра. Това, което обаче не можеше да види, бе как О’Брайън ловко се прехвърли от товарния вагон с дървата в локомотивната кабина, където насреща му се изпречиха смущаващи взора прибори и уреди с неизвестно предназначение. Лицето му изразяваше странна смесица от напрегнатост и нерешителност.
Дийкин се приведе и пъхна експлозива под едната релса, близо до траверсата. Затрупа я добре със земя и камъни, като остави да стърчи само фитилът.
— Възнамерявате да взривите релсите, доколкото виждам — обади се Марика с подчертано хладен тон.
— Точно така.
— За днес не ти се урежда въпросът — чу се глас и с колт в ръката напред пристъпи Пиърс. Погледна Марика, прихванала наранената китка на дясната си ръка с другата, здравата. — Друг път да не скачате от влакове. — И приближи до Дийкин, без да обръща повече внимание на момичето. — Дай ми пистолета си. Изпод палтото. Внимателно, хвани го за дулото.
Дийкин бръкна под палтото и бавно започна да вади пистолета.
— И аз имам пистолет — обади се Марика. — Обърнете се, маршале. Ръцете високо вдигнати.
Пиърс бавно се извъртя, а очите му се уголемиха, като видя, че Марика наистина стиска пистолет в дясната си ръка. Дийкин побърза да улови своя за дръжката. Пиърс, проумял какво го чака, се метна на една страна, така че ударът загуби част от силата си. Но все пак тя бе достатъчна, за да го накара да се препъне и да падне, а колтът му изхвърча настрани. Той стремглаво се впусна подире му, но Дийкин се оказа по- бърз, скочи напред и замахна с крак.
Марика примижа от ужас, потресена от силния ритник.
Той беше с гръб към вас, когато го ударихте, и ръцете му бяха вдигнати… — едва чуто прошепна тя.
— И освен това го ритнах в главата. А вие, когато насочите следващия път пистолет към човек като Пиърс, бъдете така любезна да свалите предпазителя.
Тя се втренчи в него неразбиращо, сетне сведе очи към пистолета в ръката си и бавно поклати глава. После пак го погледна.
— Можехте поне да ми благодарите.
— Какво? Ах, да. Благодаря.
Той обърна поглед по посока на отдалечаващия се влак, който смътно се мержелееше на хоризонта. Продължаваше да набира скорост и клатушкането му заплашително се засилваше. После погледна встрани. Клеърмонт, повел за юздите два коня, се зададе в тръс иззад една голяма скала. Дийкин му махна и той спря. Дийкин потътри Пиърс покрай линията, пусна го там като чувал с картофи, бързо се върна, запали фитила на експлозива, вдигна Марика на ръце и се спусна все тъй бързо по насипа. Помогна и да се качи на единия от конете, яхна своя и им махна с ръка да се отдалечат. На петдесетина метра от релсите като по даден знак и тримата спряха и се обърнаха назад.
Експлозията беше учудващо кротка. Във въздуха полетяха, камъни и пръст. Когато въздухът се прочисти те видяха, че едната траверса е силно изкривена, а лявата релса — изкорубена.
— Нали знаете, че това може да се оправи — каза Клеърмонт неуверено. — Ще свалят от болтовете цялата част от релсата и ще сложат на нейно място друга, взета от зад влака.
— Знам. Но ако разрушението бе по-тежко, ако бях сложил повече експлозив, щеше да им се наложи да отидат пеша до форта.
— Е, и?
— Ами щяха да пристигнат там живи. — Марика го изгледа с ужас. — При това положение всички ние щяхме да умрем — продължи той.
Марика продължи да го гледа по същия начин.
— Така че нямах избор — допълни той.
Тя потръпна и се извърна. Дийкин я погледна безизразно, пришпори коня си и потегли. След малко те го последваха.
Десета глава
О’Брайън се отпусна до стената на кабината, въздъхна с облекчение и се зае да попива потта от челото си. Влакът все така пътуваше на задна скорост, но видимо намали ход. Майорът хвърли едно око назад. Бялата Ръка и хората му вече бяха на пет-шестстотин метра от влака. Невъзмутимостта както никога бе изоставила индианския вожд. По лицето му отначало се изписа изумление, сетне радост. Той започна да ръкомаха, направи знак на другите и хукна към влака. Само след минута-две пайутите вече се качваха през всички врати на спрелия влак, а вождът им бе приветствуван с добре дошъл от О’Брайън, който незабавно наду парата; композицията потегли напред.
— Значи, от конете нямаше и следа? — попита майорът.
— Нито един! А двама от хората ми са застреляни в гръб. Спестихте ни една дълга разходка, господин майор. Къде е моят приятел маршал Пиърс? Не го виждам.
— Всеки момент ще се появи. Слезе за малко — трябваше да се погрижи за неотложно дело.
О’Брайън се вторачи напред през прозореца към западния изход от прохода, който наближаваше. Изведнъж за по-добра видимост побърза да излезе на площадката на локомотива. Нямаше съмнение — отпред на релсите лежеше човек. Също така нямаше съмнение, че това е Пиърс. О’Брайън изруга и се спусна към спирачката и клапана за парата.
С тракане и скърцане влакът се закова на място. О’Брайън и Бялата Ръка скочиха долу и спряха с мрачни лица и стиснати зъби до все още кървящия и изгубил съзнание Пиърс. И двамата като по команда вдигнаха очи и ги насочиха трийсетина метра по-напред. Над изровена от динамит дупка в железопътния насип се виждаха изкривена траверса и силно огъната релса.
— Дийкин ще умре заради това — тихо промълви Бялата Ръка.
— Ако той пръв те зърне, едва ли — отвърна мрачно О’Брайън, след като го изгледа продължително.
— Бялата Ръка не се плаши от никого.
— Тогава започни да се плашиш от ей — този. Той е федерален агент на Съединените Щати. Казано на
