двете страни на Дийкин, но тъй като той бягаше на зиг-заг, а и платформата на локомотива не беше най- стабилното място за прицел, нито един не го засегна. Само след няколко секунди се хвърли по корем зад една стърчаща скала.
— Мостът! — почти изпищя Пиърс. — Този дявол е минирал моста!
С изкривено от бяс и ужас лице О’Брайън удари спирачките и затвори притока на пара. Ала влакът макар да намали рязко ход, вече беше върху моста.
Полковник Феърчайлд, Клеърмонт и Марика, които бяха на около двеста метра оттам, спряха и се вторачиха в изпречилата се пред тях гледка. Влакът се намираше почти по средата на моста. Всъщност локомотивът и товарният вагон вече го бяха подминали и се намираха отсам него, върху твърдата скалиста почва. О’Брайън, изпълняващ ролята на машинист, си даде сметка за грешката, която бе извършил, и като ругаеше бясно, отпусна спирачката и даде пълна пара. Но вече беше късно. Последваха две едновременни експлозии, придружени от белезникави проблясвания. Оглушителните изригвания прозвучаха като едно и мостът се разцепи, разпадна се на парчета и изчезна в дълбините на пропастта. Заедно с него и трите вагона, повлекли след себе си скачения за тях товарен вагон и локомотива. Товарният вагон вече бе потънал, следван от пускащия пара локомотив, когато от кабината скочиха три фигури, и трите с уинчестерки в ръце, и се приземиха тежко на скалистата почва. Локомотивът неумолимо бе издърпан през ръба и целият влак потъна в бездънието със стържене и трясък на метал и разхвърчали се напосоки цепеници.
Зашеметени, но все тъй задружни, Пиърс, О’Брайън и Бялата Ръка се изправиха на крака. Дийкин замръзна за миг, когато зърна насочените срещу него пушки, но успя да се шмугне зад скалата, преди да прозвучи дори един изстрел. Сътресението, душевно и телесно, бе позабавило реакциите на тримата с уинчестерките.
Феърчайлд, Клеърмонт и Марика се хвърлиха по лице, когато Пиърс и другарите му се насочиха към тях. Дийкин пъхна ръка под палтото си, но я извади празна — пистолетът му бе останал в стаята на коменданта. Тримата бяха на не повече от петнайсетина метра от него и заобикаляха скалата. Беше им ясно, че Дийкин не е въоръжен. Но в дясната си ръка той вече стискаше барутен заряд със запален фитил. Изчака опасно дълго време и го метна през скалата.
Барутът избухна над главите на тримата, като ги ослепи за миг и ги извади от равновесие. Дийкин притича иззад скалата. През пушека и прахта съзря Бялата Ръка, който, изпуснал пушката си, се държеше за очите. Само след две секунди тя беше в ръцете на Дийкин, насочена към още замаяните Пиърс и О’Брайън.
— Недейте — каза. — Не ме принуждавайте да влизам в историята като първия мъж, извършил убийство с магазинна винтовка.
Пиърс, съвзел се най-бързо от тримата, се метна на една страна, като едновременно с това вдигна пушката. Дийкин гръмна.
— Според мен за днес стига толкоз история.
О’Брайън кимна и хвърли винтовката си настрани.
Той едва виждаше с насълзените си очи.
Приближиха се Феърчайлд, Марика и Клеърмонт, който стискаше здраво пистолет. Дийкин, комендантът и Марика застанаха до ръба на разрушения мост и се загледаха надолу. Далече на дъното лежаха на куп натрошените останки на влака, смазани допълнително от падналия върху тях локомотив. Нищо не помръдваше, никакъв признак на живот.
— Око за око — каза намръщено Дийкин. — Е, все пак главните виновници са в ръцете ни — О’Брайън, Калун и Бялата Ръка.
— Всички без един — мрачно се обади Феърчайлд.
Дийкин го погледна.
— Знаехте ли за брат си?
— Отдавна подозирах. Но не знаех нищо със сигурност. Той… той ли беше главатарят?
— Не, О’Брайън. Майорът го е използувал, използувал е алчността му, слабостите му.
— И сега всичките му амбиции, цялата му ненаситност свършиха на дъното на пропастта.
— Това е най-доброто — за вас, за него, за дъщеря ви.
— А сега какво ще правим?
— Изпратете от вашите хора да доведат конете, които оставих някъде по-назад, край релсите. Други нека поправят телеграфната линия. След което ще извикаме един влак военни и цивилни да построят наново моста.
— А вие веднага ли се връщате в Рийз Сити? — попита Марика.
— Ще се върна, след като оправят моста и при стигне влак, на който да натоварим златото и среброто Няма да ги изтърва от очи, докато не пристигнат без опасно във Вашингтон. Но дотогава ще остана тук.
— Но за оправянето на моста трябват седмици обади се Феърчайлд.
— Като нищо — съгласи се Дийкин.
Марика се усмихна.
— Май че ни очаква дълга и трудна зима.
— Кой знае. Все ще намерим за какво да си приказваме — усмихна се и Дийкин.
Информация за текста
© 1974 Алистър Маклейн
© 1991 Жечка Георгиева, превод от английски
Alistair MacLean
Breakheart Pass, 1974
Сканиране и разпознаване: Бате Коста, 2008
Редакция: Boman, 2009
Издание:
Алистър Маклейн. Проходът на сломените сърца
ИК „Иван Вазов“, ИК „Медиум 999“, София, 1991
Редактор: Силвия Вагенщайн
Технически редактор: Кирил Настрадинов
Художник: Стефан Десподов
Коректор: Ася Славова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14629]
Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00
1
Богато находище на сребро в Западна Невада, произвеждало в течение на 30 години половината сребро на Съединените щати.
2
Служител на федералното правителство в Съединените щати прикрепен към някой съдебен район, за да изпълнява решения на съда; много от функциите му са сходни с тези на шерифа. — Б.пр.
3
