признае условията на Латеринския договор (Договор, подписан в Латеринския дворец в Рим на 11 февруари 1929г. между Мусолини и кардинал Гаспари, уреждащ отношенията между италианската държава и папският престол — Б.пр.) и ще запази добрите си взаимоотношения с Ватикана.
Джойс замълча за няколко минути, после продължи с ликуващ глас:
Британци! Дългата ви нощ свърши. Ръка за ръка с вашите немски братя и сестри вие стоите на прага на нова и прекрасна епоха. Мирът, справедливостта и свободата ще изместят тиранията, която познавате. Под знака на свастиката обединена Европа твърдо ще се противопостави на варварските орди, пуснати да вилнеят от степите на комунистическа Русия. Върху наковалнята на общите страдания заедно ще изковем едно славно бъдеще за арийската раса.
Въздухът отново бе раздран от музика, съпровождаща марша на наперени войници, огромни знамена със свастики и есесовски символи, проблясващи на слънцето. Последният кадър беше от парламента. Над Викторианската кула величествено се диплеше знамето на Третия райх, развявано от смразяващия вятър.
— Светлина!
Екранът помръкна. Помещението постепенно се обля в светлина. Цареше мъртва тишина. На сгъваемите метални столове, подредени с военна педантичност в девет редици, седяха стотина мъже. Никои не помръдваше. Всички мълчаха. Единият от мъжете напразно се опитваше да сподави кашлицата си.
Главите им бяха обръснати. На изнурените лица бе изписана умора и болка. Невъзможно бе да се различат слабите им изтощени тела под широките сини униформи на военнопленници.
Помещението, в което се намираха, беше дълбоко под земята. То бе дълго двайсет и широко осем метра и имаше нисък таван. От единия ъгъл се чуваше бръмченето на електрическия генератор. Долавяше се и още един шум — помпата за въздух. Целият подземен комплекс беше невидим на повърхността и постоянно трябваше да се снабдява с кислород.
Стените бяха тапицирани с черен плат. От тавана се спускаха четири кървавочервени знамена, които стигаха до пода. На всяко имаше бял кръг с вписана в него свастика. Във външния свят на петдесет метра отгоре такива знамена щяха да бъдат незабавно раздрани и изгорени от руските войници. Ала долу нямаше руски войници. Единствените военни там носеха есесовски униформи.
Стражите бяха застанали с гръб към стените, стиснали заредените си оръжия.
Най-отпред стоеше немски офицер. На раменете му имаше сребърни нашивки на есесовски щандартенфюрер. На дясната ръка бяха избродирани буквите SD означаващи Sicherheitsdienst — тайната служба за сигурност на Райха. Той беше млад за ранга си. Завършил бе Фогелзанг Орденсбург и в края на войната бе получил няколко назначения на местата на загиналите му предшественици. Немецът не издаваше с нищо нервността си. Лъснатите му ботуши, кортик и черна шапка с емблемата на смъртта бяха нагласени като за парад.
Филмът бе оказал очакваното въздействие, към което се бяха стремили създателите му. Затворниците пред немския офицер бяха не само поразени. Те бяха съкрушени. Всичко, в което бяха вярвали, всичко, което ги бе крепило в продължение на три-четири години и им бе вдъхвало надежда за освобождаване и завръщане в родината, бе унищожено за няколко мига.
— Господа — започна офицерът на английски с лек акцент, — надявам се, че тази седмица кинопрегледът ви се е видял по-интересен от обикновено. След няколко минути ще ви върнат в килиите. Ще ви раздадем днешния лондонски „Таймс“, където ще можете да прочетете за условията на капитулация на Англия, както и пълни подробности за последните събития. Можете да ги прегледате през свободното си време. Преди това обаче трябва да ви се представя. Името ми е Клитман, щандартенфюрер от СС. Аз съм новият комендант на този затвор и вие сте длъжни да изпълнявате моите заповеди. Както разбрах, през последните месеци режимът тук е бил смекчен под ръководството на оберщурмбанфюрер Гросман. Но с това вече е свършено. Гросман е освободен от длъжност. Отсега нататък ще трябва да се съобразявате с мен. Възнамерявам да ръководя нещата тук като по учебник. Нарушенията на дисциплината ще бъдат наказвани жестоко. Всеки опит за бягство ще бъде заплащан със смъртта на евентуалния беглец и на един от затворниците. Няма да има успешни бягства. Ще разберете, че охраната тук е най-строгата в Райха. Щом свършите с вестниците, вероятно ще пожелаете сериозно да обмислите собственото си положение. Моля ви, не си правете илюзии, че немският народ има намерение да остави ненаказани виновните. Пред военните трибунали ще застанат не само онези, които въвлякоха Великобритания в агресия срещу Германия. Естествено, главните подсъдими ще бъдат Чърчил и неговите помагачи. Но ние няма да си отдъхнем, докато и най-дребният престъпник не бъде осъден. Вината е огромна. Тепърва предстои да излезе наяве пълният размер на британските престъпления. Няма да бъдат пожалени никакви усилия те и техните извършители да бъдат разкрити. Във вашия случай въпросът за вината не стои. Всички сте арестувани на германска земя или на териториите на държави, съюзници на Райха. Днес ще бъдете посетени от адвокати, определени да подготвят съдебните ви дела. Своевременно ще ви бъде назначена служебна защита. След няколко дни ще получите писмени указания от съответните власти в Англия, в които ще ви призоват да признаете всичко. Досега отказът ви да разкриете подробностите около вашите мисии беше похвален. Вие сте безстрашни мъже и не се съмнявам, че при други обстоятелства щяхте да бъдете високо наградени за вашата смелост. Ала войната свърши. Вашата страна претърпя поражение в една справедлива и открита битка. Сега задължението ви е да сътрудничите на органите на законноста и реда, за да бъдат назовани виновниците и оправдани невинните. Комендантът млъкна и застана мирно.
— Свободни сте. Надявам се, че всички ще сътрудничите. Уверявам ви, че това е във ваш интерес.
Вратите на залата се отвориха. Хората от първата редица станаха по даден сигнал. Докато се изнизваха навън, те отбягваха погледите на другите затворници. Мнозина плачеха открито.
— Господ да ни е на помощ — промълви някой.
1.
Беше най-неприятното време от годината. Париж бе пълен с туристи. Кафенетата по булевард „Сен Жермен“ бяха претъпкани с недодялани американци и обикалящи света австралийци. Човек можеше да ги види навсякъде — позиращи за пред света, натрапвайки на минувачите заблудата, че са родени и израснали в Париж. Седяха в кафенетата с цигари „Житан“ в устата и обувки „Гучи“ на краката. Преструваха се на безразлични, но в същото време си припомняха забележителностите, които бяха видели. Париж беше техен за сезона и те можеха да го обикалят денонощно, да обитават светлината, сумрака му и дългата лятна самота.
Джек Гулд беше толкова простодушен, че никога не би забелязал това, ако не ги бе чул да говорят на английски. Не се заседяваше по кафенетата, за да го видят или за да наблюдава минувачите. Откровено казано, почти не забелязваше какво става около него. Пиеше кафето си, приковал очи в книгата на коленете си, първия том на „Историята на евреите във Вавилон“ от Нойзнер.
Двайсет и две годишен, Джек вече имаше характерен облик. Беше облечен с вълнено сако с кожени кръпки на лактите — съвсем неподходящо за топлото време, мръсна бяла риза и тъмнозелени, изтъркани отзад кадифени панталони. Когато имаше пари за тютюн, пушеше къса лула. Косата му беше разчорлена. Носеше очила с телени рамки, нескопосно скрепени с изолирбанд. Лесно беше да се изпусне фактът, че под всичко това той беше хубавец — досущ като издокараните в кожени якета контета, излегнали се на шезлонгите отвън.
Малкото кафене се намираше на „Рю Шабане“, на една пресечка от Националната библиотека. Джек ходеше там сутрин и следобед, за да си отдъхне от научната работа. Тъй като не можеше да си позволи свестен обяд, той обикновено си взимаше малко хляб, козе сирене и бутилка „Бадоа“ и хапваше в близкия парк „Жарден дьо Пале Ройал“. Сутрешните и следобедните му кафета — черни и силно подсладени — го зареждаха с необходимата енергия за разчитане на древните текстове.
Дисертацията, върху която работеше, „Предсказанията на звездата и скиптъра в Документа от Дамаск, ръкописите от Кумран и Антологиите“, го бе докарал в Париж против волята му. Работеше вече втора година върху доктората си по староеврейски науки в Тринити колидж в Дъблин и беше напълно доволен да чете там
