година в дома на баща ви в Париж. Ако ръкописът е у него, Карл и без това ще иска да му отиде на гости.
— А Джек?
— Въпросът с него е доста по-труден. Благодарение на вас нямаме представа къде е той.
Мария се колебаеше. По всичко личеше, че за да спаси живота на Джек, трябваше да го предаде.
— Уговорихме се да си оставяме бележки на едно място. Той ще отиде там довечера.
Слабият мъж се усмихна. Нещата не се оказаха толкова трудни, колкото се опасяваше.
46.
Тя го чакаше край езерото. Чу стъпките му, но се обърна едва когато той застана до нея. Хвана я за ръката.
— Мислех, че вече си в Германия.
— Заминавам следобед. Първо трябваше да те видя. Хайде да се поразходим.
Тръгнаха и Мария продължи:
— Не можеш вечно да се криеш, Джек. Трябват ти документи и пари. Аз ще ти дам пари, но без паспорт не можеш да ги изтеглиш от банката.
— Вече се погрижих за това. Тя го погледна учудена.
— Отидох в ирландското посолство и им казах, че съм изгубил паспорта си. Те ме накараха да взема удостоверение от полицията — това беше най-рискованото. От Дъблин изпратиха досието ми по факса. След седмица ще имам паспорт. Струваше ми четирийсет и девет лири.
— Пак ще рискуваш, когато отидеш да го вземеш. Джек се държеше непохватно, сякаш нещо го разсейваше.
— Самата ти ми каза, че няма да е лесно да се снабдя с документи.
Продължиха да вървят ръка за ръка като влюбени. Прелюбодейци на обществено място, любовници, които няма къде да отидат.
— Достатъчно ли ти беше времето? — попита Мария.
— За какво?
— Да размислиш.
— Не. Трябва да обмисля още много неща. Той спря и я погледна в очите.
— Защо ме излъга за сестра си? И баща ти ме излъга. Мария се вторачи в него, онемяла. Джек разбра, че най-после се е докоснал до истината.
— Аз… Нямах друг избор — заеквайки отговори тя. — Баща ми…
— Все повтаряш, че нямаш друг избор, но не е така. Всеки има някакъв избор.
Мария наведе глава и рече:
— Да вървим. Студено е.
Поразходиха се още малко. Покрай тях мина мъж с куче. В далечината играеха деца.
— Как разбра?
Той й разказа за посещението си на гробището и за срещата с Терънс Нюалън.
— Защо не ми каза, когато бяхме в Съмърлон, Мария?
— Щеше ли да помогне?
— Не знам. Може би.
— Знаех какъв е баща ми. Исках да ти спестя това.
— Защо Кейтлин е променила името си? Каква е цялата тази загадъчност?
— Кейтлин беше истинското й име. Тя ненавиждаше баща ни. Мисля, че бе узнала за миналото му, но не ми каза нищо. Беше няколко години по-голяма от мен и сигурно е смятала, че съм твърде малка, за да чуя такива неща. На осемнайсет години замина да учи в Тринити колидж. Според мен нарочно избра семитски езици — като предизвикателство към баща ни. Той я презираше. Не знам защо. Кейтлин беше интелигентна. Не е необходимо да ти го казвам. Но той мрази интелигентните жени. Виж музикалният талант се вмества в представите му. Но винаги е считал научната работа за изключително право на мъжете. Колкото по-високи бележки получаваше Кейтлин и колкото повече я хвалеха преподавателите, толкова по-неприятно му ставаше. Решението й да изучава иврит и арамейски преля чашата. Изгони я от къщи. Мисля, че това бе добре дошло за нея. Имаше пари, наследени от майка ни. Пък и срещна теб. Аз знаех за връзката ви. Отначало се срещахме тайно в Дъблин и тя ми се доверяваше. Но после баща ни разбра и ми забрани да я виждам. Инак отдавна щяхме да се познаваме с теб.
Тя млъкна и го погледна. Положението беше безнадеждно. Не можеше да понесе мисълта, че може да го загуби.
— Баща ми не й отговори, когато Кейтлин писа, че ще се жените. Беше напълно изолирана, все едно бе мъртва. Той не споменаваше името й и ми забрани да говоря за нея. Разбира се, баща ми знаеше всичко за теб. Накара хората си да те проучат. Мисля, че беше много близо до мисълта да те убие.
Джек си спомни, че някои бе влизал в апартамента им в Париж.
— Но защо тогава ме покани в Съмърлон?
— Кейтлин вече беше мъртва и той разбра, че можеш да му бъдеш полезен. Знаеше много за теб, дори смяташе, че може да ти има доверие. Според мен това беше един вид отмъщение за онова, което Кейтлин му бе причинила. Той, аматьорът, можеше да наеме професионалист като теб, който да му слугува, без да подозира кой е всъщност. Освен това мисля…
— Какво?
— Мисля, че се досещаше какво ще стане — че ще се влюбиш в мен. Единствената грешка в изчисленията му бях аз. Сигурно и през ум не му е минавало, че и аз ще се влюбя в теб. Той виждаше в мен само една жена, нищо повече. А според неговите разбирания жените трябва да бъдат пасивни. Обект на мъжките страсти, но неспособни да изпитват чувства, нито да ги отстояват.
Продължиха да вървят и стигнаха до Кенсингтън Гардънс.
— Норман е мъртъв — каза внезапно Мария.
— Какво?
Наблизо имаше пейка. Седнаха и тя му разказа какво се бе случило.
— Те искат да се върна при Карл.
— Много е рисковано.
— Налага се. Заради Паул.
— За какво си му мъртва?
Ненадейно Мария се доближи до него и го целуна по устата. След миг се отдръпна. Устните й докоснаха лицето му и тя бързо започна да шепне в ухото му. Джек видя, че отдясно се приближава един мъж. Феликс. Обърна се наляво и съзря Паркър.
— Моля те, отиди при тях, Джек. Така е най-добре. И не забравяй, че те обичам. Толкова много, колкото Кейтлин.
47.
Тя спря да чете и остави книгата. Жалко, че не можеше да му каже от кого е. Още не. Вероятно никога, защото не очакваше, че ще види отново Джек. Паул беше много блед и Мария се зачуди дали не е настинал. Странеше от нея, откакто се бе върнала.
— Добре ли си, Паул? — Да.
Тя протегна ръка да пипне челото му, но той се дръпна.
— Какво има, любов моя? Защо се държиш така? Нали сме приятели?
— Не ми харесва, когато те няма.
— Знам. И на мен. Бих те взела със себе си, ако можех. Но знаеш, че баща ти не позволява. Ще поговоря с него. Може да ти разреши да дойдеш с мен следващия път. Има какво да видиш в Лондон.
