— Извинявайте, но за мен това е много важно. Вашите родители са починали през 1975 и 1977 и са погребани в Падингтън. Така ли е?
— Да. От властите ли сте?
— Не, нищо подобно. Личен въпрос… Познавах жена на име Кейтлин Нюалън. Преди години тя ми показа онзи гроб и каза, че това са нейните родители.
Едрият мъж присви очи.
— На подбив ли ме вземате, какво?
— Имахте ли сестри? Може би с някакви подобни имена.
— Аз бях единственият им син. Майка ми не можеше да има повече деца. Това я съсипа. Защо сте дошли? Да ми задавате глупави въпроси?
Джек поклати глава. Мъката го разяждаше.
— Сигурно съм сгрешил. Това е всичко. Отишъл съм на друг гроб. Извинявайте за безпокойството.
Той се обърна и тръгна по улицата. Момчето затвори вратата, като ругаеше под нос. Джек беше абсолютно сигурен, че не е сбъркал гроба. И докато вървеше, започна да разбира защо.
45.
— Не мога да се върна. Мария седеше в една от стаите на къщата в Кенсингтън с Феликс, Паркър и още един — мъж, чието име не знаеше. Агентът, който я бе завербувал, Жак ла Шарите, беше канадец по националност. От средата на 60-те получаваше заплата най-малко от три разузнавания. Първоначално го бяха наели канадските тайни служби, за да им помогне да внедрят свои хора зад кулисите по време на гостуването на Болшой театър в Торонто. След като през 1974 се премести в Лондон, той бе прехвърлен на английското разузнаване за подобни цели, тъй като владееше свободно френски и от време на време изпълняваше задачи във Франция. Феликс веднага се сети за него, когато им потрябва посредник между тях и Мария. Жак беше собственик на една от най-престижните музикални агенции и това улесняваше нещата.
— Налага се, мила моя. Няма как.
Феликс губеше търпение и се опитваше да се овладее. Един от най-добрите му хора беше убит при обстоятелства, които щяха да му навлекат неприятности. Най-важният залог в играта му се бе изплъзнал. А сега и агентката, на която изцяло разчиташе за информация за дейността на Източния кръст, заявяваше, че не може да се върне в Германия.
— Когато всичко това започна, вие ми казахте, че ако искам да се откажа, трябва само да ви уведомя — търпеливо отговори Мария.
— Не е толкова лесно. Стигнахме до най-решителния етап в цялата операция. Не можеш да ни изоставиш точно сега.
— Казахте, че ще ми дадете нова самоличност и друго местожителство. Все ми е едно къде. Австралия или Нова Зеландия, няма значение. Само искам да се измъкна и да взема Паул със себе си. Имам пари в швейцарска банка. Повече от достатъчно. Настоявам да изпълните обещанието си. Не бих се оправила сама.
— Много съм разочарован от теб, Мария — рече Паркър. И през ум не ми е минавало, че така лесно ще ни обърнеш гръб.
— Да ви обърна гръб ли? Господи, та тук става дума за моя живот! Върна ли се, ще ме убият. Не го ли разбирате? — Не разбирам защо си толкова сигурна.
— Нима? Тогава кой, по дяволите, уби Норман? — Не знаем. Но съм готов да се обзаложа, че не е бил Карл. Убийството е твърде дръзко. Предполагам, че са хората на Косенкова.
— Но не си убеден. А сгрешиш ли, и мен ще намериш с прерязано гърло.
— Мария — обади се човекът, когото не познаваше. Сигурно беше някакъв голям началник.
— Моля ви да ме изслушате.
Говореше лениво, сякаш мислеше за съвсем друго, но все пак успяваше да внуши респект. Вероятно защото искаше да й каже нещо много важно.
— Не е необходимо да ви обяснявам какво е значението на операцията. Източният кръст са на път да заемат позиция, на каквато не са се радвали от Втората световна война насам. Това може би вече е станало. Скоро ще бъдат недосегаеми. Казвам го съвсем сериозно, но мисля, че вие не си давате сметка какво имам предвид. Мария не отговори. Очите му не я пронизваха, нито бяха студени или святкащи, а тъжни. — Ще поставят хора навсякъде, където искат. Никога няма да разберем кои са. Познаваме само ядрото, но не и периферията. В това е силата, но и слабостта ни. Унищожим ли главата, октоподът ще загине сам. Не успеем ли, ще продължава да се разраства, докато стане твърде късно. Мъжът млъкна. Феликс го гледаше с възхищение.
— Вече държат ключови позиции във Ватикана. В някои страни имат индустриалци като съпруга ви. Въртят кметовете и полицаите на малкия си пръст. Да продължавам ли? Ръкописът в известен смисъл е ключът към техния успех. Няма значение дали ще го публикуват, или ще го скрият. Достатъчно им е да манипулират с него. Трябва да разберем дали е у тях.
Той замълча, сетне погледна Феликс.
— Кажи й.
Феликс оправи вратовръзката си — нервно движение, което не бе правил от ученическите си години.
— Берчик е мъртъв. Израелското разузнаване е намерило тялото му в една от пещерите близо до Кумран. Може би е търсена някаква аналогия. Ръкописът го няма. Апартаментът му в Тел Авив е бил основно претърсен. Убийството му само потвърждава съмненията ни. Ръкописът е или у Косенкова, или у баща ти. Сигурни сме, че никой друг не участва в играта. Но трябва да разберем точно у кого е, преди да успеят да пристъпят към действие.
— Ще ви охраняваме денонощно — обади се пак третият мъж. — Всяка ваша дума и действие ще бъдат проследявани на монитора. При първия сигнал за евентуална опасност наш екип ще ви измъкне. Съпругът ви и баща ви няма да посегнат на вас, докато сте с детето. Стойте със сина си колкото е възможно повече.
— И вие очаквате, че ще намеря ръкописа при тези обстоятелства? Та аз дори не знам как изглежда.
— Не очакваме да го намериш — намеси се отново Феликс. — Само преценявай — атмосферата. Бъди сигурна, че баща ти и Карл ще ликуват, ако попадне в ръцете им. В противен случай ще бъдат напрегнати и нервни и ще се чудят какво е намислила Косенкова.
— Това едва ли е начинът да се постигне нещо.
— Не, но разполагаме само с него.
— Мария — заговори непознатият, — не се ли върнете, те със сигурност ще започнат да ви подозират. Ще отведат някъде Паул и няма да го видите повече. А с Джек се досещате какво ще направят. Отговорността е ваша. Вие трябва да решите. Но ние можем да ви помогнем. Помислете.
— Заплашвате ли ме?
— Не, разбира се. Ние не действаме така. Знаеш това — възмутен се обади Паркър, сякаш го бяха обидили лично.
— Откъде да знам как действате.
— Имате право.
Третият мъж се опитваше да внася равновесие между Феликс и Паркър.
— Наистина не знаете нищо за нас. Но добре познавате баща си, Карл и съмишлениците им. Знаете до известна степен на какво са способни. Убедена сте, че имам право за Паул. Наследникът на империята фон Фройдигер. Докъде ще стигнете с него без нашата помощ? Или възнамерявате да го изоставите?
Мария не отговори. Дори краткото време без Паул беше мъчение за нея. А и за него. Тя се отпусна на стола. Чувстваше, че силите я напускат.
— Двайсет и четири часова охрана ли казахте?
— Ще ви дадем микрофон с предавателно устройство. Като онези по филмите, само че по-малък и ще работи. Така нашите хора ще подслушват всичко, което става около вас. Настоявайте да прекарате Нова
