отвращение и седна тежко на скамейката. — Дори петстотин дракона не биха могли да изгорят всички Нишки, които паднаха днес. Но въпреки всичко те са успявали да поддържат Перн чист от Нишките.
— Перн да, но не беше ли изгубен Южният континент? Или целият Перн им е бил твърде много?
— Никой не се е грижил за Южния континент в течение на стотици хиляди Обороти — отсече Ф’лар.
— Той съществува на картите — напомни му Лесса.
Той изхъмка с отвращение към Записите, разбутвайки пазещите тайните си купчини по дългата маса.
— Някъде трябва да има отговор. Някъде тук.
В гласа му имаше нотка на отчаяние, намек за това, че той обвиняваше себе си, че не е открил тези убягващи факти.
— Половината от тези неща не биха могли да бъдат прочетени дори от човека, който ги е написал — остро каза Лесса. — Освен това, именно твоите собствени идеи досега са ни помагали най-много. Ти състави времевите таблици, и виж колко полезни се оказаха те сега.
— Пак ли ставам твърде закостенял, а? — запита той. В ъгълчето на устата му играеше полуусмивка.
— Без съмнение — увери го тя с повече убеденост, отколкото изпитваше. — И двамата знаем, че Записите са пълни с най-невероятни пропуски.
— Добре казано, Лесса. Тогава нека забравим тези лъжливи и остарели концепции и измислим наши собствени решения. Първо, имаме нужда от повече дракони. Второ, имаме нужда от тях веднага. Трето, имаме нужда от нещо също толкова ефективно като огнедишащ дракон, което да унищожава заровилите се Нишки.
— Четвърто, имаме нужда от сън, иначе няма да можем да мислим за каквото и да било — добави тя с обичайната си рязкост.
Ф’лар се разсмя и я прегърна.
— Само това ти е в ума, нали? — пошегува се той, докато ръцете му я галеха жадно.
Тя безуспешно се опита да го отблъсне и да се измъкне. Беше забележително любвеобилен за ранен и уморен мъж. Едно наум по отношение на Килара. Представи си презумпцията на тази жена, докато е превързвала раните му.
— В списъка на отговорностите ми като Стопанка на Уейра влиза грижата за теб като Водач на Уейра.
— Но прекарваш времето си със сини ездачи и ме оставяш на нежните грижи на Килара.
— Нямаш вид на човек, който се оплаква от това.
Ф’лар отметна назад глава и прихна.
— Да отворя ли Форт Уейр и да изпратя Килара там? — иронизира я той.
— Бих искала Килара да е на Обороти път оттук! — изсъска Лесса, раздразнена до мозъка на костите си.
Челюстта на Ф’лар увисна и очите му се разшириха. Той скочи на крака с изумен вик:
— Ти го каза!
— Какво съм казала?
— На Обороти оттук! Това е то. Ще изпратим Килара назад, между времената, заедно с нейната кралица и новите ездачи. — Ф’лар въодушевено крачеше из стаята, докато Лесса се опитваше да проследи мисълта му. — Не, най-добре да се изпрати с тях и поне един от по-старите бронзови. Също и Ф’нор… Не, бих искал Ф’нор да е на моите услуги. Дискретно, разбира се…
— Да изпратиш Килара назад… къде? Кога? — прекъсна го Лесса.
— Добър въпрос. — Ф’лар измъкна една от вездесъщите карти. — Много добър въпрос. Къде бихме могли да ги изпратим, без да причиним аномалия, като ги намерим в един от другите Уейрове? Високите склонове са отдалечени. Не, ние намерихме там пепел от огньове, знаеш, още топла, без никаква информация за това кой и защо ги е запалил. И ако ги бяхме изпратили назад, те щяха да са готови за днес, а те не бяха. Също те не могат да бъдат на две места едновременно… — Той разтърси глава, объркан от парадоксите.
Очите на Лесса бяха привлечени от празните очертания на зарязания Южен континент.
— Изпрати ги там — предложи тя весело, посочвайки с пръст.
— Там няма нищо.
— Ще си занесат от каквото имат нужда. Трябва да има вода — Нишките не могат да я изпият. Ще им пренасяме от каквото имат нужда, сено за животните, зърно…
Веждите на Ф’лар се събраха в концентрация, очите му замислено проблясваха. Подтиснатостта и унинието отпреди няколко мига бяха забравени.
— Там преди десет Оборота няма да има Нишки. И е нямало почти четиристотин. Десет Оборота ще дадат време на Придит да израсте и да снесе няколко люпила. Може би и още кралици.
След това той се намръщи и поклати глава, обзет от съмнения.
— Само че там няма Уейр. Няма Пещера на Излюпването, няма…
— Откъде знаеш? — прекъсна го Лесса, твърде зарадвана от многото предимства на този проект, за да се откаже от него така лесно. — Записите не споменават за Южния континент, но те не споменават за много неща. Откъде да знаем дали той не е отново зелен, след като от последното падане на Нишките са изминали почти четиристотин Оборота? Знаем, че Нишките не издържат дълго, ако наоколо няма нещо органично, с което да се хранят, и след като веднъж са изконсумирали всичко, те изсъхват и се разпадат.
Ф’лар я погледна с уважение.
— И защо никой не се е досетил за всичко това преди?
— Твърде закостенели — размаха Лесса пръст към него. — Освен това, не е имало нужда да мислят по въпроса.
— Нуждата… или може би ревността?… пробива и най-дебелата черупка. — Усмивката на лицето му издаваше чисто злорадство, и Лесса отскочи, когато той посегна към нея.
— Доброто на Уейра — натърти тя.
— Утре ще ви изпратя с Ф’нор да огледате. Само че честно, защото идеята е твоя.
Лесса замръзна.
— Ти няма ли да дойдеш?
— Уверен съм, че мога да поверя проекта в твоите извънредно умели и заинтересовани ръце. — Той се разсмя и я прегърна, притискайки я до здравата страна на лицето си. На устните му играеше усмивка, очите му искряха. — Трябва да се правя на безмилостен Водач на Уейра и да удържам Господарите на Хранилищата да не затворят Вътрешните им врати. Надявам се също — той вдигна глава с лека гримаса — че някой от Водачите на Гилдиите ще знае как да се справим с третия проблем — със заровилите се Нишки.
— Но…
— Тази разходка ще помогне за това Рамот да не се нервира повече. — Той притисна слабичкото тяло на момичето още по-здраво до себе си. Вниманието му беше изцяло обърнато към нейното странно, деликатно лице. — Лесса, ти си четвъртият ми проблем.
Той се наведе, за да я целуне. Внезапно обаче по прохода се раздаде звук от бързи стъпки и Ф’лар я пусна, изсумтявайки раздразнено.
— В този час? — измърмори той, готов да насоли нахалника унищожително. — Кой си ти?
— Ф’лар? — това беше гласът на Ф’нор, разтревожен, хрипкав.
Един поглед към лицето на Ф’лар подсказа на Лесса, че дори неговият полубрат би отнесъл калая, и това по някакъв абсурден начин я зарадва. Но в мига, когато Ф’нор нахлу в стаята, както Водачът на Уейра, така и неговата Стопанка бяха като вкаменени на местата си. В кафявия ездач имаше нещо странно. И докато той бърбореше несвързаното си съобщение, Лесса внезапно разбра каква е разликата. Той беше почернял! Не носеше превръзки и на бузата му нямаше и помен от раната, причинена от Нишките, за която тя се беше грижила тази вечер!
— Ф’лар, не става! Не можеш да бъдеш жив в две времена едновременно! — редеше безизразно Ф’лар. Той се препъна и се подпря на стената, улавяйки се за една скална изпъкналост, за да се задържи прав. Под
