очите му имаше черни кръгове, добре видими въпреки тена. — Не зная колко дълго можем да издържим още така. Всички сме засегнати. Някои дни е по-добре, други — по-зле.
— Не разбирам.
— Драконите ти са екстра — увери Ф’нор Водача на Уейра с горчив смях. — На тях това не им пречи. Всичко им е наред. Но ездачите им… всички хора от Уейра… сме като сенки, полуживи, като ездачи без дракони, част от нас изгубена завинаги. Освен Килара. — Лицето му беше изкривено от силна неприязън. — Всичко, което желае тя, е да се върне назад и да се види. Боя се, че егоманията на тази жена ще ни унищожи до човек.
Очите му внезапно изгубиха фокус и той силно се олюля. След това клепачите му се разтвориха широко и устата му зяпна.
— Не издържам повече. Вече съм тук. Твърде близо. Прави нещата два пъти по-лоши. Но трябваше да те предупредя. Обещавам ти, Ф’лар, ще стоим, докато издържаме, но това няма да е още много дълго… няма да е достатъчно дълго, но поне опитахме. Поне опитахме!
Преди Ф’лар да успее да се помръдне, кафявият ездач се завъртя и побягна, превит надве, от стаята.
— Но той още не е тръгнал! — зяпна Лесса. — Той дори още не е тръгнал!
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
СТУДЪТ МЕЖДУ
Ф’лар изпрати с поглед своя полубрат. Веждите му се бяха присвили от тревогата, която изпитваше.
— Какво може да е станало? — запита Лесса Водача на Уейра. — Още дори не сме казали на Ф’нор. Тъкмо свършвахме с обсъждането на идеята. — Ръката й се вдигна към собствената й буза. — И белегът от Нишката — аз го превързвах тази вечер — го няма. Няма го. Така че сигурно е изминало доста време. — Тя се отпусна на пейката.
— Той обаче се връща. Значи е отишъл, — отбеляза Ф’лар със сух глас. — И въпреки всичко ние вече знаем, че действията не са били особено успешни още преди да ги предприемем. И, знаейки това, ние сме го изпратили десет Оборота назад поради някаква причина. — Ф’лар спря замислено. — Следователно единствената ни възможност е да продължим експеримента.
— Но какво ли може да е не наред?
— Мисля, че зная, и че няма противодействие. — Той седна пред нея. Очите му срещнаха нейните. — Лесса, ти беше много зле, когато се върна от пътуването между времената до Руата онзи пръв път. Сега обаче мисля, че тук има нещо повече от шока да видиш хората на Факс да нападат родното ти Хранилище или да мислиш, че твоето завръщане може да е причината за това бедствие. Мисля, че е свързано с това да бъдеш в две времена едновременно. — Той отново млъкна, опитвайки се да разбере тази изключителна нова идея дори след като вече я беше изказал.
Лесса го изгледа с такова уважение, че той се чу как се разсмива разтревожено.
— Така или иначе, винаги е обезпокоително — продължи той — да мислиш да се върнеш и да видиш себе си като по-млад.
— Сигурно той има предвид точно това, когато говори за Килара — схвана Лесса, — относно нейното предупреждение да се върне назад и да види себе си… като дете. Ох, това проклето момиче! — Лесса беше вбесена от погълнатостта на Килара от себе си. — Проклето, егоистично същество. Тя ще развали всичко.
— Не още — напомни и Ф’лар. — Не забравяй, че въпреки че Ф’нор ни предупреди, че ситуацията в неговото време става непоносима, той не ни каза колко време е успял да престои. Но ти си забелязала, че белегът му е заздравял до положение да не се вижда — следователно може да са минали няколко Оборота. Дори само ако Придит е снесла само едно люпило с достатъчен брой, дори само ако четиридесетте на Рамот са порасли достатъчно, за да могат да се сражават в тридневен срок, ние сме постигнали нещо. Следователно, Стопанко на Уейра — и той забеляза как тя се изпъчи при споменаването на нейната титла — ние трябва да не обръщаме внимание на връщането на Ф’нор. Когато утре летите над Южния континент, изобщо не прави и намек за това! Разбираш ли ме?
Лесса кимна дълбоко, след което леко въздъхна.
— Не зная дали ми е радостно или разочаровано от това, че още преди да отлетим утре разбрах, че Южният континент ще може да поддържа Уейр. Нещо като въодушевление от чудото — каза тя объркано.
— Както и да е, — усмихна се Ф’лар със сардонична усмивка, — дотук сме намерили само част от отговорите на въпроси номер едно и две.
— Само че ще трябва да отговориш на въпрос номер четири веднага! — предложи Лесса. — Решително!
Те и двамата успяха да се опазят от каквито и да било намеци за предварителното му връщане, когато говореха с Ф’нор следващата сутрин. Ф’лар помоли кафявия Кант да изпрати ездача си в леговището на кралицата веднага щом той се събуди, и беше приятно изненадан да види Ф’нор почти на минутата. Дори ако кафявият ездач беше забелязал любопитното очакване в погледа на Лесса, когато тя спря очи на бинтованото му лице, той не го показа. Всъщност, в момента в който Ф’лар описа смелата идея да се проучи Южният континент с цел да се поставят там основите на Уейр десет години назад във времето, Ф’нор мигновено забрави за раните си.
— Ще отида с желание само ако изпратиш Т’бор заедно с Килара. Няма да чакам докато Н’тон и неговия бронзов станат достатъчно големи, за да летят с нея. Т’бор и тя са… — Ф’нор спря насред думата с гримаса по посока на Лесса. — Така де, те са толкова близки като двойка, колкото изобщо е възможно това. Не се оплаквам, че ми се… догажда, но има граници на това, което може да направи човек от лоялност към драконите.
Ф’лар едва успя да прикрие удивлението, което изпита при демонстрацията на нежелание на Ф’нор. Килара изпробваше чара си с всеки ездач, и тъй като Ф’нор не се беше оказал лесен за съблазняване, тя беше решила да успее при него.
— Надявам се, че два бронзови са достатъчно. Придит може да има свои собствени намерения когато дойде време за брачен полет.
— Няма как да се превърне кафяв дракон в бронзов! — възкликна Ф’нор с такова объркване, че Ф’лар повече не можеше да се сдържи.
— О, я стига! — Това прекъсна смеха на Лесса.
— Ама че двойка сте и вие! — изсъска Ф’лар, ставайки прав. — Ако ще тръгваме на юг, Стопанко на Уейра, по-добре да се стягаме. Особено ако е нужно да се даде на този хилещ се маниак шанса да се успокои преди да се съберат сериозните Господари. Отивам да взема провизии от Манора. Е, Лесса? Тръгваш ли с мен?
Приглушавайки смеха си, Лесса грабна кожената си дреха на ездач и го последва. Приключението поне започваше добре.
