освобождавайки ръцете му, доведе го при мен, върна ми ножа и заговори така, че съдиите да чуят:
— Предаваме ти го, ефенди, но само временно. Отведи го от това място и го закриляй! Ще ти го поискам обратно така здрав и читав, както сега ти го предавам.
Една лампа пръсна искри на запад, отправяйки прощален поздрав към изтока. Слънцето бе изчезнало, но Али Бен Масхул още живееше. Дълбока тишина цареше наоколо. Аз го хванах за ръката, за да се отдалеча с него. Хората ни правеха път, слисано, колебливо, но правеха! Ето че зад нас прозвуча силният глас на шейха. Това отклони вниманието от нас към него. Стигнахме необезпокоявано нашата шатра. Халеф идваше след нас.
— Слава на Аллах — рече той. — Тук при нашите коне и оръжия няма от какво да се страхуваме. Веднага ще оседлая, та да сме подготвени за всичко. — И обръщайки се към Али Бен Масхул, прибави: — Не се бой! Тук си на сигурност като в скута на Ибрахим /Авраам/. Ти стоиш под закрила, която е по-могъща от силата и хубостта на всички мюназахи вкупом.
След тези думи отиде в ограждението при конете. Спасеният от смърт маназах изобщо не обърна внимание на казаното от Халеф. Той стоеше високо изправен и заслушано гледаше към височината, на която сега, както ясно чухме, Мерхамех говореше на събранието. Вярно, не можехме да разбираме думите, но затова пък нейната фигура и всяко от движенията й рязко се открояваха на заристия фон на небето. Откъм наша страна по възвишението на съдилището беше вече полегнала здрачна сянка. Но отвъдният, стръмен планински скат бе облъхнат от красивите отблясъци на вечерните зари. Стотиците мюназахи, налягали и насядали в долната част на склона, не бяха достигани от лъчите, докато старейшините седяха неподвижно горе на височината като в някакъв златист поток. Около щръкналата фигура на шейха припламваха диамантени искри, а Мерхамех, покачила се на един от камъните за сядане, за да бъде виждана и чувана по-надалеч, изглеждаше като същество от онзи свят, в чийто зрак сега говореше на народа. Силуетът й бе потопен в розово сияние. Одеянието й проблясваше при движенията в словото ту в пурпурни, ту в сребристосини багри — според това дали откъм светлата или сенчестата страна падат нейните дипли. Дългите тъмни коси, събрани само на тила и разпуснати оттам на свободно стелещи се вълни, изглеждаха на лекия повей като осеяни с несметен брой рубини и смарагди. А когато един ефирен облак премина като воал пред светлината, създаде се впечатлението, сякаш красивото княжеско дете се възнесе от земята, за да изчезне в отвъдното ведно с вечерното зарево.
Не само аз единствено усещах дълбокото въздействие на тези така приказно движещи се форми, линии и нюанси. Те бяха възприемани и от стоящия до мен маназах. Без да отклонява очи оттам, той пое дълбоко дъх и попита:
— Коя е тази жена? Това красиво, непознато същество, което никога не съм виждал, а пък му се подчиняват така покорно всички мюназахи?
— Това е Мерхамех, дъщерята на княза на Халихм — рекох аз.
— Мерхамех, Милостивата? — запита той, при което очите му просияха, а лицето възприе друг израз. — Тя, тя, която живее в сърцата на всички хора и в стиховете на поета? Аллах, благодаря ти, че ми позволи да я видя, да попия погледа на нейните очи и тембъра на нейния глас! Сега съм свободен, свободен! Никой мюназах не може да й противостои!
Седна пред шатрата ни и аз се настаних до него. Халеф бързо се бе справил с оседлаването на конете. Сега сложи пушките да са ни подръка и се присъедини към нас. Недалеч от нашата шатра, в едно друго оградено с плат място, имаше една великолепна кобила асфар4 с чиста, благородна кръв. Обърнах внимание на Али Бен Масхул, че не е изключено да му се наложи бързо да избяга на кон, разбира се, под наша закрила. Тогава той посочи споменатото ограждение.
— В такъв случай ще се метна на най-добрия кон на племето, който виждаш да стои ей там. Моят засега е неизползваем. Той окуця по път следствие нараняване на копитото. Това бе причината мюназахите да успеят да ме заловят. Но не мисля, че ще се наложи да бягам. Онзи, когото Мерхамех закриля, никой не принуждава да побягва.
Започна да разказва за нея, при което се изразяваше по много своеобразен начин. Говореше не само добре, но и с патетичност и речеви похвати, свойствени само за езика на поета. Лицето му се проясни. Той в никой случай не беше обикновен човек.
Междувременно вечерта настъпи, светла вечер. Месецът отдавна бе увиснал на небосвода, чакал сякаш само слънчевия заник, за да докаже, че и той е дарител на светлина. Знае се, че от незапомнени времена луната принадлежи към обсебилата цялото нощно небе секта на магиите и всяко нейно действие бива възприемано като свещено и с религиозно смирение. Така и сега придаде тя на лежащия пред нас съдебен плац и на онова, което се вършеше там, тайнствено, магично сияние, извисяващо ни до възприятието, че тук въпросът не касае малката съдба на две незначителни бедуински племена, а представянето на една по- голяма, общочовешка съдба.
Видяхме Мерхамех да напуска височината. Слезе при нас. Али Бен Масхул скочи и отиде да й донесе възглавница от шатрата. Тя не отказа да седне, но той остана прав, облегнат на един прът от шатрата, макар момичето няколкократно да го покани с ръка да си седне пак. То ни осведоми:
— Говорих им и им казах всичко, което човешкото сърце може да каже за такова убийство и злодеяние. Сега те се съвещават. Шейхът е спечелен. Той ще дойде да ни съобщи резултата.
След това обърна лице към стоящия до нея мъж, погледна го приятелски и попита:
— Известен ми е един поет Бен Масхул, ала него май не го зачитат нито мюназахите, нито маназахите. Дали не го знаеш и ти?
— Това съм аз самият — отговори той просто. — По далечните краища ме обичат, в родния съм нежелан.
Ето защо знаеше той така добре, че Мерхамех „живее със стиховете на поета“! Тя сведе глава и помълча малко. После каза:
— В такъв случай не аз, а единствено ти можеш да се спасиш… ако Аллах пожелае! Разбираш ли?
— Не — отвърна той.
— Ще разбереш, защото наистина си поет. Отминаха времената, в които поезията за грабежа и убийството яздеше по степите и бивакуваше при шатрите на пустинните племена. Никой разбойник и убиец вече не може да се крие зад маската на герой. Ти сега си поет и убиец, но вече не — поет и герой. И там, където хората ти прощават, Аллах не може да ти прости. Отбележи си едно. Милостта, милосърдието е само за духовно ниски хора, но който се мисли за голям или смята да стане голям, той не задлъжнява на Божията справедливост и с една пара. Днес аз мога да те освободя само телесно, но пред Аллах ти си пленник, докато изплатиш каквото му дължиш. Поетите трябва да бъдат велики, преди всичко в самите себе си. Който дарява като тях с пълни шепи благородно злато и великолепни диаманти, няма право да бъде длъжник на Бога. Затова те питам още веднъж, известен ли ти е поетът Бен Масхул? Ти ли си това?
Той остана безмълвен. Дълго време премина в мълчание. После си пое дълбоко дъх и заговори:
— Нека Аллах отсъди и отговори на въпроса ти!
На съдилището горе възникна раздвижване. Съвещанието беше завършило. Шейхът слезе да ни съобщи решението. Старейшините били съгласни Али Бен Масхул да бъде веднага освободен, но само за да сдържат обещанието, дадено на Мерхамех при мира на Ардистан. Но смъртната вражда с маназахите щяла да си остане, битката да започне. Мерхамех се надигна от мястото си.
— Ела с мен пак горе! — помоли тя шейха. — Когато милосърдието не постига нищо с любов, то може и да заплашва. Щом мюназахите се смятат за богове, аз ще им покажа, че са хора. Околните народи се умориха да слушат само дрънкане на оръжия. Длъжна съм да отправя предупреждение! След малко ще се върна и веднага ще отида да почивам, тъй като утре ще потеглим още рано-рано. Кажете, моля, това на слугата!
Отиде пак с шейха на възвишението. Халеф забра слугата, който й приготви постелята в шатрата и се излегна после самоотвержено пред входа, за да я пази като вярно бдящо псе. Когато тя заговори отново, гласът й прозвуча с много енергичен тон. И както бе казала, се върна много скоро. Подаде на трима ни ръка, пожела ни лека нощ и прибави за сведение:
— Успях. Посочих им последиците. Онзи, на когото преди туй сърцето не е било докоснато, сега стигна до разбиране и разум.
Оттегли се в шатрата си. И едва това се бе случило, старейшините се пръснаха сред народа да оповестят новината, че се иска мир между мюназахи и маназахи, че могъщите съседни племена заплашват в
