Бащата

му тъмносиня лимузина обикаляше из улиците на градчето. Е, вярно, те не го бяха виждали така, както сега го виждах пред себе си аз.

— А сега, моля да ме извиниш, обаче ще прекъсна гласните ти струни, понеже ушите ми не са първа младост. Пък и по природа не съм жесток и не обичам да слушам писъци.

Протегнах ръце, така да се каже, към него. Той се опита да се дръпне, но безуспешно. Лявата ми ръка стисна езика му, докато дясната на бърза ръка се провря между сливиците и ларинкса му и скъса гласните му струни. Дръпнах се назад. Сколети се опита да изпищи, но от гърлото му излезе едва доловим хрип… вероятно като този, който последен е излетял от тялото на умиращата ми дъщеря.

След това парализирах мускулите му. Не ми се искаше да се надбягвам с него из цялата проклета къща, която кажи-речи бе голяма колкото Белия дом. Трябваше да го видите, когато се опита да хукне нанякъде — под кожата му сякаш беше се напъхало цяло гнездо на змии, които безпомощно се гърчеха, но не можеха да помръднат огромното туловище.

Спрях за миг и го погледнах право в очите.

— Помисли си за това, Сколети, ако съвсем случайно гнусната ти душа някой ден се прероди и отново станеш подобно леке. Кълна се, ще те открия и тогава.

Той се опита да измучи нещо. Безуспешно.

Бавно промуших ръце през черепа му. Както и очаквах — много, ама много малко мозък. С ужасяваща дори за самия мен мудност започнах да късам парче по парче от изроденото сиво вещество, обречено на вечно заточение в черепната кутия на бившия мафиотски бос. Очите на Сколети щяха да изхвръкнат през орбитите му. Зачудих се какво ли е да осъзнаваш, че полудяваш и се превръщаш в малоумно същество, но въпреки това да не можеш да кажеш нищо или да помръднеш поне с пръст. После обаче реших, че не се интересувам кой знае колко.

Когато откъснах и последното късче от мозъка на Сколети, от ъгълчето на устата му протече слюнка и той изведнъж клюмна на дивана. Интелектът му вече бе на нивото на осемседмичен ембрион. Отстъпих крачка назад, за да се полюбувам на нереза, заповядал да изнасилят и убият Мариан, след което промуших ръце през гръдния му кош и с агонизираща наслада разкъсах сърцето му на две. Той издъхна, без дори да усети.

* * *

Оттогава изминаха повече от три месеца. Сравнително рядко използвам способностите си. Даже си мисля, че не след дълго те просто ще закърнеят в мен.

Никой не заподозря точно мен в убийствата, а май от полицията се чува, че щели да закриват делата заради липса на доказателства. На никого не му се занимава повече със Сколети и бандата му. Но това е може би, защото не полицейска дъщеря бе изнасилена.

Сега отново сънувам Мариан. В сънищата ми тя идва при мен, след като заспя, сяда на леглото до мен, усмихва ми се толкова нежно, че сълзите сами бликват от затворените ми очи, и започва да ме гали по бузата. Сега обаче страховете ми, че полудявам, ги няма. Сега и двамата с нея спим спокойно.

©, 2001, Сибин Майналовски

,

Информация за текста

© 2001 Сибин Майналовски

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1515]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40