След като каза това, Калид й обърна гръб. Преди да успее да каже нещо, бе изведена в покрития с мраморни плочи коридор и бе придружена до стаята й.
Калид изчака, докато стъпките им заглъхнаха, след това си наля гъсто турско кафе. Баща му би повикал някой слуга, за да извърши дори такова обикновено нещо, като наливането на чаша кафе, но той не приличаше на баща си. Животът му бе разпънат между Изтока и Запада, подобно на древния град Константинопол, и не се чувстваше у дома си нито от едната, нито от другата страна.
Калид промени решението си и като се отказа от кафето, посегна към гарафата с ракия на масата. Наля си половин чаша от безцветното питие, добави малко вода, след това го изпи на един дъх, като си пое дълбоко въздух.
Срещата им изобщо не премина добре. Американката го мразеше. Калид въздъхна; това можеше да се очаква. Американците се бяха прочули с независимостта си по целия свят — както мъжете, така и жените. Бе очаквал такава реакция от нейна страна още когато я бе видял в харема на султана и бе разбрал коя бе тя.
Калид си наля още малко от питието и отпи замислено. Тя очевидно бе костелив орех и нямаше да му бъде лесно да се справи с нея, но резултатът накрая си струваше. Тя беше много красива, двамата щяха да бъдат забележителна двойка. Искаше тя да му отговори така, както би направила с някой американец. Искаше да дойде при него по собствена воля и да посрещне страстното му желание със своето собствено. Нямаше нищо вълнуващо в това да се люби с жена, която не го желае; това беше за страхливците. Истинската победа се състоеше в това да превърне една опърничава жена, която не го желаеше, в нетърпелива, трепереща от страст любовница. Но това щеше да отнеме време. Бе поставил лошо начало, като й се бе представил неочаквано и брутално, но нямаше друг избор. Ако не бе действал бързо, престоят й в харема на султана щеше да свърши и тя щеше да си отиде вкъщи. В такъв случай нямаше да я види никога повече. Тази мисъл беше непоносима. Трябваше да я има. Баба му бе заявила, че се е оставил да бъде омагьосан от чифт сини очи, точно като баща му, и може би беше права. Имаше пълен харем с жени и не искаше нито една от тях — никоя, освен нея. Когато за пръв път я бе видял в Приемната зала на Топкапъ, очите й бяха посрещнали погледа му с предизвикателство; не бе ги свела срамежливо, както правеха другите жени от харема. А когато забеляза, че го гледа с неподправен интерес, изгуби ума си по нея.
Тя не бе безразлична към него, независимо колко упорито се държеше. Изпитваше нещо силно и разтърсващо, дори да не искаше да го признае пред себе си. Знаеше какъв ефект имаше върху жените и знаеше, че не греши в преценката си за нея. Но за момента трябваше да обуздае страстта си, да я сдържи достатъчно дълго, докато победи гнева й.
Тя беше горда и упорита; много добре, той в нищо не й отстъпваше. Тя беше едно предизвикателство. Жените от харема му бяха омръзнали със своята предсказуемост. Тази жена беше по-различна. Какво удоволствие само го чакаше, когато тя накрая се предадеше и признаеше желанието си към него.
Калид допи питието си и изтри устни с опакото на ръката си. Желаеше я. Желаеше горещите й, търсещи устни. Представяше си как дългите й, изящни пръсти обхващат набъбналата му мъжественост, а бялото й грациозно тялото приема в себе си.
Калид притвори очи. По челото му избиха капчици пот, ръцете му се свиха в юмруци.
Щеше да я накара да го желае. Трябваше.
Мемтаз чакаше неспокойно в стаята на Сара, определена за фаворитката, любимката на пашата. Тази стая бе една от най-луксозните в харема. Само покоите на жените, роднини на пашата, се отличаваха с по- голям разкош.
— Какво стана? — попита дребната прислужничка.
— Нищо.
— Нищо? — повтори като ехо озадачената Мемтаз. Тя беше черкезка и бе дълго време робиня в Отоманската империя. Мемтаз отговаряше за облеклото и за приготовлението на Сара за представянето й пред Калид, затова много се притесняваше дали се бе справила добре.
— Огледа ме внимателно, като че ли съм теле за продан на някой панаир, а след това ме изпрати да се върна тук — заяви Сара.
— Панаир ли?
— Няма значение.
— Той не те ли докосна?
— Докосна ме.
— И нищо повече?
— Нищо.
— Не е бил доволен от теб? — каза отчаяна Мемтаз. — Но как е възможно? Ти си толкова красива, не разбирам. Как би могъл господарят ми да си помисли, че е направил лош избор?
— Той не си помисли това, Мемтаз — отвърна уморено Сара. — Каза, че би платил каквато и да е цена, за да ме има. Със сигурност беше доволен от външността ми.
Мемтаз се втренчи невярващо в Сара.
— Не ме гледай така. Това е нещо обикновено, нали, в тази проклета страна — измърмори Сара, като се отпусна на сатенените възглавници.
Огледа още веднъж с безразличие разкошните гоблени по стените, след това отново се обърна към прислужницата си.
— Как така шах Калид говори толкова добре английски?
— Майка му го научи. Мен също — обясни Мемтаз. — Тя беше синеока
— Чужденка? Пленничка ли беше?
Мемтаз закима енергично.
— Да, беше пленена от пирати, след това продадена на пашата, бащата на Калид. Тя беше англичанка, като теб.
— Аз съм американка.
Мемтаз сви рамене, като че ли тази разлика нямаше значение.
— Старият господар я обичаше много и докато бе жива, нямаше друга съпруга. Той задоволяваше всичките й желания и когато тя пожела синът й да бъде изпратен в Англия, за да получи образование и да научи навиците и маниерите на нейните сънародници, пашата се съгласи. Там има университет, ох, как се казваше, Оксфар…
— Оксфорд? — изумлението на Сара бе огромно.
— Да, да. Младият господар учеше там, преди да умре баща му, след това се върна, за да поеме наследството си.
Милостиви Боже! Този варварин, който я беше откраднал като че ли беше топ плат, имаше оксфордско образование? Смесеният му произход наистина обясняваше някои неща — височината му, оттенъкът на кожата му с цвят на пчелен мед, както и отличното владеене на английски език.
— Мемтаз, какво ще стане с мен? — Сара сведе печално поглед.
Мемтаз поклати глава.
— Кой може да каже? Ако ти беше подарък от султана, господарят ми щеше да е задължен да се ожени за теб. Така е според обичая. Но след като те е спечелил по този начин…
— Да?
— Най-вероятно ще заемеш своето място в харема му като одалиска.
— Какво е това? — попита бързо Сара, макар че се досещаше. Беше чувала тази дума в двореца на султана.
— Жена робиня.
— Като теб? — попита отново Сара, без сама да знае защо зададе този въпрос.
— Не, аз съм
