Пантерата и перлата

— Но как е възможно султанът да спи с всичките тези жени в харема? — попита Сара. Сините й очи бяха широко отворени от почуда.

Джеймс избухна в смях.

— Сега разбирам кой въпрос те вълнува най-много! Отговорът е, че не спи с всичките, а само с една, и то от време на време, освен това си има и фаворитки любовници, както и съпруги. По закон има право на четири съпруги. Но жените са достъпни за него по всяко време. Животът им се състои в това да чакат и винаги да са готови да забавляват султана, ако бъдат повикани.

— Ужасно! — промърмори Беатрис.

— Тези жени винаги ли стоят в харема?

— Да, освен ако не ги подарят на някой друг паша, ако не ги омъжат или не ги продадат — отвърна Джеймс, като прокара пръсти през русата си коса, която имаше същия златист цвят като тази на Сара.

— И хората тук просто приемат това положение? — Сара го погледна невярващо.

— О, бунтове винаги има, но досега никой не е успял да обедини племената, разпръснати по цялата империя, срещу султана. А и, разбира се, съществуват бедуините, които винаги воюват с всекиго.

— Бедуините ли?

— Арабски пустинни племена, смъртни врагове на турците. Живеят в шатри и продават всичко, което им попадне. Постоянно нападат по-отдалечените области, както и пътуващи кервани. Отхвърлят всякакви опити да бъдат управлявани и отказват да се подчиняват на когото и да било.

— Всичко е толкова… — Сара се помъчи да намери най-подходящите думи.

— Нецивилизовано? — подсказа й Беатрис, като отметна назад глава, така че дългите й обици, се полюшнаха леко.

— Много различно от това да преподаваш на четвърти клас в училището в Саутпорт — довърши Сара.

— Искаш ли да влезеш в двореца и да видиш харема? — попита я Джеймс, за изненада и на самия себе си.

Беатрис се втренчи невярващо в него.

— Но ти си ми казвал, че посетители не се допускат в харема!

— Това по принцип е така, но султан Хамид търси учителка от Запада за своята дъщеря, принцеса Роксалена. Тя е най-голямата му дъщеря, както са ми казвали, много разглезена, но с благ характер. Интересува се изключително много от начина на живот извън империята. Мога да я определя като твоя източна близначка, Сара.

— И после? — Сара бе искрено заинтригувана.

— Още от рождението си Роксалена била обещана за жена на някакъв приятел на султана, халиф от Дамаск, но преди няколко години той бил убит в сражение. След това се говореше, че ще я омъжат за пашата на Бурса, шах Калид, когото аз самият никога не съм виждал, но за когото се говори, че е млад и красив. Поради някаква причина този брак не е бил сключен и сега Роксалена е на шестнайсет години, почти преминала възрастта за женитба. Подозирам, че султанът изпълнява всяка нейна прищявка, за да я накара да се съгласи да се омъжи за мъжа, който той ще й избере. Той, изглежда, не иска да я насилва, което е удивително, като се има предвид как се отнасят тук към жените. Но пък хората навсякъде по света глезят децата си и предполагам, че султанът не прави изключение.

— Доста осведомен си за местните нрави, Джеймс — отбеляза Сара с известна доза възхищение.

— Бизнесът ми го налага. Трябва да знам какво става.

— Джеймс, нали не предлагаш сериозно Сара да отиде в двореца на султана и да обучава онова момиче — заяви Беатрис, ужасена от подобна възможност.

— Защо не? Отличните й препоръки я правят идеална за тази работа, а така тя ще ми направи огромна услуга. Ръководя бизнеса си тук с мълчаливото съгласие на Хамид и няма да навреди да му се отблагодаря, като му изпратя учителката, която търси. Той ще ми бъде благодарен, а Сара ще задоволи любопитството си. Нали не трябва да се връщаш в училище преди средата на септември, Сара?

— Но как ще разговарям с моята ученичка? Не говоря турски, знам не повече от няколко думи и фрази.

— Принцесата говори малко английски. Когато е била дете, в двореца е имало мисионери, но султанът ги изгонил, защото разпространявали опасни идеи. Или възрастта го е направила по-отстъпчив, или иска непременно скоро да омъжи дъщеря си. Във всеки случай твоята задача е да я научиш да говори свободно английски.

— Джеймс, няма да позволя това! — извика остро Беатрис. — Сара измина целия този път да ни по- гостува, а не да се занимава с банда езичници в някакъв луксозен вертеп.

— Сара? — обърна се към нея въпросително Джеймс.

— Все още обмислям.

— Можеш да проникнеш в тайните на живота в харема и когато се върнеш у дома, да напишеш книга — добави Джеймс.

— Тайните на живота в харема?

— Защо жените се съгласяват да останат там и да чакат да бъдат избрани. — Джеймс се наведе заговорнически към Сара. — Според историите, които съм чувал, причината е в това, че турските мъже владеят отлично изкуството да доставят сексуално удоволствие, и след като една жена е любена по такъв начин, никога доброволно не напуска леглото на мъжа.

— Джеймс, за бога! — извика гневно Беатрис, а страните й се покриха с гъста червенина.

В отговор Джеймс се разсмя.

— Докато си в двореца, Сара, ще трябва да се съобразяваш с техните обичаи, да се обличаш като тях, да носиш воала пред лицето си в присъствието на мъже, освен на евнусите.

— Разкажи ми за тях… — започна Сара.

— Достатъчно слушах за тези езичници! — Беа се изправи рязко. — Отивам да се погрижа за вечерята.

Джеймс и Сара я проследиха с поглед.

— Не мисля, че Беа е щастлива тук, братовчеде — обади се Сара.

— Знам — въздъхна той. — Възнамерявам в следващите четири или пет години да спечеля колкото е възможно повече пари, след това да се върнем вкъщи и само да инвестирам в бизнеса тук. Надявам се Беа да издържи дотогава. — Джеймс погледна към Сара. — Тя се оплаква най-много от това, че тук няма жени, с които може да общува, ето защо твоите писма й доставяха такава радост. А това, че ни посети, й подейства още по-добре. Вече си тук от няколко седмици и си видяла по-голямата част от забележителностите. Ходи на покрития базар, във византийските църкви и при римските руини. Ако отидеш в харема, това ще бъде златна възможност да разшириш познанията си. Какво ще кажеш, Сара? Мога да говоря с khislar, когато пожелаеш.

— Кой е този khislar?

— Главният евнух, който е негър. Служи като връзка между харема и външния свят. Той е посланик и съветник на султана, много известен в палата.

— Защо такъв човек се съгласява да бъде евнух? — попита Сара, като се поколеба за момент.

— Обикновено не се изисква неговото съгласие — отвърна Джеймс. — Евнусите са обикновено пленници от война или нападение над керван, дори понякога момчета, похитени от търговски кораби. Те винаги са чужденци. Белите са обикновено от Кавказ, Армения или Грузия, а черните от Абисиния, Нубия и Судан. Тяхната съдба е насилствена, не доброволна.

Сара беше шокирана и потъна в мълчание.

— Според нашите представи, това не е толкова любопитен, колкото ужасен обичай — продължи Джеймс. — Но в Изтока е разпространен навсякъде, чак до Китай, и е общоприет.

— Защо го правят?

— Жените в харема са в пълна безопасност, тъй като тези слуги, макар и мъже, не могат да се съвокупляват с тях.

— Значи всичко това се върши единствено за удобство на султана?

— Така е.

Сара потрепери.