времето не ги забули 151 —————— видение което безкрай се пречиства чрез моите сълзи —————— 154 не, повече няма да хвърлям буцата пръст на забравата — — — (земьо майко вземи го в своите сенки — и духа му дори който е в мен)майката кървя и плака,в жертва го принесе и боготвори — бащата 171 животът, където ти ме зовеш (раззинал се за нассвятна мъртвите) 177 затвори очи — не искам да затворя аз очите — — дето ще ме гле- дат винаги———————— или на смъртно ложе със склопени очи и т.н. отново да го видиш болен как се бори с тая безпомощност — 192 Какво, това което казвам,е истина —не музикаединствено и т.н. 193 букети човек се чувства задълженв земята да ги хвърликоято се разтваря преддетето — най-красивите букети —<цветята> най-красивиродени тук от таяземя — пожертвани— да я забулят
