Из книгата „За гроба на Анатол“

Стефан МалармеИз книгата „За гроба на Анатол“

3

болно
        напролет
мъртво наесен
        — това е слънцето
                                —————
        смътната
идея кашлицата

17

баща и майка
обещали си
да нямат друга
рожба
        — изровената от детето яма
животът свършва там

39

ти можеш с твоите
ръчици да ме отведеш
там, в твоя гроб — ти имаш
право на това —
самият аз, аз, който
те следвам, аз се
оставям да ме водиш,
но ако ти поискаш,
за двама ни, да сторим…

44

        ти ме гледаш
Не мога да ти кажа
все още истината
        не смея малък мой
Това което ти се случи
—
все някога ще ти го кажа
        — защото мъж
не искам аз

48

О! Остави
ни гробище
баща
— да си говорим за
това което
и двамата
        го знаем
                загадка

61

смъртта — нашепва тихо
        — аз съм никоя —
        сама не се познавам
        (защото мъртвите не знаят
        че те са
        мъртви — нито че умират
        а още
        по-малко пък
        децата
        или

76

идеалното семейство