На вечния Лазур сияйната насмешка потиска — сред цветята тъй чезнеш отмалял — поета слаб, проклел и дарбата си тежка в безплодната пустиня на земната Печал. Аз бягам — но къде? — и чувствам как в душата наднича по-досаден, по-страшен в тоя свят от угризение… Коя ли нощ развята да хвърля — жалка дрипа — връз присмеха злорад. Мъгли, настъпвайте! Размятайте парцали; с унила влажна пепел от студ и мрачина оловните блата на есента засяли, схлупете пак над всичко таван от тишина. И ти — излез навън от Лета с блатна тиня, о, Скръб, и с тия бледи тръстики и калта, в небето затъкни отново всяка синя огромна дупка — дело на злобните ята. И още! Тъжните комини с всички сили да бълват дим, да вдигат студен летящ зандан от сажди, с ужаса си черен ослепили и слънцето — болника безкръвен, изтерзан! Небето — мъртво е! О, земна твърд — опора, забрава дай за всичко — и Грях, и Идеал — на мъченика клет, потеглил към обора с човешкия добитък, глава на завет сврял. А щом и моята глава е пуста — в нея е кухо като в празен буркан от евтин грим! — не ще натруфя аз скърбящата идея и ще зова с прозявка съня невъзмутим. Уви! Всесилният Лазур — аз чувам — пее в камбаните. Гласът му кънти, мой дух злочест, и с живия метал ни стряска и пилее победата си злобна — о, синя благовест! Лети в мъглата той и днес, от меч по-точен, агонията твоя сече; какъв абсурд — да бягаш в своя бунт безплоден и порочен! Обсебен съм. Лазурът! Лазур! Лазур! Лазур! ,
© Кирил Кадийски, превод от френски
Stephane Mallarme
L’Azur, 1866
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.
Издание:
Стефан Маларме. Поезия
Второ преработено и допълнено издание
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски
Редактор на първото издание: Стефан Гечев
Художествено оформление: Иван Димитров
Коректор: Мария Меранзова
ИК „Нов Златорог“
ISBN 954-492-034-X
Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.
Stephane Mallarme. Poesies
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14851]
Последна редакция: 2010-01-07 15:15:00
