Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Джим МарсВътрешна работаДемаскиране на конспирациите от 11 септември

„Тази отрезвяваща книга е жизненоважно четиво за всеки американски патриот. Джим Марс повдига толкова много важни въпроси, останали без отговор, че — независимо дали вярвате, че 11 септември е бил вътрешна работа — не може да има съмнение за нуждата да се борим, за да възвърнем страната си от тези крадци и престъпници на високи постове. Това е изправяща косата журналистика от събрат демократ от Тексас.“

Джим Хайтауър, активист, радиокоментатор и автор на Lets Stop Beating Around the Bush

„Джим Марс е един от нашите най-смели разследващи журналисти, човек, който е готов да задава многото останали без отговор въпроси за 11 септември, чиито отговори искаме да получим, и е готов да продължи да ги задава, докато не стигне до истината. За да се изцелят раните от 11 септември, както и всяка дълбока емоционална рана, от съществено значение е да зададем тези въпроси и да узнаем пълната истина за това, което наистина се е случило. Само тогава сърцето на Америка може да бъде изцелено и само тогава можем да продължим напред и да надскочим страха, за да създадем един мирен свят в тази историческа епоха. «Вътрешна работа» е съществен принос в това усилие. Прочетете я и я споделете с приятелите си.“

Джон Грей, автор на „Мъжете са от Марс, жените са от Венера“

„Основната цел на Националния съвет по сигурността, Банката на Федералния резерв в Ню Йорк и Съвета за външни отношения не е да управляват САЩ. Тя е да гарантират, че останалата част от нас няма да разберат как се управлява тази страна. Както описва Джим Марс във «Вътрешна работа», няма по-добър пример за това положение на нещата от неполучилите отговор въпроси за 11 септември. Ако се свика голямо жури, за да направи преглед на доказателствата, които Марс и неговите колеги са представили за 11 септември, съвсем основателно можем да очакваме присъди на членове на администрациите на Буш и на Клинтън заради криминална небрежност, държавна измяна и геноцид“

Катрин Остин Фитс, бивш помощник-секретар по жилищното настаняване в първата администрация на Буш и съосновател на unAnsweredQuestions.org

Посвещение

Книгата се посвещава на всички онези, които изстрадаха ужаса и страха от 11 септември 2001 г. Те заслужават нещо по-добро от изкуствените и обслужващи единствено тях самите официални изявления на федералните официални лица. Те заслужават истината.

Признателност

Много отдадени автори и изследователи допринесоха за нашите познания за 11 септември. В създаването на тази книга специална благодарност за помощта, надскочила професионалния дълг, трябва да изкажа на Гари Бийб, Дан Фостър, Лес Джеймисън, Кен Дженкинс, Дейвид Кубиак, Томас Дж. Матингли, Марк Моурънс и Ричард Шек.

Големи благодарности дължа и на Джордж Марш за редакторската му намеса, на Филип Дизик за прекрасния дизайн на корицата, на Пол Гудбърг за жизненоважната му цялостна подкрепа, на редактора/издателя Байрън Белитсос за прозорливостта и решимостта му и на онази Кралица на толерантността, съпругата ми Каръл.

Бележка на издателя към читателите

Познанията за 11 септември се обогатяват почти всекидневно. Затова Origin Press ще осигурява периодични преработки и допълнения към резултатите на автора, които са представени в тази книга. Те могат да се открият на официалния уебсайт на книгата: www.insidejob– 911.com.

Предговор от Елън Мариани

Този предговор е отворено писмо до американския народ и извира направо от сърцето ми. Моля ви да прочетете тази книга и да откриете сами за себе си защо атаките на 11 септември всъщност бяха вътрешна работа. Джим Марс издига тези аргументи в книгата си, а аз възнамерявам да го докажа в съда.

Моят съпруг, Нийл Мариани, беше убит в атаките. Той беше пътник в Полет 175 на United Airlines, втория от двата самолета, които се разбиха в Световния търговски център. През този ужасен ден двамата със съпруга ми бяхме тръгнали за сватбата на дъщеря ни в Калифорния от бостънското летище „Лоугън“, но ни запазиха места в различни полети. Взехме отделни полети, защото първоначално не бяхме сигурни, че той ще може да си позволи да пътува за сватбата на доведената си дъщеря. Затова, известно време след като аз си резервирах място за пътуването, организирахме гаражна разпродажба и събрахме достатъчно пари, за да купим билет и за него, за полет, който беше два часа след моя. Никога няма да забравя последния момент, в който го видях на летището, докато вървях към моя изход.

Днес аз съм опечалена вдовица, но съм решена да направя всичко възможно. Аз съм една от 75-те семейства, които не подадоха документи за уреждане на компенсация от т.нар. Фонд за компенсиране на жертвите от 11 септември, който се състоеше от пари на данъкоплатците, платени директно от американското Министерство на финансите за пръв път в историята. Вместо да приема около 500 000 долара, които трябваше да се изплатят на името на съпруга ми за живота му, аз реших да запазя правото си да говоря.

Не искам тези пари, искам просто отговори.

Ако бях взела пари от този фонд, който аз наричам „Фонд млъквай и се разкарай“, щях да се откажа от правото си да съдя United Airlines и федералното правителство. След като най- накрая преодолях скръбта си за Нийл, което ми отне дълги и много трудни месеци, започнах да вярвам, че единственият начин, по който мога да получа информация за станалото с него, е чрез съда. Станах първият член на семейство на жертва от 11 септември, който заведе съдебно дело срещу правителството.

Моят иск се основава на Закона RICO (Организации, повлияни от рекет и корупция) и е насочен към доказване, че терористичните атаки на 11 септември не са били изненада за правителството. Аз вярвам, че много от най-висшите официални лица във федералното правителство са били наясно, че атаките ще се осъществят… всъщност аз съм сто процента сигурна, че те са знаели.

Трудно беше да намеря адвокат, който да се заеме с моя случай. Никой не смееше да поеме моя иск