Въведение
Quis custodiest ipsos custodies?
[Кой ще пази пазачите?]
Знанието наистина е сила.
Информацията, съдържаща се в тази книга, ще овласти американците, които са готови за един откровен разговор за много фактологични аномалии, противоречиви изказвания и неполучили отговор въпроси, които все още съпътстват ужасяващите атаки на 11 септември 2001 г.
Именно тези провокативни атаки осигуриха оправданието за всичко, което последва — приемането набързо на Патриотичния закон, увеличаването на бюджетите на отбраната и на разузнаването, инвазията и окупацията на Афганистан и Ирак, създаването на Министерството на вътрешната сигурност и задушаването на несъгласието в нация, която има претенциите да бъде свободна.
Това знание трябваше да е достъпно и отпечатано само за няколко месеца след трагедиите от 11/9… изглежда обаче, че свободата на пресата — поне в САЩ — принадлежи само на онези, които притежават пресата.
За тези, които следват сенчестата страна на националния живот на Америка, събитията от 11 септември веднага повдигнаха червени предупредителни знамена. Само един ден след 11 септември аз изложих първоначалните си мисли в Интернет. Ето някои откъси1:
Много хора сравняват ужасяващата терористична атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон с атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г. Това е подходящо сравнение, макар и не по причините, за които си мислят повечето хора.
За истинските изследователи на историята днес е абсолютно сигурно, че определени официални лица на високи постове във Вашингтон, окръг Колумбия, са знаели предварително за японското намерение да атакуват американската флота на Хавайските острови, но не са направили нищо, за да го предотвратят.
Трябва ли гражданите на САЩ да чакат още петдесет години, за да научат, че на терористичната атака от 11 септември е позволено да се състои точно така, както и на Пърл Харбър? Възможно ли е такъв отвратителен сценарий да е верен?
Днес изглеждат очевидни някои съвсем прости мерки срещу подобна атака. Например, ако авиолиниите назначаваха само един въоръжен, цивилен охранител на всеки полет, тази трагедия щеше да се предотврати, тъй като похитителите очевидно са били въоръжени само с ножове или други типове остриета. Е, как са успели да надделеят над цял самолет с хора и — по-важното — да получат достъп до пилотската кабина? Кой ги е научил да пилотират огромни реактивни самолети?
Както е и при убийството на президента Джон Ф. Кенеди, ключът към разбирането на събитието се крие не в този, който в действителност е извършил насилието, а в онзи, който е бил в състояние да отмени нормалните мерки за защита на сигурността.
Официални лица от правителството и авиолиниите са знаели на секундата, че самолетите са били отвлечени, но в небето не се появяват изтребители чак до пълното осъществяване на атаките. Кой свали нормалната защита на сигурността на Америка на 11 септември?
Поне в този най-нов случай правителството не може да обвини за атаките някой самотен, умопобъркан индивид, някой като Лий Харви Маквей2. Те трябва да се справят с напълно разгърнала се конспирация, макар че властите твърде бързо посочиха с пръст Осама бин Ладен. Едно разследване на бин Ладен трябва да хвърли поглед отвъд човека, към неговите поддръжници и финансисти.
Съдебното дирене на терористите най-вероятно ще е твърде мрачно, с множество обвинения срещу всички засегнати. Едно нещо обаче изглежда съвсем ясно: трагичните събития от 11 септември са добре дошли за лицата, чиито намерения са насочени към ерозиране на американските свободи и суверенитет.
След десетилетия на раздути бюджети за отбрана, с които се злоупотребява, днес има призиви за удвояване на парите, които отделяме за отбрана. Във време на засилващо се признание, че ЦРУ е агенция, която никога не е била искана от обществеността и която е донесла толкова укори на тази нация, днес има призиви за удвояване на нейния размер и бюджет. Ако главният директор по сигурността на голяма компания не успее да защити един от най-уважаваните й активи, по-вероятно ли е да го уволнят, или да му удвоят заплащането?
Бъдете сигурни, че ще последват още примери на антитерористично законодателство, които още повече ще нарушат американската Конституция.
Докато всички ние се борим да се справим с ефектите от тероризма, в опасност ли сме да загубим малкото си останали индивидуални свободи?
Освен това помислете, че така вниманието ни се отклонява от пропадащата икономика (настоящата криза може да изисква още повече федерални финансови контролни механизми), рязко спадащото обществено мнение за Джордж У. Буш и повишаващите се цени на енергията.
Лидерите биха ли допуснали обществена катастрофа, грижейки се за осъществяването на дневния си ред? Това е ставало преди — когато Нерон подпалва Рим, унищожения немски Райхстаг, в Пърл Харбър и отново в залива Тонкин3.
Макар че трябва да скърбим за загубите си, още по-наложително е да запазим главите си. Докато емоциите на момента са разгорещени, трябва да останем хладнокръвни и внимателни, така че да успеем да открием кой наистина стои зад атаката срещу Америка.
Вярвам, че основните въпроси, които повдигнах в текста по-горе, са също толкова валидни днес, колкото и през септември 2001 г.
И не спрях тук. В рамките на два месеца след 11 септември бях събрал голяма част от материала в тази книга и представих предложение на издателя ми,
Беше ми казано, че емоциите са твърде силни, а съдържанието — твърде „горещо“, за да бъде публикувано незабавно. Влаченето около подписването на договор за книгата продължи до средата на 2002 г. По онова време няколко служители на ФБР и ЦРУ бяха излезли пред обществеността, за да свидетелстват, че са се опитали да предупредят висшестоящите си за надвисналите терористични атаки. Нагласата към моето предложение за книга омекна и аз подписах договор за издаването на книгата заедно със съществен аванс.
След като работих трескаво през цялото лято на 2002 г., представих ръкописа през октомври. Редакторът ми беше въодушевен от работата ми и предсказа, че ще се продаде в повече от един милион екземпляра.
Колелата на огромно издателство се въртят бавно и едва през март 2003 г. книгата получи юридическа рецензия. Вече бях получил копие от корицата и публикуването беше въпрос само на няколко седмици. Юридическата рецензия, или проверката, е процес, в който адвокат верифицира материала и проверява дали няма нещо, което може да предизвика юридически проблем. Това препятствие беше прескочено и последните думи на адвоката бяха: „Вие ме удовлетворихте“.
