Татска приказка (Татска приказка)

Мардахай-Овшолум го поканил в къщи и накарал жена си да го напои със силен чай. Пил сиромахът чай, стоплил се, а Мардахай предложил на госта да се окъпе и да постои в къщи. В това време изпратил две момчета с бележки до Абдула бей и до градоначалника. А в бележките се казвало: „Много ви моля да заповядате у дома на гости, има една важна работа. Ако не дойдете — ще се обидя.“

Градоначалникът и Абдула бей прочели бележките и се приготвили да идат при Мардахай- Овшолум.

Докато дойдат, Мардахай дал на сиромаха да се преоблече и го настанил до запалената камина.

Най-после поканените пристигнали.

— Каква работа имаш пак, казвай! — още от прага закрещял градоначалникът.

— Най-напред седнете, ще ви гостя с пилаф — отговорил Мардахай-Овшолум.

Градоначалникът и Абдула бей седнали и чакат. Стопанинът мълчал, мълчали и гостите.

Час мълчали, два мълчали, три мълчали, дошла вечерта, станало време за вечеря, а Мардахай-Овшолум все мълчал.

Огладнелите гости попитали:

— Къде ти е пилафът? Не е ли сварен или какво?

Мардахай-Овшолум отговорил:

— Нека Абдула бей иде в оная стая и погледне дали се е сварил пилафът.

Минал Абдула бей в другата стая и гледа: в огнището вместо дърва сложена запалена газена лампа, а гърнето с ориза оставено в ъгъла на стаята. Абдула бей се учудил и казал:

— В аллах, Мардахай, гърнето с ориза стои в ъгъла! А в огнището вместо дърва — лампа.

Мардахай-Овшолум мълчал, нищо не отговарял.

Не издържал градоначалникът и сам отишъл да види дали се е сварил пилафът. Гледа и вижда: наистина вместо дърва гори газена лампа, а гърнето с ориза стои в най-далечния ъгъл на стаята.

— Ако така се вари пилафът, няма да уври, докато сме живи! — възкликнал градоначалникът.

А Мардахай-Овшолум казал:

— Струва ми се, че няма да уври и след смъртта ви.

— Прави са думите ти, Мардахай — казали градоначалникът и Абдула бей.

Тъкмо тогава Мардахай-Овшолум им казал:

— Но щом пилафът в ъгъла няма да се свари от лампата, то как сиромахът в морето може да се стопли от лампата на прозореца?

Абдула бей и градоначалникът мълчали. Какво можели да кажат? Разбира се, ако на мястото на Мардахай-Овшолум бил някой друг — щели да намерят отговор.

— Отговаряйте! — казал Мардахай-Овшолум.

И се принудили Абдула бей и градоначалникът да се съгласят с това, че сиромахът не можел да се стопли от лампата.

Тогава Мардахай-Овшолум рекъл:

— Нека Абдула бей съгласно договора даде на сиромаха сто жълтици и още толкова за не честността.

Абдула искал да възрази, но Мардахай-Овшолум го заплашил:

— Кажеш ли „не“ — сърди се на себе си!

Никак не му се щяло на Абдула бей да дава двеста жълтици на сиромаха, но все пак се принудил да ги даде. Знаел алчният бей, че Мардахай-Овшолум няма да търпи несправедливост.

Така сиромахът получил парите, благодарил на справедливия Мардахай и забързал към къщи в селото си. Алчният Абдула бей и покровителят му, градоначалникът, си тръгнали към домовете, като се сърдели на Мардахай-Овшолум и го проклинали.

Но нека всички проклятия, които те отправяли към неговата глава, се струпат върху тях и върху нашите врагове, а добрите пожелания нека се паднат на Мардахай-Овшолум и на нас.

,

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15480)

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00