- 1
- 2
Приказка за справедливия Мардахай
Татска приказка
Ще ви разкажа за един сиромах. Той имал три деца — едно от друго по-малки, а в къщи нямал нищо. Веднъж, когато на сиромаха му оставали само малко трици, той казал на жена си:
— Ще ида на печалба. Остана ли жив — ще се върна и ще прегърна пак децата си, а пък ако загина, значи такава е съдбата. А ти опечи питки от триците и нахрани децата.
Жената опекла тричени питки, дала една част на мъжа си за път, а другата част оставила за децата. Сиромахът прегърнал жена си, целунал децата и излязъл от къщи.
Скоро вече крачел по пътя за град Дербент. Сиромахът бил облечен с окъсан халат, ходел без шапка, бос, а времето било хладно като през месец декември.
Дълго ли вървял сиромахът, кратко ли, но ето че стигнал до дербентската крепост. Блъснал чугунените порти, но те били замръзнали и не се отворили. Тогава сиромахът тръгнал надолу към махалите.
По онова време в Дербент живеел един богаташ, беят Абдула, и сиромахът случайно спрял пред неговия дом. Гледа сиромахът: седи на балкона Абдула с жена си, пред тях шишета с ракия и вино, а от овнешкия пилаф се вдигат облаци пара. Ама какво да ви разправям: всичко, което било нужно на стопанина, слугите били турили на масата. Гледа сиромахът всичко това и си преглъща слюнките. Много му се дояло. Извадил тричената си питка и задъвкал с такава наслада, сякаш не яде питка, а козунак от трапезата на Абдула.
И как пък се случило — Абдула погледнал и видял сиромаха. Повикал беят жена си и й казал:
— Виждаш ли този бос човек? Ако поискам, ще го убия. От тези парцаливци трябва да се пазим.
И Абдула заповядал на слугите си да доведат сиромаха в дома му. Речено-сторено, довели сиромаха при Абдула бей.
— Защо ходиш бос в такъв студ? — попитал беят.
— У дома три момченца стоят гладни и премръзнали, а аз тръгнах да търся помощ от такива като теб, почтени господарю — отговорил сиромахът и се поклонил на Абдула.
— Моля само да не се докосваш до мен, миришеш на мръсно — казал беят. — Аз мога да ти предложа нещо. Ще идеш при морето и ще нагазиш до шия във водата. Ако успееш да изкараш до утре във водата и останеш жив, ще ти дам сто жълтици. Ако пък умреш — значи, ще умреш. Съгласен ли си?
Мислил, мислил сиромахът и се съгласил.
— Добре — казал той, — съгласен съм, но дай да сключим договор. Ако остана жив, ще ми дадеш сто жълтици.
Написали договор, потвърдили го с подписите си и се разделили.
Бейските слуги повели сиромаха към морето, студът лют, краката му лепнат в снега, а сиромахът върви бос и гологлав. Върви и мисли: „А може и да оживея. Ще взема тогава стоте жълтици, ще си ида в къщи и всичко ще купя на децата.“
Най-сетне стигнали на брега и слугите казали на сиромаха:
— Влизай във водата!
Сиромахът се съблякъл и нагазил до шия в студената вода. А бейските слуги тичали по брега, блъскали се един друг, за да се стоплят. Абдула им забранил да палят огън — току-виж сиромахът се стоплил от него. След това слугите започнали да пият ракия, ала и това не им помагало. Но дори и да са мръзнели те, то какво е било пък на сиромаха в ледената вода! Подскачал от крак на крак, търкал си тялото и викал „Ох! Ох!“ Бавно се точило времето за него. На разсъмване сиромахът толкова се вкочанясал, че малко му оставало да умре. Близо до това място живеел един рибар. Сутринта, още в тъмно, жена му станала и запалила в стаята газена лампа. Къщата се виждала от морето и сиромахът забелязал снопчето светлина през прозореца. Протегнал длани към лъча и възкликнал:
— Огънче!
Бейските слуги видели това и попитали:
— Какво правиш?
А сиромахът отвърнал:
— Грея се!
Слугите искали да се посмеят над глупостта на сиромаха, но не можели: студът им сковал устните.
В това време започнало да се развиделява. Зарадвал се сиромахът и попитал слугите:
— Може ли да изляза?
Те казали:
— Не, постой още малко. Когато съвсем се развидели, тогава ще излезеш, а иначе беят ще се разсърди.
На края станало съвсем светло и слугите разрешили на сиромаха да излезе на брега. Излязъл сиромахът от водата и тялото му веднага се покрило с лед. Тогава той наметнал окъсания си халат и се понесъл към дома на Абдула бей. Почукал сиромахът на прозореца и зачакал. Абдула по това време закусвал. Чул чукането, повикал един слуга и рекъл:
— Иди виж кой е. Ако е облечен хубаво — пусни го, ако е дрипльо — изпъди го.
Речено-сторено. Излязъл слугата до портата и попитал:
— Кой е?
— Аз съм същият човек, когото беят изпрати за цяла нощ в морето. Изкарах във водата до сутринта, а сега дойдох да получа от бея сто жълтици.
Слугата доложил за това на Абдула.
— И как е оживял в такъв студ! — възкликнал Абдула.
Но договорът си е договор и беят трябвало да даде стоте жълтици. Само че Абдула бей бил много лаком и не искал да се разделя с парите си.
— По-скоро ще убия този сиромах, отколкото да му дам сто жълтици — казал той на жена си.
После повикал сиромаха и му рекъл:
— Никога няма да повярвам, че човек в такъв студ може да изкара цяла нощ във вода. Признай си как успя да измамиш слугите ми? Ако не кажеш истината — ще ти отсека главата!
Сиромахът възкликнал:
— Повикай слугите си, попитай ги! Те очите си не отделяха от мен.
Абдула бей повикал слугите си и попитал:
— Как оживя той? Разказвайте! Измами ли ви?
Слугите разказали на бея всичко, както си било, но той закрещял:
— Той ви е измамил!
Тогава един слуга казал:
— Към сутринта в къщата на рибаря Жавадав запалиха лампа и светлината й през прозореца стигаше до морето. Аз видях как сиромахът протягаше ръце към светлината и си викаше: „Ох, огънче!“ Но от водата не е излизал. Нашите очи не са видели такова нещо.
— Да, да, и аз видях това — казал друг слуга.
Тогава Абдула бей закрещял на сиромаха:
— Значи, на огън си се грял? И на това отгоре пари искаш! Ах ти, негоднико! Вън оттук! Да не се мяркаш пред очите ми, измамнико! Инак главата ти ще отсека!
Какво можел да направи сиромахът — тръгнал си. Нали за бейовете не значи нищо нито договор, нито бог. Властта е в ръцете им, а участта на сиромасите е да търпят и мълчат. От дома на Абдула сиромахът отишъл при градоначалника. Той го изслушал и казал:
— Разбира се, Абдула е прав. Нали сте сключили договор, че ти няма да се грееш на нищо. А ти си го измамил и си се грял на огъня от лампата. Нищо не мога да ти помогна.
Сиромахът започнал да доказва правотата си, но градоначалникът го изхвърлил през вратата.
Тръгнал сиромахът надолу към татската махала и по пътя срещнал самия Мардахай-Овшолум. От този човек всички се страхували: и бейове, и богаташи, и дори градоначалникът. Никой не се осмелявал да влезе в спор с него. Затова пък той не се страхувал от никого. И още трябва да се каже, че Мардахай бил винаги и във всичко справедлив.
И сега, като видял босия сиромах, Мардахай-Овшолум попитал:
— Какво става с теб? Лицето ти е такова, сякаш си излязъл от гроба!
И сиромахът разказал всичко, както си било.
- 1
- 2