— Вие няма да ме убиете — рече крадецът с презрение. — Светът е доста гадно място, щом в него миткат твари като вас, но мисля си, не е чак
Толкова гнусен, за да ви позволи Да ми Теглите куршума. Вие, то се знае, сте проклета, но бедата с вас е там, че сте слаба в проклетията си. Колко му е да убиеш един човек, но на вас не ви стиска
Ь ето къде губите играта.
— Внимавайте какво говорите — повтори тя. —
Иначе, предупреждавам ви, ще си изпатите. Трябва да помните, че присъдата ви може да стане по- лека
или по-тежка.
— Нещо не му е наред на господа, та ви остави
да правите каквото си щете — забеляза той ни в клиь, ни в ръкав. — Съвсем не мога да разбера за какво мисли той, че да играе такива номера на нещастното човечество. Виж, ако аз бях господ… По- нататъшното му изказване бе прекъснато от влизането на иконома.
— Нещо му има на телефона, госпожо — съобщи той. — Жиците ли са се преплели или нещо друго, защото не мога да взема централата
— Иди извикай някого от слугите — нареди му домакинята. — Изпрати го да повика полицай, а
ти се върни тука.
Двамата отново останаха сами.
— Ще бъдете ли толкова добра да ми отговорите на един въпрос, госпожице? — обади се крадецът. — Тоя ваш слуга спомена нещо за звънец. Аз ви пазех като котка и вие положително не сте звънели на никакъв звънец.
— Той е под масата, нещастен глупчо. Аз го натисках с крака си.
— Благодаря ви, госпожице. Предполагах, че съм виждал такива като вас преди, ама сега вече Съм сигурен, че съм виждал. Аз ви говорих честно и с пълно доверие, а през цялото това време вие сте ме лъгали, без да мигнете.
Тя се изсмя подигравателно.
— Продължавайте. Разправяйте каквото си искате. То е много интересно.
— Вие ми правихте мили очи, правехте се на любезна и сърдечна, през цялото време използвахте това, че носите пола, а не панталони… и през цялото време сте натискали с крак звънеца под масата. Да, все пак има и нещо утешително. Предпочитам да съм беднякът Хюи Люк и да излежавам десет години в затвора, отколкото да съм във вашата кожа. Пъкълът е пълен с жени като вас, госпожице.
За известно време настъпи мълчание; крадецът не сваляше очи от нея, изучаваше я и вземаше някакво решение.
— Продължавайте — подкани го тя. — Кажете нещо.
— Да, госпожице, ще кажа нещо. Като нищо ще кажа. Знаете ли какво ще направя? Ей сега ще стана от този стол и ще изляза през тая врата. Бих си взел револвера от вас, само че вие може да направите глупостта да гръмнете. Можете да го задържите. Хубав револвер е. Както ви казах, аз ще изляза ей през тая врата. И вие няма да използвате тоя револвер. Трябва да ти стиска да убиеш човек, а на вас не ви стиска. Хайде, пригответе се и вижте дали можете да вдигнете спусъка. Аз няма да ви направя нищо. Ще изляза през тая врата н ето тръгвам.
Без да я изпуска от погледа си, той бутна назад стола и бавно се изправи. Петлето се вдигна наполовина. Жената го наблюдаваше. Мъжът също.
— Дръпнете по-силно — посъветва я той. — Не е вдигнат още и наполовина. Хайде, дръпнете спусъка и убийте човек. Точно това ви казвам: убийте човек, пръснете мозъка му на пода или направете в него дупка колкото юмрукът ми. Това значи да убиеш човек.
Петлето се върна обратно, нервно, но леко. Мъжът се обърна гърбом и бавно се запъти към вратата. Тя вдигна револвера така, че да го насочи в гърба му. Още два пъти петлето се вдигаше наполовина и нерешително се връщаше обратно.
На вратата крадецът се обърна за миг, преди да излезе. Устата му се изви презрително. Той проговори с нисък глас, провлечено, но в тона му прозвуча квинтесенцията на цялата погнуса, когато я нарече с отвратително и гадно име.
Информация за текста
Jack London
To Kill A Man, 1910
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 11 май 2003
Публикация:
Джек Лондон, Разкази и новели
Книгоиздателство „ГЕОРГИ БАКАЛОВ“, ВАРНА, 1987
Анелия Бошнакова, Сидер Флорин, преводачи, 1987
Борис Дамянов, Желяз Янков, Сидер Флорин, Тодор Вълчев, преводачи, 1963
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2224]
Последна редакция: 2006-12-18 09:00:37
